Сп. „Капитал“, К10
Как оценявате банковия сектор в България през 2018 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2019 г.?
- Несъмнено 2018 г. беше изключително силна за банковия сектору нас и данните категорично го показват – печалбата на банките расте с двуцифрени темпове, всички бизнес сегменти се развиват много положително, а качеството на кредитния портфейл продължава да се подобрява. Това е добра новина не само за банките, а за цялата икономика, защото е резултат от по-високата икономическа активност на потребителите и предприятията. Това показва оптимизъм и желание за реализиране на перспективни проекти. Конкретно за Пощенска банка мога да определя 2018 г. като най-успешната в нашата история – продължихме със стабилния си органичен растеж, постигнахме рекордни финансови резултати и ръст, по-бърз от средния за пазара. И тук специално искам да благодаря на нашите клиенти и акционери за доверието, а на нашите служители – за високия професионализъм и мотивация, защото това са важните предпоставки за успех.
Положителната макроикономическа рамка дава основание да очакваме и 2019 г. да бъде добра за банковия сектор. Сред основните фактори за това са прогнозен ръст на икономиката от над 3%, рекордно ниското ниво на безработица, реален ръст на доходите и не на последно място – продължаващите атрактивни условия за кредитиране за индивидуални и бизнес клиенти.
След 2016 г. български банки отново са подложени на преглед и стрес тест -този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види различна картина и проверката ще има ли ефект върху дейността?
- Нашият сектор винаги е бил един от най-силно регулираните – всички спазваме единните европейски регулации и работим в синхрон с изискванията на общия пазар на финансови услуги. Още повече че голяма част от банките у нас, в това число и Пощенска банка, са част от международни групи, които са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и за тях тези проверки вече са стандартна процедура. Провеждането на преглед на качеството на активите е стандартна регулаторна практика и е нормално да бъде извършвана на всеки няколко години. В допълнение, институциите провеждат подобни стрес тестове поне веднъж годишно като част от вътрешния анализ на адекватността на капитала.
Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, но сега ЕЦБ и Федералният резерв променят политиката си. Какви са вашите очаквания и какво съветвате вашите клиенти?
- Лихвените нива в България поради обвързаността на лева с еврото и тясната интеграция на икономиката ни с европейската са малко или много зависими от решенията на ЕЦБ. Действително очакванията бяха, че ЕЦБ през тази година ще започне да вдига лихвите, след като през изминалата година Федералният резерв на САЩ (Фед) направи това няколко пъти. Вече е ясно, че това няма да се случи до края на 2019 г. и политиката на ЕЦБ остава стимулираща с оглед на по-слабите перспективи пред икономическия растеж на еврозоната. Фед наскоро също обяви, че не планира лихвени повишения до края на 2019 г., което представлява сериозна промяна спрямо досегашната политика. Подобна предпазливост е разбираема, защото в момента има много фактори, които могат да повлияят върху европейската и световната икономика, като Брекзит, предстоящите избори за Европейски парламент и търговското напрежение между САЩ и Китай.
От друга страна, запазването на паричната политика в комбинация с високата ликвидност на българската банкова система означава задържане на рекордно ниските лихвени нива у нас засега. Ние обаче съветваме клиентите си да бъдат предпазливи. Доверието на клиентите е най-ценният актив за нас 6 Пощенска банка. Стремежът ни е да бъдем за потребителите си консултант, финансов експерт, партньор – именно затова винаги обсъждаме с тях дългосрочните им перспективи и възможности за поемане на дълг, тъй като рано или късно обръщането на лихвения цикъл ще се случи и поради това ниската лихва днес не трябва да е основен аргумент за търсене на кредит.
Предвиждате ли нови сделки по сливания и придобивания в банковия сектор и през тази година или процесът е към края си?
- Очакванията ми за настоящата година са първо да приключат стартиралите сделки в сектора, без непосредствено да виждам на хоризонта нови. Като цяло обаче тенденцията към окрупняване в сектора – както в България, така и на световно ниво, е напълно естествена и ще продължи. В модерния свят малките банки трудно намират своята ниша -големите банки са по-конкурентоспособни, по-сигурни, по-ефективни и разполагат с повече ресурси за инвестиции в дигитални и иновативни продукти и услуги, които постоянно да подобряват клиент-ското изживяване и обслужване. Искаме да можем да даваме повече на потребителите при по-изгодни условия – това е в основата на процеса на консолидация в банковия сектор.
Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
- Очаквам 2019 г. да бъде поредната добра година за българската икономика по всички показатели. Основните двигатели на растежа ще бъдат потреблението и инвестициите, като някои големи инфраструктурни проекти се очаква да бъдат стартирани през тази година. Финансовият сектор също ще даде своя принос, като продължи да кредитира жизнеспособни бизнес проекти, с което ще бъдат подкрепени и всички останали сектори на икономиката.
Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
- Нашата цел и през 2019 г. ще бъде да продължаваме да растем и да предлагаме все по-иновативни продукти и услуги, за да отговорим на най-високите потребителски очаквания. Удовлетворението на клиентите остава във фокуса на нашата дългосрочна стратегия, а дигитализацията е пътят, по който вървим, за да им го осигурим 8 оптимална степен.
Един от ключовите проекти 6 тази посока е стартиралата промяна на концепцията на нашите клонове. Те поетапно ще стават дигитални – с интериор, създаден специално за удобство на модерния потребител, и със зони за самообслужване, които да му предоставят персонален подход и уникално “клиентско пътешествие” (т.нар. customer journey).
Като част от нашата мисия за дигитализация продължаваме да развиваме и останалите си дигитални канали, защото ръстът при ползването им е впечатляващ. Освен че надграждаме EVA, първият банков чатбот у нас, нашето мобилно и интернет банкиране, работим и по други иновативни проекти, които ще стартират през годината.
Друг водещ приоритет за нас като социално отговорна компания е инвестицията в развитието на проекти с добавена стойност за обществото. В партньорство с “Endeavor България”, една от най-авторитетните глобални предприемачески мрежи, създадохме програма за цялостна подкрепа на разрастващи се компании. Ще селектираме най-добрите от тях и ще им предоставим своите ноу-хау, експертиза, финансиране и подкрепа. Подкрепяме перспективни scale-up компании и инвестираме в развитието на бизнес средата у нас. Смятаме, че това е верният път да растем заедно и да правим икономиката ни по-конкурентна в глобален мащаб.
Продължаваме и стратегическия си образователен проект със “СофтУни”, с който насърчаваме израстването на бъдещите дигитални експерти у нас и им протягаме ръка, за да реализират с нас смелите си идеи.
Поставяме си високи цели и вярвам, че ще ги постигнем, защото имаме визия, силен екип, богат опит и най-важното-много клиенти, за които сме доверен и предпочитан партньор в реализацията на плановете им.
Петя Димитрова е начело на Пощенска банка от 2012 г., когато поема постовете на главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет. Кариерата й във финансовата институция обаче започва през 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на Eurobank EFG в България. Преди това е работила за “ПрайсуотърхаусКупърс”, както и за посолството на САЩ в София.
В момента е и член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България, както и на управителните съвети на БОРИКА, фондация “Атанас Буров”, сдружение “Ендевър България” и Международния банков институт. Член е и на Университетския съвет на Американския университет в България, Форума на младите световни лидери към Световния икономически форум, както и на Young Presidents’ Organization (YPO) и др. Димитрова е дипломиран експерт-счетоводител от
Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (АССА) в Лондон, има и ЕМВА степен от Университета в Шефилд, Великобритания.
Стр. 1, 26, 27, 28, 29