Асен Ягодин: Финансираме проекти с потенциал и добра бизнес идея

www.investor.bg

Асен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и капиталови пазари”. Кариерата му започва в софийски клон на Пощенска банка, след което преминава в Централно управление като дилър “Паричен и капиталов пазар”. През 1999 г. поема новосформираното управление “Ликвидност”, а от 2001 г. става член на управителния съвет и изпълнителен директор на банката. От 2011г. до 2013 г. банкерът заема поста председател на управителния съвет на Българска банка за развитие, а от края на 2014 г. отново се присъединява към мениджърския екип на Пощенска банка.

От 2010 г. е председател на съвета на директорите на Българска фондова борса. Ягодин притежава магистърски степени по Финанси и Бизнес администрация от УНСС и Американския университет в България. През 2010 г. получава отличието “Банкер на годината”, а през 2012 г. му е присъдена наградата “Мистър Икономика” за принос към развитието на малкия и средния бизнес в България.

Investor.bg разговаря с Асен Ягодин за това колко е важно да има индивидуален бизнес модел за всеки клиент, който да посреща предизвикателствата, как се финансират проекти на конкурентни продукти за външна употреба, какви са ползите от факторинга.

Г-н Ягодин, статистиката на БНБ за септември регистрира есенно оживление при отпускането на кредити и то най-вече при корпоративните заеми. Годишният им темп на увеличение е 3,1%, като за сравнение през август и юли на годишна база ръстът беше 2,8%. На какво се дължи интересът на предприемачите към вземането на заеми?

Това оживление беше напълно очаквано, особено за хората вътре в банковия сектор. От една страна, през 2016 г. банките преминаха успешно стрес тестовете и прегледа на качеството на активите, което затвърди доверието на клиентите в системата. От друга, има натрупан значителен обем от свободни средства. Ако към това прибавим и засилващия се ръст на икономиката, виждаме обективна логика в по-активно търсене на кредити, включително и инвестиционни. Точно това наблюдаваме през последните месеци – плавно увеличение на бизнес активността, на по-широк набор от качествени проекти за финансиране.

По данни на БНБ само за последното тримесечие ръстът на фирмените кредити е над 450 млн. лв., като тази цифра е подценена поради продължаващия процес на изчистване на портфейлите от лоши кредити.

За нас в Пощенска банка тази година е изключително успешна по отношение на ръста на фирмените кредити. До края на деветмесечието портфейлът ни от бизнес кредити отчита нетно нарастване от почти 440 млн. лв., което представлява ръст от над 20%. Този ръст е плод на целенасочените ни усилия да върнем Пощенска банка на картата на корпоративното кредитиране, но не само. Искахме, и по мое мнение успяхме, да предложим на клиентите ни не само по-добри условия за конкретния кредит, но и бързи срокове за реакция, както, разбира се, и адекватно цялостно обслужване. Набрали сме инерция и очаквам 2018 г. да е още по-добра година за нашата банка.

Само ниските лихви ли провокират предприемачите да кандидатстват за заеми?

Силно се надявам това да не е основният им мотив! Въпреки че при някои сегменти на кредитния пазар ниските лихви са сериозен фактор, примерно при жилищното кредитиране. При предприемачите основен фактор за кредитната активност остава по-устойчивата бизнес среда, която в момента дава увереност за правене на дългосрочни планове. Това логично ще доведе до по-висока икономическа активност, оттам до нов ръст на БВП и, не на последно място, до повече разполагаем доход в бизнеса и домакинствата.

Като цяло, в момента банките предлагат кредити на рекордно ниски лихви във всички сегменти. Това е продиктувано от все още голямата ликвидност в системата, “стояща” срещу недотам активното търсене на нови кредити.

Добре е обаче да бъдем реалисти − лихвите няма да останат задълго на сегашните исторически ниски нива. Бъдещото им покачване е неизбежно, въпреки че то няма да се случи нито толкова скоро, нито толкова драстично. И това е добре, защото дава достатъчно време на предприемачите да настроят дейността си към финансиране и при по-висока цена.

С екипа ми в Пощенска банка използваме всяка възможност да консултираме нашите клиенти по тази тема. Мисля, че всички те осъзнават колко е важно техния индивидуален бизнес модел да е построен върху фундамент, който може да “носи” малки или по-големи сътресения във финансовата среда.

Какви проекти движат кредитирането в Пощенска банка? От кои сектори на българското стопанство очаквате засилена активност, която ще движи икономиката?

Нямаме сектори-фаворити, всички проекти с добра бизнес идея са добре дошли. Като универсална банка за нас няма значение и размерът на фирмата. Подкрепяли сме и ще продължим да го правим както за много големи проекти, така и такива от т.нар. малък семеен бизнес.

И все пак, ако проследим къде расте най-бързо кредитният ни портфейл, то това са няколко сектора, в които и българската икономика показва най-сериозно оживление – строителство, хотелиерство, инвестиции в търговски и логистични обекти. С немалък дял са и компаниите от сектора на търговията на дребно. Всичко това е логично следствие от начина, по който е структурирана икономиката ни.

Приятната изненада, ако мога така да кажа, е ненамаляващият интерес към инвестиции в земеделски земи, в преработката на земеделска продукция, както и в животновъдството. България има сериозни традиции във всички тази сектори и българският бизнес може само да спечели, ако те продължат да се развиват.

Друга подобна изненада е нарастващото търсене на заеми за производства с експортна насоченост. Всеки студент по икономика знае колко важно за една икономика е да произвежда конкурентни продукти за външна употреба.

Това ме подсеща да спомена и все по-големия интерес от страна на наши съществуващи и нови клиенти към факторинг услугите. Този продукт не е толкова сложен, колкото изглежда в началото, но ползите от него за ускоряване на паричния оборот са еднозначни. Ние сме лидери в този сегмент на бизнес кредитирането и ще се радваме да обясним ползите от факторинга на всеки производител, който е заинтересован да получава парите от продажбите по-бързо.

Нека продължим с темата за факторинга. Доколкото си спомням, Пощенска беше първата банка, която започна да предлага факторинг услуги преди повече от 10 години. През тази година тези услуги отчитат по-голям ръст в сравнение с конвенционалното бизнес кредитиране. Защо според вас се увеличават обемите при факторинг услугите?

Всъщност факторинг пазара не е спирал да расте през последните десет години. Само за 2016 г. ръстът на факторинг операциите в България е около 8%. Въпреки това има доста да наваксваме, ако искаме да постигнем нивата му в развитите европейски икономики.

Хубавата новина е, че търсенето на факторинг услуги расте с изпреварващи обичайното кредитиране темпове. И това е логично, факторингът е доста по-икономичната алтернатива на оборотните кредити. Оказва и силно влияние за допълнително катализиране на българския износ, както и помага на местните износители при стъпването им на нови пазари.

Освен всички останали предимства, факторингът защитава предприемачите и при сделки с нови контрагенти, тъй като чрез него те получават достатъчно информация за финансовото състояние на насрещната страна.

Както вече казах, като лидери на този пазар за четвърта поредна година, ние осъзнаваме важността от продължаващо оптимизиране на тази паралелна на конвенционалното кредитиране ниша.

Какви са новите предложения на Пощенска банка към малкия и средния бизнес?

Подкрепата за този сегмент фирми винаги е била сред основните приоритети на Пощенска банка. Към всяка подобна фирма подхождаме индивидуално и оценяваме възможността за финансиране на конкретен проект съобразно потенциала му, както и предвид качествата на управляващите го мениджъри.

Досегашният ни опит е нашето пазарно предимство. Работим и с много партньорски програми, като от началото на 2017 г. сме подкрепили малкия и среден бизнес с над 80 млн. лева по оперативна програма “Инициатива за малките и средни предприятия”.

Предлагаме както всички стандартни кредитни продукти, така и някои по-специализирани – факторинг, попечителски услуги и инвестиционно банкиране. Съвсем логично търговските компании и тези с по-бърз оборот на продажбите имат основно нужда от оборотно кредитиране, а производствените и строителни фирми търсят дългосрочни форми на финансиране.

Независимо каква е формата на финансиране, вярвам, че българският малък и среден бизнес заслужава подкрепа и ние ще продължим да му я осигуряваме. Затова и изградихме широка мрежа от  специализирани бизнес центрове “Корпоративно банкиране” и “Банкиране малък бизнес”. Всички те работят персонално с предприемачите, като им предоставят консултации при избора на най-подходящото за тях финансово решение.

От 1 ноември на фондовата борса могат да се търгуват ДЦК. Очаквате ли това решение да задвижи капиталовия пазар?

Твърдо да. Фондовото търгуване е поредната малка, но важна крачка в посока активизиране на търговията на капиталовия ни пазар. По мое мнение твърде дълго чакахме това положително развитие да се случи. През настоящата година наблюдаваме едно връщане на интереса и доверието в българския фондов пазар. Това толкова липсваше през последните години. За мен, като председател на съвета на директорите на БФБ, този процес е много ценен и в същото време изискващ отговорно поведение. За да го запазим и разширим, ако искаме да имаме стабилен капиталов пазар, ще е необходима още много работа от страна на всички институции, които имат отношение към него.

Сега средата е атрактивна и очакванията растат, всички ние искаме по-големи обеми на търговия, по-дълбока ликвидност, повече нови емисии, повече чужди инвеститори. С една дума, искаме местният фондов пазар да заеме полагащото му се място в икономиката на България.

Добре, ако търговията с ДЦК на БФБ е поредната малка крачка в правилната посока за активизиране на капиталовия пазар, коя трябва да е голямата? Очаквате ли първично публично предлагане (IPO) на големи компании, където вторичната търговия ще бъде по-голяма?

Вече казах приблизително това, че няма силна икономика без силен фондов пазар, а аз вярвам, че малката стъпка, която направихме, е сигнал в правилната посока. Нещата се случват бавно, но по-важното е, че изобщо се случват! Чакахме дълго, но като представител на една от водещите банки в търговията с ДЦК мога да кажа, че промените ще са само положителни.

Най-логично е да очакваме повече прозрачност и стесняване на спредовете на търговия, както и че този нов сегмент би привличал още повече играчи на фондовия пазар, както местни, така и чужди. Последното е едно от нещата, които най-много ни липсваха.

Връщането на фондовата активност дава възможност на повече качествени инвеститори да погледнат с “други очи” на пазара, което е основната ни цел на този етап.

Що се отнася до втория въпрос – според мен до края на годината няма да се случи така чаканото ново голямо IPO.

Силно съм обнадежден това да се случи, при това повече от веднъж, през новата 2018 година. А до края на тази година очакваме да стартира грантовата схема в подкрепа на малки и средни предприятия за излизане на фондовата борса.