Асен Ягодин, Изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и финансови пазари”: Банките финансират сега на по-ниски цени отпреди кризата

в. 24 часа | Самуил ОГНЯНОВ | 13.02.2016 | 00:01

Г-н Ягодин, има ли раздвижване при бизнес кредитирането у нас?

През 2015 година станахме свидетели на известно оживление както при големите корпорации, така и при малките и средните предприятия. Последното е много добра новина, тъй като именно те се считат за гръбнака на всяка успешна икономика. Очаквам темпът на това раздвижване постепенно да нараства. Има и рискове, като например по-вялото от очакваното възстановяване на водещите европейски икономики.

Друга особеност е твърде голямото “облягане” на българския бизнес върху еврофондовете. Икономическият ръст, който отчетохме през миналата година, се дължи в голяма степен на ударното усвояване на евросредствата по приключване на първия програмен период. И това е похвално. През настоящата година този благоприятен ефект няма да е наличен. Ето защо са необходими и други двигатели на растежа. Вероятно има какво да се направи както по отношение на демографските ни проблеми (адекватно на пазара образование), така и по отношение на държавната подкрепа за малкия и средния бизнес (смислено направени фондове за частично поемане на кредитния риск при финансиране).

Намират ли се достатъчно качествени проекти, които да бъдат кредитирани?

Трудно, но се намират. Все по-често пристигат проекти от земеделски производители, от фирми от леката промишленост, строителни компании. Банките имат достатъчно ресурс за финансиране на нови проекти. При това на по-ниска цена от тази преди кризата. През 2015 г. Пощенска банка предостави близо 500 млн. лв. нови бизнес кредити. Силно се надявам през тази година да надхвърлим този обем. Ще продължим да подкрепяме всички добри бизнес начинания Годините на кризата показаха на много бизнесмени, че правилният избор на банка – партньор, е жизненоважен за крайния успех.

Премиерът Бойко Борисов пожела тази година да има ръст над 3%, постижим ли е според вас?

Не само премиерът, но и всички икономически активни хора в тази страна го желаят. В крайна сметка дали ръстът ще е 2 или 3% е важно, но по-важно е да бъде задържан стабилно за по-дълъг период. За тази година смятам, че ръст 3% не е непостижима височина.

В България трудно можем да говорим за конкретни отрасли, които да бъдат посочени като основни двигатели на растежа. Все пак вярвам в традиционните сектори, които генерират износа ни -селско стопанство, фармацевтична промишленост, преработвателна и хранителна индустрия, малкото машиностроене, не на последно място туризма и стабилизиращия се сектор на недвижимите имоти. Да, и още един, аутсорсинга на бизнес процеси и ИТ.

Ще има ли промяна в стратегията на Пощенска банка по отношение на корпоративното кредитиране през 2016 г.?

Всъщност направихме промяната още в началото на миналата година. Преструктурирахме звената, свързани с корпоративното банкиране. Към бизнес центровете на Пощенска банка в по-големите градове се присъедини и този в Плевен. Приложихме по-голяма гъвкавост и периодът от първия разговор с нов клиент до потвърждаване на готовност за предоставяне на заем вече е под две седмици. Споменатите 500 млн. лв. нови бизнес кредити за 2015 година са доказателство за свършеното. Планираме през 2016 година по-високи цели. Основното ни желание е да бъдем партньор на нашите бизнес клиенти.

През 2016 г. ще продължим с активното търсене на нов бизнес в икономически най-активните градове, като същевременно ще се разпростираме и върху останалата част на страната. Обмисляме да поставим акцент и върху звената, работещи с проекти по оперативните програми на ЕС.

Предвид ниските лихви по депозитите ще се увеличи ли интересът към алтернативните инвестиционни продукти?

Намаляването на лихвите по депозити стимулира фирмите да инвестират, а домакинствата да потребяват. Очаквам тенденцията към по-ниски лихви по депозитите да се запази и през 2016 година.

Статистиката показва, че България има още много да наваксва по отношение на пазара на инвестиционни алтернативи. Над 90% от спестяванията на българите са разпределени в депозити, а останалите 10% са поделени между акции, облигации, взаимни фондове. Тези, които търсят по-висока доходност, вероятно ще обърнат поглед към фондовата борса или към взаимни фондове

Последните са една много добра възможност за хора, които нямат време или възможности да следят пазара на акции директно. Вложените средства в инвестиционни фондове вече надхвърлят 2,4 млрд. лв. Вероятно този обем ще продължи да нараства. Като пример мога да посоча, че през изминалата година в Пощенска банка утроихме продажбите на взаимни фондове, а интересът продължава да расте.

Какво предизвика спадовете на световните пазари от началото на годината?

Няколко са факторите. Китай се опитва да пренастрои икономиката си от производство към вътрешно потребление и услуги. Това е лоша новина за износителите на суровини и енергия, каквито са Русия, Африка и Латинска Америка. Перспективата е по-скоро добра за страните износители на готова продукция, сред които са САЩ и Европа. Цената на петрола играе около историческото си дъно, което поставя на карта съдбата на цели държави. Новият курс на Федералния резерв за покачване на основния лихвен процент не се приема от пазара като най-безгрешното решение.

Според вас България готова ли е да се справи с евентуална нова световна финансова криза?

Често се шегуваме, че за 25 години демокрация България е била повече време в криза, отколкото в благоденствие. Българската икономика не усети истинско възстановяване след световната криза, каквото наблюдаваме в САЩ и до голяма степен в Западна Европа. В този смисъл нова кризисна спирала ще се изрази по-скоро в забавяне на възстановяването на българската икономика.

Тази година Пощенска банка отбелязва своята 25-а годишнина. Какво се промени за това време в банката и в банковия сектор у нас?

За всички свързани и израснали с тази банка това е времето, в което банката постигна и запази лидерските си позиции във всички сегменти на банкиране. Днес Пощенска банка е утвърдена марка в кредитирането на граждани и смело мога да кажа – утвърден партньор на бизнеса в страната.

Банковият бизнес е едно непрекъснато предизвикателство – не може да си позволим нито да избързваме, нито да бъдем догонващи. Това, което променихме през годините, е подходът ни към клиентите, което стана двигател на нашия успех. Пренастроихме се от продажба на стандартни банкови продукти към адекватно подбран микс от консултиране, гъвкави финансови решения и качествено обслужване. И всичко това, съобразено с текущата среда и конкретните нужди на нашите клиенти.

Като един от служителите на банката почти от нейното създаване мога да кажа – през цялото това време се стремяхме да залагаме на новите тенденции, да не вървим по стъпките на конкурентите, да въвеждаме новото не само защото е ново, а защото виждаме, че то е полезно за нашите клиенти. И най-важното – предложихме и ще продължим да предлагаме истинско партньорство, защото за тези 25 години разбрахме, че клиентът заслужава равнопоставено отношение от стабилен финансов партньор.

***

CV

• Завършил е УНСС и Американския университет в България

• Започва работа в Пощенска банка през 1993 г.

• През 2001 г. е избран за член на Съвета на директорите, а от 2004 г. до 2011 г. е изпълнителен директор

• От 2011 г. до 2014 г. е главен изпълнителен директор и председател на УС на ББР

• От 2010 г. е председател на СД на Българска фондова борса

• В момента е изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и финансови пазари” и член на УС

Стр. 13