Петя Димитрова: Tехнологиите променят модела на банкиране

сп. Икономист | Стефан АНТОНОВ | 02.12.2016 | Стр. 1, 29, 30, 31

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Тя е член на Управителните съвети на Асоциацията на банките в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, “Борика – Банксервиз”, Настоятелството на Американския университет в България, фондация “Атанас Буров”, Международния банков институт, както и на Форума на младите световни лидери към Световния икономически форум. Носител е на редица престижни български и международни отличия, последните от които .Банкер на годината 2015″ и “Мисис Икономика 2015″.

Г-жо Димитрова, тази година банковият сектор беше подложен на най-сериозното си предизвикателство – стрес тестовете, които издържа успешно. Според мнозина анализатори този процес обаче забави ръста на кредитирането. Каква е Вашата прогноза за развитието на кредитирането в средносрочен план?

Перспективите пред икономиката са добри и очаквам кредитирането в средносрочен план да се увеличи. Според ревизираните данни на НСИ през миналата година БВП се повиши с 3,6%, а прогнозата на Министерството на финансите е икономиката да отбележи реален ръст от 2,6% през 2016 г” която на фона на последните данни изглежда доста консервативна. Основен принос за това има потреблението, както и възстановяването на износа. От гледна точка на бизнеса – щом икономиката расте, нормално е това да се отрази и в повишено търсене на кредити. Данните на БНБ показват, че кредитите за третото тримесечие растат с нови 436 млн. лева, с които са подкрепени плановете на домакинствата и бизнеса.

Не бих казала, че стрес тестовете са били причина за по-слабо кредитиране през тази година. Всички големи банки, в това число и ние, не сме спирали и продължихме да работим както обикновено. Бяхме уверени, че имаме достатъчно капитал и ще минем успешно през стрес теста и проверката на качеството на активите.

Последните данни на БНБ показват, че банковото кредитиране към правителствения сектор в страната расте за първи път на годишна база от октомври 2014 г. Причина за това са ниските лихви, ръстът на икономиката и успешно приключилите стрес тестове.

Кои сегменти от банковото кредитиране очаквате да се развиват най-бързо?

В Пощенска банка забелязваме умерено раздвижване на кредитирането във всички сегменти особено в икономически най-активните градове. Банковата ситуация в момента, както вече споменах, предлага много добри възможности за финансиране на качествени проекти – ниски лихви, гъвкави условия и срокове за одобрение. До края на септември през нашите бизнесцентрове са реализирани над 200 сделки с малки и средни компании на обща стойност 160 млн. лв. Към тях трябва да добавим и още 150 млн. нови кредити, предоставени на големите ни корпоративни клиенти. С най-голям дял са кредитите в сегмента на търговията на дребно – 25%, следвани от търговията на едро – 11%. Производството, транспортът и ресторантьорството са другите три сектора, които най-често се възползват от финансиране при нас. Подкрепяме и проекти по европейските програми. През тази година подписахме и ново споразумение с Националния гаранционен фонд, с което се стремим да отговорим и на нуждите на земеделците. От началото на годината наблюдаваме ръст в исканията за кредитиране от тях в нашата банка – с 25% повече спрямо предходната 2015 г. Лично аз очаквам следващата година да е още по-добра за бизнеса в страната.

Забелязваме, че заради ниските лихви и търсенето на алтернативни начини за инвестиране интересът към покупка на имот и жилищно кредитиране също расте. Недвижимите имоти и хибридните продукти, съчетание между инвестиция във взаимни фондове и спестовен продукт, стават все по-предпочитани форми на инвестиция от клиентите ни.

Кога по Ваше мнение може да се очаква повишаване на лихвените равнища по депозитите? Това ще доведе ли до повишаване на лихвите по кредитите, или банките биха свили маржовете заради конкуренцията?

Лихвените равнища ще останат ниски поне в краткосрочен план както по кредитите, така и по депозитите. Въпреки това депозитите продължават да са основната форма за спестяване. Тази тенденция дава добри възможности за кредитиране на бизнеса и домакинствата. Моите очаквания са да има още повишения на лихвите в САЩ през 2017 г. Европа обаче е по-назад в това отношение, а специално при нас инерцията на ниските лихви ще продължи и поради високата ликвидност в системата.

Ниските лихви са резултат и от факта, че банките в България имаме “излишък” на свободни средства. От това печелят фирмите и потребителите, които се кредитират при едни добри оферти в момента. Дали ще се повишат лихвите в средносрочен план, ще зависи и от цената на финансиране – ако има достатъчно евтино финансиране, лихвите по кредитите ще останат ниски. Ниската лихва обаче нито за хората, нито за бизнеса е основен фактор при търсенето на кредити, когато има достатъчно висок икономически растеж в България и в Европа.

А относно конкуренцията между банките, тя винаги е голяма. По-ценното е, че гражданите и бизнесът днес изискват още повече отношение, контрол, прозрачност и качество на обслужването, а банките се стремим да им го предложим.

Как бихте коментирали факта, че близо една трета от приходите за банковата система са от такси и комисиони?

Такава е тенденцията в световен мащаб и тя ще продължи по отношение на услугите, предоставяни в банковите клонове и особено тези, при които се работи с пари в брой. Използването на пари в брой ще става все по-скъпо не само за банките, но и за всички останали.

В същото време банките ще продължим да насърчаваме електронните операции и използването на електронни и мобилни услуги, чиито цени са значително по-изгодни за клиентите. В момента финансовите институции сме все по-фокусирани върху технологиите и иновациите с цел по-високо качество на обслужването. Редовната анкета на БНБ показа, че голяма част от банките сме понижили таксите за кредитиране на предприятията, а не сме ги увеличили.

Миналата есен подуправителят на БНБ Калин Христов прогнозира, че в края на тази година банките в България ще са между осем и десет по-малко, но това не се случи. Според Вас тази рязка консолидация размина пи се като очакване, или просто се отлага за следващата година?

За консолидация в банковия сектор се говори непрекъснато и това е нормално. Дали банките в България обаче ще са с осем или десет по-малко, ще реши пазарът. Въпросът е не колко на брой са, а дали клиентите са доволни от получаваната услуга, защото ползите след едно сливане на банки са именно за тях. Успешно приключената от нас сделка по придобиването на клона на Алфа Банк в България го доказва напълно.

По-големите банки имат повече възможности за развитие, по-ефективни са и по-рентабилни, по-лесно могат да отговорят на повишените регулаторни изисквания, да инвестират в нови технологии, в разпознаваем бранд – и всичко това е гаранция за качество на продуктите и на обслужването. Стопяващите се лихвени маржове упражняват силен натиск върху доходността на банките навсякъде по света. Консолидацията е естествен процес за всеки един пазар и финансовите институции в България няма как да останем изолирани.

Евентуална сделка за ОББ от КВС и продажбата на банка “Виктория” (което практически е процедура по приключване на фалита) може ли да се приемат за вълна на консолидация?

Не бих искала да коментирам пазарни слухове и сделки, които още не са се случили. Както вече казах, в момента съществуват икономически предпоставки за консолидиране на пазара, но не очаквам да има вълна от консолидации, а по-скоро плавно намаляване на броя на банките под натиска на акционерите, търсещи по-висока възвръщаемост на техните инвестиции. Това е процес, който тече във всички страни в Европа, не само у нас. Разликата е в това, че на българския пазар в момента работят 27 търговски банки, и докато преди имаше фактори, които позволяваха и на по-малките банки да реализират добра доходност, то в момента това става все по-трудно. В по-големите икономики има малки банки, но там това са финансови институции с няколко милиарда евро баланс. Отново подчертавам, че сливанията в банковия сектор водят до по-качествени и достъпни услуги, което е важно и от полза за клиентите ни.

Може ли да направите оценка как се развиват услугите на електронното банкиране в България в сравнение с другите страни в Европейския съюз?

Това, което забелязвам, е, че през последните години ръстът на електронните разплащания е значителен. Иновациите и технологиите се развиват с много бързи темпове и моделът на банкиране се променя, но и всеки пазар се развива със собствените си темпове. Не трябва да забравяме, че проникването на електронното банкиране зависи и от много други предпоставки – наличие на компютри и умни телефони, достъп до интернет, желание от страна на клиентите да го използват и т.н.

Технологиите и клиентските очаквания въздействат върху всички сфери на нашата дейност – обслужване, продажби, процеси, маркетинг и т.н. Ако ние предоставяме само добри цени, без иновативни електронни услуги, ще бъдем вън от пазара. Затова нашата цел като банка е да бъдем в крак с технологиите и близо до клиентите си. Насочихме усилията си към развитието на алтернативните канали за продажби и обслужване -разработихме ново приложение за мобилно банкиране, мобилна апликация за кредитни карти и иновативни банкови продукти без аналог на пазара. Въведохме и специалната услуга “Банкери насреща”, при която наши мобилни експерти консултират безплатно на територията на град София. Клиентите ни вече могат да се възползват и от пакет от дигитални услуги, с които да управляват своите сметки навсякъде по света. Винаги съм казвала, че развитието на бизнеса ни зависи от това, дали умеем да мислим с няколко хода напред.

Къде ще е равновесната точка, в която ще се срещнат разрастващата се финтех индустрия и класическото банкиране?

FinTech компаниите са новоизгряващите наши конкуренти. В последните години се появиха много нови технологични финансови стартъп компании, които навлизат в традиционните ни сфери на дейност- разплащанията, преводите и дори в кредитирането. Наблюдаваме също, че европейските банки придобиват все повече успешни мобилни FinTech стартъпи, вместо да създават свои. Не очаквам обаче FinTech компаниите да заменят изцяло класическото банкиране, а по-скоро да дадат още перспективи за технологични иновации във финансовия сектор, да мотивират всички финансови институции, които подлежат на много повече регулации, да разработват и внедряват високотехнологични решения за своите клиенти.

Виждаме как технологичните компании и телекомите опитват да навлязат директно в банковия сектор. България по-скоро сред пионерите ли се очертава да бъде, или от догонващите страни в това отношение?

Донякъде при нас биха могли да станат конкуренти на банките, но в западните държави те вече са изостанали и има други конкуренти на банките, които са по-напреднали. Целта на FinTech компаниите и телекомите по отношение на потребителя е фокусирана върху начините, по които те могат да му помогнат да направи своите финансови операции лесно и бързо, спестявайки време. Това е важно и за нас, както и за всеки наш клиент -надеждно, сигурно и удобно да управлява финансите си.

И на финала, но не последно – Пощенска банка е на пазара вече 25 години. Кои бяха най-големите предизвикателства, през които институцията успя да премине?

Предизвикателствата са ежедневие, но това ни мотивира да бъдем упорити и да си поставяме още по-големи цели. За нас всички тези години бяха изключително динамични. Може би най-голямото предизвикателство през тези години беше да запазим доверието на клиентите ни, което ни позволи да сме сред лидерите във всички сегменти, в които оперираме. Смятам обаче, че най-големите предизвикателства пред нас тепърва предстоят. Последното голямо предизвикателство както за мен, така и за целия ми екип бе придобиването на клона на Алфа Банк в България. Пожелавам си да продължавам да работя с този екип от професионалисти, с който успяхме да постигнем забележително бизнес развитие и с който се доказахме като стабилна и иновативна банка, работеща с отношение към клиентите си. Същевременно много успешно се справихме с прегледа на качеството на активите и стрес теста, като още веднъж оправдахме доверието на хората, които се обръщат към нас ежедневно.

Какви ще са стратегическите предимства, които ще се стремите да развивате в обозримо бъдеще?

Нашите най-големи предимства вече 25 години са упоритостта и смелостта да си поставяме нови и още по-амбициозни цели. Именно в тази посока ще се развиваме и в бъдеще. Основната ни цел е да продължим да растем и да бъдем сред първите банки в страната в ключови сегменти, предлагайки съвременни продукти, съчетани с модерен начин на обслужване.

Стр. 1, 29, 30, 31