Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, пред Bulgaria ON AIR: БАНКОВИЯТ КЛОН Е ВЕЧЕ В ДОМА И ДОРИ В ДЖОБА ВИ
Bulgaria On Air | Калин АНГЕЛОВ | 11.08.2016 | 00:01
Г-жо Димитрова, според някои експерти неочакваният изход от референдума във Великобритания е заличил близо 5 трилиона долара от финансовите пазари. Какви ефекти биха могли да имат Върху българската финансова система събития като Brexit?
Ефектите върху финансовата система сама по себе си са ограничени – за добро или лошо нашата фондова борса не е от най-ликвидните и спадът на борсовите индекси беше в рамките на 1-2%. Британските банки и застрахователи нямат подразделения в България, за чието бъдеше да се притесняваме. Ефектите върху икономиката като цяло иде са по-значителни. Британската икономика е една от най-големите в света и напускането на Европейския съюз неизбежно ще се отрази на другите държави в съюза. За българската икономика обаче ефектът ще е по-скоро косвен, защото тя не е обвързана с британската. Най-забележим ще е той върху износа и инвестициите, което би могло да забави икономическия растеж и да увеличи бюджетния дефицит.
За щастие икономиката ни като цяло е конкурентноспособна, със силни фискални параметри, добри международни резерви и намаляваща нужда от финансиране.
Впрочем как влияе европейското членство на страната върху банковия сектор? Как би изглеждал той, ако България не бе в съюза?
Членството без съмнение донесе много позитиви за българския банков сектор, който се възползва от правото на свободно движение на стоки, хора и капитали. Голяма част от българските банки са собственост на финансови институции от ЕС и за тях присъствието в България е част от стратегията им за развитие. Не е ясно дали тези банки биха инвестирали в България, ако тя не беше член или нямаше перспективи за членство.
Членството в ЕС носи със себе си и много отговорности, най-вече по линия на уеднаквяване на банковите регулации във всички държави в съюза. Това обаче има по-скоро положителен ефект, защото повишава доверието в българската банкова система, която следва същите правила като всички останали. Същевременно запазваме част от независимостта си, защото България не е част от еврозоната.
След успешното придобиване на “Алфа Банк” вече управлявате една от най-големите банки на българския пазар, с активи над 6.6 милиарда лева. Какви по-дългосрочни ефекти очаквате от тази сделка?
Ефектите и ползите са основно за клиентите ни, които вече усещат предимствата на по-голямата банка, с повече локации, модерни продукти и платформи за банкиране. По-големите банки имат повече възможности за развитие, по-лесно могат да отговорят на повишените регулаторни изисквания, да инвестират в нови технологии, в разпознаваем бранд, които ние в Пощенска банка смятаме, че са гаранция за качество на продуктите и на обслужването.
През тази година Пощенска банка чества 25-ия си юбилей. Кои са основните цели в стратегията ви за следващите 5-10 години?
Доказахме се като една от най-успешните банки в България и намеренията ни са да продължим да се развиваме по същия начин и през следващите 25 години. Основната цел е да растем и да бъдем сред най-големите банки в страната. Растежът не е самоцел, а средство, за да можем да бъдем все по-ефективни и да даваме на нашите клиенти най-добрите продукти и обслужване. В същото време ще продължим да бъдем активни в сферата на корпоративната социална отговорност, защото вярваме, че всеки бизнес може да намери своята лична кауза и да бъде полезен на обществото, като инвестира и развива социално значими проекти. Грижата за децата, насърчаването на образованието и на успешните млади хора, инвестициите в тяхната финансовата грамотност са сред основните ни приоритети и в бъдеще. Насочили сме усилията си основно към развитието на алтернативните ни канали за продажби и обслужване. През тази година предложихме ново приложение за мобилно банкиране. Банковият клон вече е в дома, дори в джоба на всеки – това не е бъдеще, това е настоящето. Ще продължим да се развиваме в тази посока и да предлагаме продукти, уникални за всеки наш клиент. Ще ви дам само един пример – миналия месец първи в България лансирахме уникален за пазара продукт – онлайн видео кредит.
Открихме нов специализиран “Център частно банкиране”, с който да удовлетворим още повече нарастващите нужди на един специфичен сегмент от нашите клиенти. Предложихме на потребителите и различен потребителски кредит, който връща лихва и е без аналог на пазара. Колкото до корпоративното банкиране, традиционно през последните години сме най-добрите на пазара в областта на попечителските и факторинг услугите. В същото време поставяме и по-голям акцент върху звената, работещи с проекти по оперативните програми на ЕС. Ще продължим да подкрепяме активно предприемачите от всички райони, като специално за тях разработихме и нова кредитна линия с гъвкави лихвени условия.
Финансовата култура на българите несъмнено напредна доста в сравнение с 1991 година, но все още стига дотам много хора да не разбират защо лихвите не са еднакви в България и в Германия. Необходими ли са по-фокусирани усилия в тази посока?
Най-просто казано, защото цената на депозитите, тоест парите, и рискът от неплащане не са еднакви в България и в Германия. Спомнете си съвсем доскоро какви бяха лихвите по депозитите в България 3-4-5%, дори и по-високи през годините назад. Ясно е, че при тези цени на основния ресурс, няма как лихвите по кредитите да бъдат същите като в Германия. Нека не забравяме, че в България рискът от неплащане и възможността банката да събере вземанията си са много различни в сравнение с развитите държави. В България имаме и по-високи изисквания за ликвидност, капиталова адекватност и минимални задължителни резерви. Без съмнение това прави системата по-сигурна, но и оскъпява кредитите. За щастие ситуацията се променя към все по-добро. С намалението на лихвите по депозитите успяхме и да предложим много по-добри условия на кредитополучателите. Средната лихва по ипотечните заеми в левове вече е 5% – най-ниското ниво, отчитано от статистиката, фирмите вече се финансират при под 5% нещо немислимо допреди няколко години.
Смятаме за наша мисия да помагаме на хората да повишат финансовата си култура. Не е задължително всички да разбират как се формират лихвите или пък сложната банкова терминология. Но е важно да имат достатъчно финансови познания и да знаят как могат да получат полезна информация, за да вземат най-добрите финансови решения. Затова в края на миналата година стартирахме нашата най-нова инициатива “Финанси по ноти”, която засега се развива предимно в дигитална среда със съвети към потребителите и различни дигитални активации.
За нейните цели проведохме и собствено национално представително проучване, което показа, че близо 40% от хората определят като задоволителни финансовите си умения и демонстрират сравнително високо самочувствие по отношение на личната си финансова култура. От друга страна, 60% от хората не успяват регулярно да заделят средства или го правят само в случай на по-големи и непредвидени разходи.
От известно време живеем в странния свят на отрицателните лихви, и вече дори има търговски банки, които събират такси от клиентите си, за да им държат парите. Това краткотраен ефект от количествените облекчения ли е, или може да е по-дългосрочна тенденция?
Отрицателните лихви са наистина странен феномен, който доскоро не беше популярен във финансовия свят. До него се стигна, след като се изчерпиха стандартните инструменти от арсенала на централните банки за подкрепа на икономиките. Негативните лихви показват ограниченията на монетарната политика и са следствие на нежеланието на политиците да използват фискални средства за подкрепа и на прехвърлянето на отговорността към централните банки. Но този период е към своя край – промяната вече настъпи в САЩ и е въпрос на време и ЕЦБ да поеме по същия път. Истинското обръщане на тенденцията ще видим, когато икономиките тръгнат нагоре и банките отново започнат да кредитират по-масово. В същия момент регулациите карат банките да бъдат предпазливи и да държат по-високи нива на ликвидност и капитал. В България инерцията на ниските лихви ще продължи още известно време поради високата ликвидност в системата. Но и тук нещата ще се обърнат в момента, в който кредитирането поеме по-бързо нагоре.
Как изглежда моментното състояние на българската икономика през вашите очи? Миналата година отчетохте 15% ръст в потребителските кредити, Евростат отчита спад на безработицата с цели 3 на сто…
Състоянието на икономиката е задоволително. БВП се повиши с 3% миналата година, толкова е и ръстът за първото тримесечие. Безработицата се понижава, а бюджетният излишък е рекорден. Индексът на потребителските цени все още отчита дефлация, като това не дава очаквания тласък на потреблението. Като цяло потреблението е големият длъжник на нашата икономика – през последните години неговият ръст е по-скоро разочароващ, но очакванията са през 2016 то да бъде двигателят на растежа. За съжаление това се случва за сметка на износа, който през последните месеци не само забавя своя ръст, но дори и започна да намалява.
Средата все още е много динамична и принуждава банките да се адаптираме към нея.
Иначе действително отчетохме 15% увеличение в отпуснатите потребителски кредити и очакваме темпът на кредитирането да продължи плавно да се засилва. Наблюдаваме и позитивни ефекти на пазара на недвижими имоти, които водят и до оживление в търсенето на ипотечни кредити.
Има ли изгледи да се раздвижат и корпоративните кредити? Дълги години вече слушаме бизнеса да се оплаква, че банките предпочитат да държат парите 6 трезорите си, и банките да отговарят, че бизнесът не предлага достатъчно обещаващи проекти… Раздвижване вече има. Забелязваме нарастващо търсене на бизнес кредити в различни сегменти, най-вече в търговията на дребно – 25%, и търговията на едро – 11%.
Само за първото тримесечие отпуснахме над 50% повече кредити. 161 от тях за над 18 млн. лева са по програма “Напред” на Българската банка за развитие, част от която е партньорството ни за индиректно финансиране на бизнеса. Очакваме стартирането на новата програма “Инициатива за малки и средни предприятия”, която е в напреднала фаза и скоро трябва да бъдат определени банките, които ще се включат в нея. Програмата гарантира част от кредитите на малките и средни предприятия, и с мултиплициращия ефект се очаква да бъдат отпуснати над 600 млн. евро за този важен сегмент за икономиката.
Впрочем напоследък по-сериозният проблем са не инвестициите, а недостигът на качествен персонал.
Смятате ли, че като цяло банките реагираха адекватно на кризата през 2009-2010 година? Възможно ли е свръхпредпазливостта на кредитните институции да е задълбочила ефектите от нея?
Банките носят отговорност да защитават интересите на своите депозанти и акционери и в това отношение българските банки се справиха много добре. По време на кризата на нито една българска банка не се наложи да ползва държавна подкрепа, и нито един депозант не изгуби парите си.
Финансовият сектор у нас почувства сравнително слабо ефектите от световната криза, най-вече защото се придържа към традиционното, консервативно банкиране. Въпреки казуса с КТБ доверието в системата като цяло остана на високо ниво, което се доказва от непрестанното нарастване на спестяванията. Днес българските банки са ликвидни, добре капитализирани и мисля, че стават все no-смели в иновациите. В тях е бъдещето. А свръхпредпазливостта може само да ни пречи да се развиваме в правилната посока и с правилното темпо.
Италия, с 60 милиона население, има 32 търговски банки. В България, при 7 милиона, банките са 27. Пренаситен ли е банковият сектор у нас? Да очакваме ли нова вълна консолидации?
Дали банките в България са много или малко, ще реши пазарът. Въпросът е не колко са банките, а дали клиентите са доволни от получаваната услуга. В силно регулиран сектор като банковия, консолидацията е естествен процес, не на последно място и поради непрекъснато нарастващите изисквания на регулаторите и клиентите. Факт е, че големите банки имат повече възможности за инвестиции и иновации. Но не очаквам да има вълна от консолидации. По-скоро плавно намаляване на броя на банките под натиска на акционерите, търсещи по-висока възвращаемост на техните инвестиции.
Европа вече реши да се откаже от банкнотата от 500 евро, в САЩ обмислят същото за стотачката. Това засега са по-скоро мерки срещу нелегалните сделки, но могат ли да се окажат те началото на края на книжните пари? Как гледате на актуални тенденции като мобилните разплащания и виртуалните валути?
През последните години ръстът в електронните разплащания е стабилен, а новите технологии улесняват и ускоряват процеса. Въпреки това не смятам, че книжните пари ще изчезнат напълно в близко бъдеще. Факт е обаче, че използването на пари в брой ще става все по-скъпо. Обслужването на парите в брой изисква значителни разходи – доставка, броене, охрана и така нататък. Ето защо фирмите също имат стимул да се опитват да ограничат плащанията в брой. Доскоро голяма част от малките разплащания се извършваха в брой за удобство. С въвеждането на безконтактните начини на плащане – чрез карти и телефон – ситуацията се променя. Колкото до виртуалните валути, те имат много недостатъци и ограничения и не могат да работят с мащабите и скоростта, които са необходими в съвременните разплащания. За сметка на това технологията, върху която са базирани – block chain, може да бъде използвана за други сфери на банковата дейност, поради високото ниво на сигурност и възможността да се проследи историята на всяка трансакция.
Опитвате ли се да си представите как ще изглежда банковият бизнес през 2050 година, да речем?
Това е твърде далечен хоризонт. Ако погледнем 50 години назад, ще видим, че по това време се появява първият банкомат, кредитните карти тепърва прохождат… Но както и да изглежда банковият бизнес през 2050, едно нещо никога няма да се промени – някои клиенти ще имат нужда от кредити, а други ще имат нужда да държат някъде свободните си средства. И всички без изключение ще имат нужда от бързи, евтини и удобни начини на разплащане.
В по-краткосрочен план големите предизвикателства са навлизането на новите технологии, конкуренцията на небанковите институции във финансовата сфера и нарастващият брой на регулациите.
