Асен Ягодин: Иновациите са пътят на промяната

09.11.2016 01:34 | сп. Икономика | стр. 1, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 |

Асен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и капиталови пазари”, Кариерата му започва в софийски клон на Пощенска банка, след което преминава в Централно управление като дилър в управление “Паричен и капиталов пазар”. През 1999 г, заема позицията началник управление “Ликвидност”, а от 2001 г, до 2011 г. е член на УС и изпълнителен директор на банката, Притежава магистърски степени по финанси и бизнес администрация от УНСС и Американския университет в България. Придобива допълнителен професионален опит чрез специализации в Салмон Смит Барни-Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург, От 2011 до 2013 г, Асен Ягодин е заемал поста главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие, От 2010 г. е председател и на СД на Българска фондова борса-София.

Г-н Ягодин, каква е равносметката на изтичащата 2016 година за Пощенска банка?
Изцяло положителна. Движим се с подходящото темпо и продължаваме да бъдем надежден партньор на гражданите и бизнеса. Освен че 2016-а има реални шансове да се превърне в една от най-успешните години за Пощенска банка, отбелязахме и нейния 25-годишен юбилей. Друг важен факт от годината беше успешното преминаване през стрес-тестовете и оценка качеството на банковите активи. Отличните резултати, вярвам, затвърдиха доверието на клиентите в нашата банка. Още един своеобразен “рекорд” маркира нашата 2016 година – за по-малко от 6 месеца интегрирахме клона на Алфа Банк в България. Сега, след тази сделка, предлагаме качествено обслужване в още по-голяма мрежа от клонове и бизнес центрове. Използвам възможността да се обърна към нашите настоящи и бъдещи корпоративни клиенти: .Добре дошли сте в нашите бизнес центрове. значително нараснали като брой и като възможности за качествено обслужване. Имаме както капацитета, така и желанието да осигурим не само необходимия ви кредитен ресурс, но и подходящ микс от всички останали продукти и услуги”. Казвам това послание с ясното съзнание, че то не е само на думи. Зад него стоят реални дела. За втора поредна година бяхме отличени като банката, реализирала най-голям оборот от факторинг услуги. А това е един все по-популярен инструмент в ръцете на бизнеса, по-икономична алтернатива на обичайните оборотни кредити.

В момента лихвените равнища са на най-ниските нива в последните години, дори по-ниски отпреди кризата от 2008 г. Как се развива фирменото кредитиране у нас?
През август Европейската централна банка отчете известен ръст на банковото кредитиране в еврозоната. Умерено оживление при бизнес кредитирането има още от средата на миналата година и у нас. Според данните на БНБ, общият обем на фирмените заеми се е повишил с малко над 1% през второто тримесечие на 2016 г. спрямо първото. При нас в Пощенска банка това оживление е доста видно – до края на септември през нашите бизнес центрове са реализирани над 200 сделки с малки и средни компании на обща стойност 160 млн. лв. Към тях можем да добавим още 150 млн. лв. нови кредити, предоставени на големите ни корпоративни клиенти. Да, усещат се положителните сигнали, но има и друг виден факт – увереността на местния бизнес за правене на дългосрочни инвестиционни планове е по-ниска от тази в Централна Европа. На този етап интересът е по-скоро проучвателен, което все пак е добър знак. Ако тази тенденция се запази, очаквам доста по-интензивно раздвижване на пазара през 2017-а.

А какви са очакванията ви за движението на лихвените нива – ще продължат ли да поевтиняват кредитите и депозитите?
Искам дебело да подчертая, кредитите вече са евтини! И то в почти всички клиентски сегменти. Конкуренцията в банковия сектор е може би най-ожесточената от 2008 г. насам. Отделно, всички сме наясно с високата парична ликвидност. Най-общо казано, това е основната причината лихвите да са на тези изключително ниски нива. Вероятно ще се запазят такива поне през следващата година. Ако досега в България индивидуалните спестявания бяха насочвани основно в депозити и имоти, то променената лихвена среда ще наложи все повече компании и граждани да търсят инвестиционни алтернативи. И в това не виждам нищо лошо, напротив. Точно това “излизане” на парите извън банките води до по-висока икономическа активност, оттам до ръст в БВП и, не на последно място, до повече доходи в бизнеса и домакинствата.

Какви проекти са готови да финансират банките? Истина или мит е твърдението, че банките имат достатъчно средства, но трудно отпускат заеми?
И да, и не. Наистина банките са “заляти” с паричен ресурс, но не съм съгласен, че трудно финансират надеждни проекти. Такива проекти, върху които е помислено как ще върнат инвестицията и ще останат печеливши за своите създатели, сега получават отлични възможности за финансиране – не само рекордно ниски лихви и комисиони, но и по-гъвкави условия за погасяване. И досега не сме спирали да кредитираме, но в момента условията за теглене на кредит са обърнати в посока на клиента. Ще дам един пример, ако в миналото от ултимативно значение бяха финансовите метрики и големина на компанията, то сега оценяваме възможността за финансиране спрямо потенциала на конкретния проект и качествата на управляващите го мениджъри.

Какви са наблюденията ви, кои сектори търсят най-често финансиране?
Качествени проекти има във всички сектори на икономиката. макар и техният обем да е все още недостатъчен за икономическия разтеж, който искаме да видим в България. Пощенска е универсална банка, затова смело мога да кажа, че подкрепяме начинания във всички отрасли. Нямаме “любима” сфера на финансиране. Все пак, статистиката ни сочи най-голям дял за кредитите от сегмента “търговия на дребно” – 25%. Това е логично следствие от начина, по който е структурирана икономиката на страната. Производството, транспортът и хотелиерството са другите три сектора, които най-често се възползват от финансиране. За съжаление, през последните години инвестициите в производство са основно в нискотехнологични отрасли, които не могат да генерират високи темпове на растеж. Повече от необходимо е преминаването към високотехнологични сектори, което пък изисква сериозни капиталовложения и висококвалифицирани кадри. И тук идва ролята на държавата, на “изгубената в превода” образователна система. След толкова говорене по темата някой трябва да направи т.нар. реформа в образованието. Според мен това означава освен просто завършващи учили ще деца да имаме и добре образовани младежи, готови да се включат в икономиката според своите интереси и съобразно потребностите на бизнеса.
Ако се върнем към въпроса, път за промяна може да се търси и в иновациите. Тук обаче срещаме друг проблем – иновативните компании често страдат от липса на добър бизнес модел, недостатъчна финансова история и невъзможност да подсигурят адекватно обезпечение. Някакво решение са европейските програми и фондове. Но те могат да дадат само начален тласък, не и дългосрочно решение.

Как оценявате като цяло бизнес средата в България и какви са възможностите за развитие и растеж на икономиката?
Перспективите пред българската икономика са добри, именно затова очаквам кредитирането в средносрочен план да се засили, както и все повече млади предприемачи да останат да правят бизнес у нас. Те са и най-важният фактор за растежа на икономиката ни. Миналата година БВП се повиши с 3%, толкова беше и ръстът за първото тримесечие на тази. Бизнес активноста расте, респективно увеличава се и заетостта, а това се отразява на платежоспособността на домакинствата и те започват да търсят повече кредити. Министерството на финансите очаква икономиката да отбележи реален ръст от 2,6% през 2016 г., като основен принос за растежа има вътрешното търсене – потреблението и инвестициите. Такива са и нашите прогнози за настоящата година, а това е добра стартова позиция за следващата. Като цяло. оставам оптимист за 2017-а и определено очаквам тя да бъде по-добра за българския бизнес!

Имате 24 години опит в банковия сектор в България. Какви са очакванията ви за неговото развитие?
Очаквам да станем свидетели на още по-силно навлизане на новите технологии и дигиталните услуги в банковото дело. Преди малко повече от 20 години, не чак толкова далечно минало, в банковите офиси имаше по една-две пишещи машини като оръдие на труда. Сега без компютри и смарт телефони не мога да си представя как бихме свършили и най-елементарната операция. Банковите салони от онези години, с дебелите мраморни плотове и преградени със стъкла гишета, нямат нищо общо със съвременното оформление на банковите офиси. Да не говорим, че банковият клон все повече “влиза в джоба ни”. Благодарение на все по-добрите мобилни приложения за банкиране вероятно скоро няма и да ни интересува как изглежда банковият клон. IT иновациите, които улесниха електронните разплащания и някои от другите по-елементарни операции, са все по-достъпни за крайния потребител.
По мое мнение, две основни тенденции ще движат промяната в нашия бизнес. Навлизането на FinTech компании и по-широката употреба на big data – голям обем информация за клиенти от социалните мрежи. Най-големият минус на т.нар. FinTech компании е, че не са банки – не са тествани
В криза и към тях за момента има слаби регулаторни изисквания. Но от друга страна, те могат да са ни партньори и смятам, че в бъдеще ще станем свидетели на нещо подобно. Една подобна компания, която създава повече възможности за разплащания по електронен път, например плащане през мобилен телефон с кредитна карта, създава и повече бизнес за банката-партньор, издала тази кредитна карта. Е, засега предимството остава на страна на банките, защото само те могат да предложат комплексна услуга – всичко на едно място. А и са предвидим, познат партньор, добре регулиран по всички направления.

Какви са очакванията ви за развитието на банкирането в глобален план? Как ще изглежда банката на бъдещето?
В глобален план банкирането се развива много интензивно. Най-големият плюс имат дигиталните канали, които от потребителска гледна точка са по-евтини и по-удобни, сравнени с услугите в банковия клон. Клиентските очаквания се променят и ние трябва да ги следваме – доскоро преобладаващият модел на банкиране беше “един размер за всички” -строго унифицирани продукти, които се предлагат на всички клиенти с минимални вариации. Днес този модел просто не работи. Сега, особено при бизнес клиентите, е необходимо индивидуално отношение, специално направени за тях продукти и пакетни предложения. В тази посока възможностите са безгранични. Например, всеки клиент може да има индивидуален рейтинг в зависимост от неговата кредитоспособност, поведение и лоялност. Така, в зависимост от рисковия профил, ще можем да прилагаме различни ценови и други условия за всеки отделен кредитополучател. Друг вариант е предоставянето на индивидуални отстъпки при използването на повече от един банков продукт. Подобен подход е все още в процес на изграждане в България, но според мен това е следващата логична стъпка. Друг изграждащ се модел на поведение от страна на банките е все по-активното им присъствие в социалните мрежи и реализирането на рекламни и образователни кампании в тях.

Пощенска банка постоянно въвежда нови продукти и услуги съобразно бързото технологично развитие на пазара. Какви новости предстоят в тази посока за клиентите ви?
Непрекъснато се стремим да предлагаме модерни продукти и цялостни решения. Нашата цел е да бъдем банка в крак с технологиите, но в същото време, която не е загубила човешкия контакт с клиентите. Водени от тази цел, през последните години разработихме банкови продукти без аналог на българския пазар.
Някои световни банки използват мобилните технологии като средство за пазарна диференциация, други добавят към мобилното си приложение възможност за осъществяване на плащания директно между две лица, трети дават възможност на клиентите да ползват мобилните им приложения посредством биометрична технология за разпознаване на пръстови отпечатъци. Възможности за развитие много, както се казва – доброто тепърва предстои!

Според повечето банкови представители, предстои окрупняване на сектора в България. Пощенска банка планира ли да участва в тези процеси и да продължи придобиването на банков или друг вид финансов бизнес (лизинг, факторинг портфейли и др.)?
Стратегията за развитие на Пощенска банка винаги е била насочена към растеж. Успешно приключената сделка по придобиване бизнеса на клона на Алфа Банк в България е поредно доказателство за това. По подобен начин през 2006 г. придобихме и ДЗИ банк. В същото време не сме изоставили и възможностите на ограничния растеж на бизнеса. Привличането на нови клиенти и запазване лоялността на сегашните винаги са били приоритетни за нас.
По отношение окрупняването на сектора – в момента на българския пазар работят 27 търговски банки и докато преди имаше фактори, които позволяваха и на по-малките банки да реализират добра доходност, сега това става все по-трудно. В малка икономика като нашата е нормално да има по-малко, но по-силни финансови институции, предлагащи адекватни на клиентското търсене качество и цена на банковата услуга.

Какви са изводите за стабилността на банките след стрес-тестовете и прегледът на активите на българската банкова система?
Показаха нещо до голяма степен очаквано – българските банки притежават относително чисти портфейли, силни капиталови позиции и висока ликвидност. И ако ние, хората, познаващи системата отвътре, имахме представа за крайния резултат, то за крайните клиенти беше важно да получат ясен сигнал доколко добре се съхраняват парите им. Беше важно и за наблюдаващите случващото се в България отвън – потенциалните външни инвеститори. Сега, след като доверието в банковата система е върнато, е време за по-активно кредитиране. Време е за връщане на финансовата активност на нива, необходими за растежа на икономиката.

Ангажиран сте от години и с работата на капиталовия пазар. Как да се активизира неговата, засега скромна, роля?
Добре известен е един от най-сериозните кошмари за всеки икономически активен човек на Запад, от банкери и политици до обикновени инвеститори – да види спад на фондовата си борса. Няма силна икономика без силен фондов пазар. За съжаление, в България ситуацията не е точно такава. Българската фондова борса не изпълнява пълноценна роля за икономиката на страната, такава, че капиталовият пазар да се превърне в достойна алтернатива на банковото кредитиране. За да се промени това, са необходими целенасочени мерки от страна на институциите за връщане атрактивността на фондовия пазар. В това отношение съм силно обнадежден от една наскоро обявена инициатива на Комисията за финансов надзор и Централен депозитар, в която се включих заедно с колегите от борда на БФБ-София – създаване на Съвет за развитие на капиталовия пазар. Тази инициатива беше подкрепена от почти всички браншови организации и има за цел създаването на подходящи стимули за привличане както на повече добри емитенти на фондовия пазар, така и повече инвеститори в него. Ако тази инициатива успее, ще бъдем свидетели на по-голяма активност, от там повече ликвидност, циркулираща през капиталовия пазар, а това в крайна сметка ще способства фондовата ни борса да заеме полагащото й се място в икономиката! Всички тези усилия са оправдани и поради още една причина – нашата фондова борса е сякаш единственият фондов пазар в света, който нямаше адекватно възстановяване след кризата от 2008 г. Това възстановяване, което имаха всички останали пазари, включително и тези от нашия регион. Определено ни трябва първоначалният импулс, който да даде траен тласък за развитие на капиталовия пазар.

В личен план, кои “инвестиции” и “доходност” ви носят най-голямо удовлетворение?
Като банкер с почти 25-годишен стаж съм силно обременен от постоянния анализ на съотношението “поеман риск – възвръщаемост”. Така че както в професионален, така и в личен план, винаги обмислям добре всяка нова сделка, всяка отделна инвестиция. Е, не че ми липсват и слаби ходове… По-важно е усещането, че инвестиционното решение, което си взел. се е базирало на добър анализ на поеманите рискове и очакваните ефекти. В чисто личен план, най-голямото удовлетворение винаги са ми доставяли “инвестициите” в повече свободно време за моето семейство, за моите приятели. Това са хората, които винаги са ме разбирали и подкрепяли, въпреки прекалената на моменти служебна ангажираност и чести отсъствия. Друга инвестиция, която определено считам за изключително важна, е тази в образование и допълнителната квалификация. Човек трябва да се учи цял живот, инвестицията в себе си е най-важната житейска сделка!