Петя Димитрова: Стой близо до клиентите и се разширявай

ноември, 2012 г. | сп. Forbes

Петя Димитрова управлява една от най-големите български банки. Планът й: стой близо до клиентите и се разширявай

Изминали са около 20-ина минути от началото на интервюто на Forbes с Петя Димитрова, когато тя решава да сподели една от максимите, в които вярва: финансовите решения на един човек съпътстват житейските му решения. “Това в западните общества е много развито. Когато човек от дете се научи в своя житейски път да може да взима тези финансови решения, тогава всичко е по-лесно – казва Димитрова, която управлява 6-ата най-голяма банка по активи в България. – Ние [българите] според мен имаме да извървим още път в тази насока.” Начинът й на мислене до някаква степен показва и стратегията, която Пощенска банка се опитва да следва на пазара като универсална банка – оперирайки на всички банкови сегменти и поддържайки приблизително равни дялове от между 7 и 10% на пазара за потребителски, жилищни и корпоративни кредити.
Това обяснява защо Димитрова иска да реши вашите проблеми (или, както тя описва политиката на банката, да е “близко до клиентите”): “Даваме им най-адекватните решения, които да им помагат в техния житейски път.” Това с формулата, която банката без много шум прилага – и която я измъкна от кризата без съществени сътресения.
Димитрова пое кормилото на Пощенска банка през юли, наследявайки дотогавашния главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис (който пък пое румънския бизнес на EFG Eurobank Ergasias – гръцкия собственик на Пощенска банка). Преди да стигне до този пост, през изминалите девет години тя мина последователно през позициите на финансов директор, прокурист и изпълнителен директор. Сега иска да продължи пазарната експанзия на банката. “Нашата стратегия е от много години, не сме я променяли, независимо от икономическите или пък от пазарните промени, и няма да я променим”, казва Димитрова.
***
ОТ ПОСОЛСТВОТО ДО БАНКОВИЯ ОФИС
Тя започва кариерата си в американското посолство в средата на 90-те години. В сферата на финансите влиза като част от екипа на “ПрайсуотърхаусКупърс”, към който се присъединява през 1998 г. Работата в компанията й дава възможност да натрупа разностранен опит – “тогава одиторските компании бяха много малки и ние се занимавахме, общо взето, с всичко” – още повече че тогава тече масовата приватизация, осигурявайки поле за натрупване на опит чрез практика. През 2003 г. става финансов директор на Пощенска банка, която пет години по-рано е купена от гръцката EFG Eurobank Ergasias.
Сега е изправена пред предизвикателството да управлява една от най-големите кредитни институции в условията на пазар, който все още се възстановява от стагнацията, в която попадна през 2009 г., а и 2010 г. Изминалите близо пет години не бяха леки за банковия сектор като цяло, а в частност и за гръцките банки, които заради дълговите проблеми на Гърция от 2010 г. насам са постоянно мишена на спекулации. В България четирите банки, които имат гръцки собственици – Пощенска, Обединена българска банка и клоновете на Пиреос и Алфа банк – продължиха да кредитират въпреки затегнатите условия и крехкото доверие. “Това какъв е акционерът на дадена банка, няма особено голямо значение за развитието на самата институция – казва Димитрова. – Ние сме регулирани от българския регулатор, работим в България, имаме нашето признание и клиенти в България, имаме българския мениджмънт. Така че от тази гледна точка не бих казала, че сме имали някакви големи проблеми, нито сътресения, нито нещо, което да ни е попречило.
***
ПАДАЩИ ПЕЧАЛБИ
Пощенска банка декларира печалба от 120 млн. лв. през 2008 г., преди кризата да удари българската икономика. Година по-късно чистата печалба на компанията падна наполовина до 55 млн. лв. (през същата година печалбата на цялата банкова система се сви с 56%). През 2011 г. последва ново свиване на финансовия резултат на банката до около 10.5 млн. лв. Междувременно компанията успя да повиши в края на 2011 г. общата си капиталова адекватност до 15.44% (при по-малко от 13% към края на 2007 г.). “Това, което научихме като урок, ни направи по-дисциплинирани, направихме системите и процесите по-ефективни – казва Димитрова. – Имаше едно отрезвяване от тази еуфория, която беше преди това. И това е добре за пазарите. Въпросът е, че кризата продължи прекалено дълго и това спира обратно процесите на развитие, на растеж, които са важни.
Димитрова, както и много други мениджъри, не бърза да прогнозира края на кризата. (“Не се вижда точно краят.”) Но пък се опитва да гледа позитивно. Вижда положителни признаци в разширяването на клоновата мрежа на банката, в създаването на нови продукти, които диверсифицират приходите и увеличават клиентската база. Отдава голямо значение на факта, че банковата система в България не е била подпомагана по никакъв начин, което автоматично поддържа доверието в нея. “Виждате, че при нас нито един лев на данъкоплатец не е похарчен… Това означава, че както регулаторът, така и банките са си свършили работата и са успели да запазят системата стабилна, капитализирана, без сътресения. Което е много радващо”, казва Димитрова.
***
КРЕДИТИРАЙ И ПАК КРЕДИТИРАЙ
За нея – както Всъщност и за Всички банкери – една от водещите тенденции на пазара продължава да е ръстът на лошите кредити. Банките се втурнаха да предлагат различни пакети за преструктуриране и предоговаряне на лошите заеми, за да ограничат разходите си за провизии, които изядоха значителна част от печалбите им през последните четири години.
Към края на 2011 г. “лошите кредити” – тези с просрочие над 90 дни – достигнаха 14.93% от кредитния портфейл на банковата система – над два пъти повече спрямо края на 2009 г., когато съотношението беше 6.42%. С почти 10% дял от пазара на жилищни кредити Пощенска банка няма как да е безразлична към тази тенденция. През октомври банката намали лихвите за всичките си съществуващи клиенти с жилищни кредити, следвайки общия тренд на спад на лихвените равнища. Засега обаче проблемът с необслужваните заеми остава актуален. “Ако разделим индивидуалните клиенти и бизнеса, при индивидуалните виждаме забавяне, докато при корпоративния бизнес този тренд все още не намалява”, казва Димитрова.
***
ПОГЛЕД НАПРЕД
Как Петя Димитрова вижда банковия пазар в България след пет години? “Това е труден въпрос. Ако се запазят тенденциите, които са в момента, трябва да е стабилен. Смятам, че ще има консолидации в следващите години.
- Това е неизбежно поради факта, че в световен мащаб това е тенденция. И поради факта, че започва един процес на свръхрегулиране – казва Димитрова, Визирайки планираните регулации в Европа.
- Според мен това ще задуши бизнеса, вместо да го подобри. Далеч по-разумни са някои други модели, които разрешават повече свобода на бизнеса и на предприемачите. Което е ключът.
***
НЕОСЪЩЕСТВЕНОТО СЛИВАНЕ
Страничните ефекти от кризата в Гърция бяха серия от опити някои успешни, а други не – за консолидация на банките. Един такъв опит можеше да превърне Пощенска банка в третата най-голяма банка по активи в страната, измествайки сегашния номер три Райфайзенбанк. Планът беше да се слеят гръцките EFG Eurobank Ergasias и Alpha bank, което щеше да доведе до сливане и на бизнесите им в България. Но в началото на тази година – няколко месеца след официалното обявяване на сливането – Alpha bank се изтегли от преговорите и консолидацията пропадна. За Димитрова това не се оказало кой знае каква изненада: “Когато един такъв процес започне, това не е казано, че ще стане. Когато двама собственици на какъвто и да е бизнес започнат преговори по продавания, сливания, придобивания и т.н., въпросът е дали те ще стигнат до финала, или не. Повече се правят спекулации, отколкото някакви реални ходове.”
В началото на октомври се появиха първите спекулации, че се обмисля сливане между EFG Eurobank Ergasias и National Bank of Greece (собственик на ОББ В България). Медийният шум предизвика небивал интерес на гръцката фондова борса; акциите на двете банки бяха спрени временно от търговия заради рязкото им поскъпване.
Още същия ден National Bank of Greece официално предложи консолидация на EFG Eurobank Ergasias чрез размяна на акции. “Да, текат такива разговори, но на този етап е прекалено рано да се коментира каквото и да е. Тези процеси са сложни, особено, когато се сливат големи институции”, казва Димитрова. Но евентуално сливане между двете гръцки банки ще промени разпределението на банковия пазар в България. Обединението на Пощенска банка и ОББ ще създаде мастодонт с активи за 12.37 млрд. лв. (по оценка на БНБ към края на юни) – повече от активите на сегашния пазарен лидер Уникредит Булбанк. “Това няма как да се случи нито за месец, нито за два”, казва Димитрова, визирайки евентуално сливане на двете български банки.
Тя знае от собствения си опит колко време отнема консолидацията на две финансови институции. През 2007 г. Пощенска банка погълна ДЗИ Банк, формирайки една от най-големите банки в България с близо 3 хил. служители. Мениджърският екип успява да осъществи сливането за по-малко от година – нещо, с което Димитрова се гордее и до днес и определя като рекорд. “Когато тръгнеш да го правиш, е много тежко. Не е лесно да решаваш съдби на хора. Не е лесно да интегрираш процеси, системи и междувременно институциите да работят, без да спират”. След сливането на двете банки тя става изпълнителен директор в обединената компания, която запазва бранда “Пощенска банка”.
***
ПОВЕЧЕ ОБЕКТИВНОСТ, ПО-МАЛКО ЕМОЦИИ
Опитът е научил Димитрова да разделя професионалния от личния живот. Сама определяйки се като много критична, тя се опитва да се придържа към максимална обективност и минимална емоционалност: “Когато човек е на такава позиция, това е много ключово. Хората трябва да могат да те възприемат, че си обективен критерий и ще гледаш максимално неемоционално на нещата. Но, от друга страна, ще даваш шанс на всеки един човек да докаже себе си”. Вярва в образованието и се опитва да го развива в рамките на компанията – чрез обучителни програми и тренинги: “Аз самата съм продукт точно на тази визия”.
Една от максимите й е, че когато човек работи в дадено общество, той трябва да върне нещо на това общество. Вижда изражение на тази максима в социалната политика на Пощенска банка, която провежда образователната програма “Силен старт”, насочена към средното образование. От създаването си досега програмата е раздала на ученици стипендии за общо 2 млн. лв. за постигнатите от тях високи резултати. “По този начин даваме шанс на тези деца от ранна детска възраст да имат стимул и да видят, че когато се развиват и когато се трудят и постигат резултати, те ще бъдат възнаградени”, казва Димитрова.

По време на интервюто Димитрова продължава да нарича клиентите на банката “партньори”. Трансформацията й в банкер е любопитна предвид факта, че като дете се е занимавала сериозно с различни спортове (виж Бързи факти за Петя Димитрова). Говорейки, изглежда целеустремена и решителна. В светлината на пътя, който е извървяла, тя изглежда успял мениджър и банкер. Обобщава формулата за успех по един прост начин. “Важна е дисциплината и това ти да можеш да планираш и дисциплинирано да си подреждаш нещата. Аз си мисля, че дали е спорт или финанси, или нещо друго, тези основни житейски правила важат и човек може да ги използва навсякъде.