Залагаме на близост в общуването

Януари 2015 | сп. Икономика

Г-жо Димитрова, какви са поуките за банковия сектор от динамичната 2014 г.?

Основната поука от 2014 г. за всички участници в сектора е, че банките, които имат добра политика за управление на риска и спазват правилата, оцеляват и съумяват да продължат успешно работата си в подкрепа на бизнеса и домакинствата в страната. Високата капиталова адекватност и ликвидност осигуряват стабилни буфери, с които банките могат да посрещат евентуални неблагоприятни ефекти. През 2014 г. самите ние, работещите в банковия сектор в България, направихме много, за да запазим стабилността в системата.

Какви бяха успехите за Пощенска банка през изминалите 12 месеца?

Позволете ми да започна с това, че “виновник” за успехите ни е целият ми екип – от колегите в клоновете, регионалните мениджъри и координатори, които осигуряват отлично обслужване на клиентите ни, до специалистите и мениджърите в централата, които разработват нови продукти и се стремят да направят процесите по-ефективни. През 2014 г. мажоритарният дял собственост (65%) на нашата група премина в ръцете на утвърдени международни акционери – фондове с дългосрочни инвестиционни намерения като Fairfax, Willbur Ross и Capital Research и международни институционални инвеститори от САЩ, Канада, Европа и Азия. Диверсифицираната акционерна структура затвърди позициите на банковата група като участник във формирането на борсовите индекси и увеличи ликвидността на акциите. Увеличението на капитала на Юробанк с 2.864 млрд. евро бе третата най-голяма подобна транзакция в света през 2014 г. Успехът за нас беше да продължим да реализираме ключовата си стратегия с новите акционери, отговаряйки на техните високи очаквания и амбициозни цели. Доказателство за успехите ни на местно ниво бяха множество международни и национални награди за иновативни продукти като “Спестовен жилищен кредит”, за дейности в подкрепа на обществото за съвместния проект с УНИЦЕФ и за ефективни маркетингови комуникации. Нарастването на размера на депозитите и кредитите свидетелства за успешните ни практики и доверието в Пощенска банка. Нашият кредитен портфейл в размер на 4.3 млрд. лв. към деветмесечието на 2014 г. свидетелства за подкрепата, която оказваме на българския бизнес, гражданите и икономиката като цяло. Паралелно с това, отчитаме двуцифрен ръст на жилищното кредитиране – доказателство за подкрепата ни към домакинствата в реализиране на мечтата им за нов дом. От друга страна, привлечените депозити в размер на 4.9 млрд. лв., отново към деветмесечието, са показателни за традиционно високото доверие, което клиентите ни гласуват. Подобрихме и финансовия си резултат, който достигна 17.2 млн. лв. към края на септември 2014 г.

А какви бяха предизвикателствата в работата ви?

Предизвикателствата също не бяха малко. Основно предизвикателство пред нас беше да продължим да извършваме основните си операции, в същото време въвеждайки нови технологии и нов подход в обслужването. Да превърнем един добре работещ модел в още по-добър. Клоновете ни започват да изпълняват различна роля. Те все повече се превръщат в място за професионални съвети, споделяне на експертиза с клиента и разрешаване на проблемите му. За ежедневните си дейности клиентите ни разширяват използването на онлайн банкиране, телефонно банкиране и други канали. Затова трябваше да увеличим своето дигитално присъствие, и от друга страна, все повече да предоставяме близост в обслужването на клиентите в офисите си.
Нашата стратегия бе да предоставяме не просто универсални банкови услуги, а продукти спрямо нуждите на клиента. Искаме тези клиенти да си имат своето място, където ги очакват специално обучени служители, познаващи тънкостите на техния бизнес или потребности на домакинството. Затова започнахме да инвестираме в откриването на специализирани центрове за малък бизнес, а на следващ етап и за жилищно кредитиране. В много наши клонове вече оперират центрове за персонално банкиране и обслужване на корпоративни клиенти. Предимство за нас е, че въвеждаме модел, който съчетава иновациите и специализацията и по този начин надгражда досегашните ни добри практики в обслужването на клиенти.

Какви ще са последствията за българската банкова система от евентуалното присъединяване към единния банков надзор и трябва ли България да стане част от Европейския банков съюз във всичките му аспекти?

Присъединяването неминуемо ще се случи, най-късно в момента, в който станем част от еврозоната. Ако се присъединим по-рано, то няма да доведе до голяма промяна за банки като нашата, които са част от международни групи, опериращи под контрола на ЕЦБ. Това ще бъде просто един допълнителен елемент, който може би ще повиши доверието на хората в системата.

Фактът е, че традиционно, опериращите в страната банки са консервативни, добре капитализирани, което ни помага в посрещането на промените. Имаме много висока капиталова адекватност и това, че регулациите затягат изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, означава съответно, че изпълнението на тези изисквания за нас е по-лесно, отколкото за западните банки.
Какви са, според вас, причините размерът на кредитите в системата да регистрира символични ръстове напоследък – консерватизъм в банките, страх от поемане на риск или недостиг на качествени проекти?

Бих започнала с това, че банките разполагат с достатъчно ресурс за кредитиране, който е на достатъчно ниска цена. През декември в системата отново бе абсорбирана значителна ликвидност. Но, от друга страна, докато няма ръст на икономиката и пазари за това, което фирмите ни произвеждат, и съответно търсене от страна на домакинствата, е трудно да се говори за кредитна експанзия. Важно е макроикономическата среда да насърчава местните и чуждестранни инвестиции с благоприятни условия за правене на бизнес. Надявам се най-после да бъдем свидетели на устойчивост и предвидимост в средата, турбулентната политическа ситуация да остане в историята, за да може бизнесът да е по-спокоен и успешен. В момента в България наблюдаваме признаци за възстановяване на икономическата активност на населението, което ще доведе до търсене на кредити от фирмите. Очакването ми е за нормализиране на нивата на кредитната активност. Реално погледнато, кредитиране и нов бизнес има. Но не се забелязва толкова ясно, защото старите кредити се изплащат с по-бърз темп.

Доколко това представлява предизвикателство и каква политика предприема банката за ускоряване на кредитирането и инвестиционната активност?

Отворени сме да кредитираме нови добри проекти. Предлагаме конкурентни условия и гъвкавост, фокусирайки се върху малкия бизнес, който е гръбнакът на икономическата активност и предприемачеството в страната. Като прогресивна и иновативна банка правим сериозни инвестиции в областта на развиването на специализирани канали за обслужване на бизнеса и индивидуалните клиенти. С новия модел на обслужване, който въвеждаме, съчетаваме иновациите и специализацията и по този начин надграждаме досегашните ни добри практики в обслужването на клиенти. За нас е важно да бъдем близо до своите клиенти, както и да им предлагаме най-високия възможен клас клиентско обслужване. Важно е да бъдем не просто кредитори, а надеждни партньори на гражданите, българските предприемачи и международните компании с присъствие в страната.

Доближиха ли лихвите в България потенциалните си дъна?

Винаги има възможност за допълнително намаляване на лихвените нива. Нашето бъдеще е в еврозоната. Нормално е и нашите лихвени равнища да се движат в тази посока. Когато има голяма ликвидност и хората продължават да спестяват, можем да достигнем някой ден до лихви по депозитите под 1%, както в Германия например. Лихвите ще продължат да намаляват умерено, но все още не могат да се съпоставят с цените в по-развити икономики, където рискът, който се носи от банките, и цената на ресурса са на по-ниски нива от нашите.
Няма да учудя никого, ако кажа, че най-ниските лихви по кредитите са за фирмите, които са стабилни, представят сериозен бизнес план, имат добър паричен поток, и съответно добро обезпечение.

Удачни ли са по-високите капиталови изисквания за системно важни кредитни институции и има ли този подход основание и в България?

Нормално е, когато една банка е системна, тя да се наблюдава от регулатора с повишено внимание. И В момента в България капиталовите изисквания са по-високи отколкото за повечето банки в ЕС. Но това не е проблем за системата, защото капиталовата адекватност е над 20% – значително над регулаторните изисквания.

Какви очаквате да са тенденциите в развитието на банкирането в глобален план?

Мисля, че банкерите ще се занимаваме основно с това, което правим най-добре -отпускането на кредити и събирането на депозити. Банкирането у нас например е все още много по-близо до традиционното, не се впуснахме в инвестиции в рискови продукти, което ни спести много от проблемите на западните банки по време на кризата.
Друга световна тенденция в банкирането е все по-засилената дигитализация на потребителите и опита на банките да отговорят на тази промяна. Това е горещата тема за банките днес, тъй като ценовите войни вече са в историята. Предимство ще имат тези, които превърнат типичните модели на обслужване в нещо повече. Прогресивните банки вече правят сериозни инвестиции в значителното повишаване на уеб и мобилните възможности за предоставяне на услуги и създаване на офиси за иновации.

Към реализацията на каква стратегия ще се стремите за банката?

Основната ми цел е да осигуря приемственост, за да продължим да бъдем стабилна и печеливша банкова институция, като надграждаме с нови постижения и признания. Клиентите ни са във фокуса на нашите усилия. Взаимоотношенията ни с тях остават наш приоритет, доверието им в институцията е най-добрата оценка за нашия успех.
Сега сме в много изгодна позиция и пред нас се откриват отлични перспективи и значителни предимства – като профилираните ни центрове за обслужване, добрите финансови резултати, иновативните канали и технологии, и не на последното място екипът от чудесни професионалисти, който успяхме да изградим.

Какви рискове поемате и коя “доходност” ви носи най-голямо удовлетворение извън образа на висш банков мениджър?

Аз съм банкер и трудно мога да изляза от тези обувки. Затова всяка инвестиция при мен е добре обмислена. Това съветвам ежедневно и клиенти – да планират правилно своите разходи. Съществува златно правило за планирането на личния бюджет, според което трябва да ви остават достатъчно ликвидни средства, които да покрият разходите ви за шест месеца напред, каквото и да ви се случи.

Това, което ми носи допълнително удовлетворение, е времето за децата ми, за допълнителна квалификация и за социални и обществени дейности.

***
Г-жа Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка. Професионалният й път в банката започва през 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на “Юробанк И Еф Джи Груп ” в България, била е прокурист, изпълнителен директор и член на УС на Пощенска банка. От 2012 година поема поста главен изпълнителен директор на петата по активи банка на българския пазар.

Г-жа Петя Димитрова е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (АССА) в Лондон, има ЕМВА степен от Университета в Шефийлд, Великобритания, и две магистърски степени по финанси и банково дело и туризъм от Университета за национално и световно стопанство и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Притежава още дипломи по програма за развитие на мениджърските умения от ALBA Бизнес училище за следдипломна квалификация, Харвард; сертификат за мениджърски умения от университет “Джорджтаун”, Вашингтон; диплома по управление и социално развитие на НПО от Аристотеловия университет в Солун и Македонския университет, Гърция.
Петя Димитрова е член на управителните съвети на Международния банков институт, на Асоциацията на банките в България, на Американската търговска камара в България и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, член на Настоятелството на Американския университет в България, както и член на Индустриалния консултативен съвет по промишлеността на CITY College към университета в Шефийлд, Великобритания. Носител е на редица български и международни отличия, последното от които е “Жена на годината” 2014 в категория “Бизнес”.