Петя Димитрова: И през 2025 г. банките ще продължим да инвестираме в модерни технологии, за да гарантираме гладък и ефективен преход към еврото
Г-жо Димитрова, като председател на УС на АББ, споделете каква беше 2024 г. за банковия сектор у нас?
Позволете преди всичко да честитя 6 декември на всички – както на именниците на Никулден, така и отбелязващите своя професионалния празник. Да бъдат честити имената, които носят! На всички колеги от нашия сектор желая преди всичко здраве. Нека все така отдадено продължават да постигат професионални успехи, високи резултати и финансови постижения!
Ще опитам да направя обзор в отговора на въпроса ви като набележа някои от водещите моменти през годината.
Това беше поредна силна година за банковата система, най-вече по отношение на кредитирането, особено на домакинствата. Към деветмесечието ипотечните кредити растат с 24% на годишна база, а потребителските с 16%. Това е отражение на доброто състояние на икономиката и нарастването на реалните доходи на населението, което позволява поемането на по-големи дългосрочни задължения. Наблюдаваме известно забавяне в кредитирането на фирмите, но нищо, което да ни притеснява към момента. Депозитите също растат с по-бързи темпове, отколкото миналата година. Например, за първите 9 месеца от годината домакинствата са спестили 5.3 млрд. лв., докато за същия период на предходната година числото е било 4.7 млрд. лв. При фирмите нарастването е повече от два пъти – от 535 млн. лв. до над 1.3 млрд. лв. за тази година.
Ръстът на приходите на банките се забавя, което съчетано с двуцифреното увеличение на разходите на банките води на практика до същия финансов резултат, какъвто системата имаше и през миналата година. Причините за това са комплексни – ЕЦБ започна да намалява лихвите по кредитите, което се отразява отрицателно на приходите на банките. В същия момент разходите за лихви растат изпреварващо. Последното се дължи не само на плавно покачващите се разходи за лихви по депозитите, но и на новите изисквания за собствен капитал и минимално приемливи задължения, които изискват банките да привличат скъпоструващо дългосрочно финансиране от международните финансови пазари. Не трябва да забравяме и разходите, които банките правят за приемането на еврото – първоначалната ни оценка беше за сума от порядъка на 300-400 млн. лв., но поради отлагането на датата на въвеждането на еврото финалната стойност със сигурност ще бъде по-висока.
Въпреки очакваното скорошно въвеждане на еврото, минималните задължителни резерви върху депозитите продължават да бъдат 12%, докато в еврозоната те са само 1% от депозитите. Тази разлика за нас означава пропуснати приходи в размера на над 500 млн. лв. годишно и по същество се явява един квази данък върху банките. И не на последно място, нека не забравяме че от тази година повечето български банки, бидейки част от международни финансови групи, плащат и 15% данък върху печалбата, вместо 10%, каквато е ставката за почти всички български компании.
За Пощенска банка годината също се развива доста успешно. Все повече клиенти ни се доверяват, което ни позволява да растем с двуцифрени темпове в кредитирането и депозитите и да печелим пазарен дял, достигайки рекордни в историята на банката нива. С придобиването на BNP Paribas Personal Finance, което приключихме в средата на миналата година, навлязохме в нови сегменти, които се развиват изключително успешно, и това показва че имаме правилно изградена стратегия, която води до резултати.
В кои посоки бяха насочени инвестициите и усилията на банките?
Банковият сектор направи определено, бих казала стратегически и значителни инвестиции в дигитални технологии с цел подобряване на ефективността и достъпността на услугите. Тези инвестиции позволиха на банките да предложат по-удобни и гъвкави решения за клиентите, като например мобилни приложения, онлайн банкиране и автоматизирани системи за обслужване на клиенти.
Благодарение на дигитализацията, банките успяха да оптимизират и подобрят клиентското обслужване чрез намаляване на времето за извършване на транзакции и улесняване на достъпа до основни услуги. Инвестициите в нови технологии позволиха на банковия сектор да подобри сигурността на данните, гарантирайки по-високи нива на защита на клиентската информация и повишаване на доверието на потребителите.
Друг ключов момент за това добро финансово управление бяха обмислените управленски решения и стриктният контрол на активите и пасивите, които позволиха на банките да оптимизират своите ресурси и да предоставят надеждни услуги на клиентите. Подобренията в управлението на кредитния риск и адаптацията на продуктите към променящите се нужди на клиентите спомогнаха за стабилизиране на сектора и предоставяне на устойчива подкрепа за бизнеса и домакинствата.
В отговор на нарастващите нужди на пазара, банките разработиха нови продукти и услуги, които са по-гъвкави и иновативни. Това включваше разнообразие от финансови решения, които подкрепяха бизнеса и клиентите в условия на инфлация и променящи се финансови условия, като същевременно насърчаваха устойчивото икономическо развитие.
Пощенска банка също продължи да инвестира активно в нови системи и услуги. През годината работихме по няколко стратегически проекта, чиято финална реализация ще бъде през следващата година и които ще ни отличат от конкуренцията. Голяма част от усилията ни бяха насочени към въвеждането на еврото, защото сме поели ангажимент да сме готови до началото на следващата година и който ще изпълним. Клиентите ни вече имат възможност да видят част от тези промени на практика, като например двойното показване на сумите в лева и евро на ПОС терминали, в извлеченията по сметки в електронното банкиране, а скоро и двойната визуализация на бележките и екраните на банкоматите.
А какви са очакванията ви за 2025 г.?
Определено акцентът през следващата година ще бъде поставен върху успешния преход към еврозоната, което се очаква да подкрепи икономическата интеграция и да засили конкурентоспособността на страната. Това ще допринесе за активизиране на международната търговия и ще улесни достъпа на български компании до нови пазари. Въвеждането на еврото ще осигури на българските фирми по-лесен достъп до по-евтин капитал и ще улесни развитието на капиталовите пазари. Това ще предостави нови инвестиционни възможности за бизнеса и ще улесни финансирането на проекти с дългосрочна перспектива. Влизането в еврозоната ще повиши доверието в икономиката на България и ще намали валутния риск, което ще направи страната по-привлекателна за чуждестранни инвеститори.
Бих искала да напомня, че от края на март 2024 България стана пълноправен член на Шенгенското пространство по въздух и вода, а съвсем скоро очакваме и членството ни по суша, което ще даде допълнителни предимства на българския бизнес, а очакванията са да има и позитивен ефект върху икономиката на страната.
От своя страна, банките ще продължим да играем ключова роля като стабилен партньор на бизнеса и домакинствата, осигурявайки подкрепа по време на прехода към еврото. Очаквам банковият сектор да се съсредоточи върху повишаване на финансовата грамотност и да помогне на бизнеса и домакинствата да се адаптират към новите условия на еврото.
И през 2025 г. ще продължим да инвестираме в модерни технологии и иновации, за да гарантираме гладък и ефективен преход към еврото и да отговорим на нуждите на клиентите ни.
Всички говорят за еврото и ползите от него. А какво би се случило, ако пропуснем тази възможност?
Нека да отговоря на питането ви с въпрос: Защо никой от противниците на еврото не казва каква би била алтернативата, ако не приемем общоевропейската валута и колко ще загубим от това решение? Може да не усетим тази веднага и пряко тази загуба, но рано или късно всеки от нас се я усети.
Финалната крачка по пътя ни към еврото предстои и моментът за нея е настъпил. Тя няма алтернатива, защото ако не направим последната крачка, задълго ще останем в периферията на Европа и нямам предвид в географски смисъл.
Как очаквате да се развие ходът на лихвите и какво отражение ще има върху домакинствата?
Лихвите по кредитите на домакинствата останаха сравнително стабилни в периода на увеличението на лихвите от страна на ЕЦБ, което се дължеше на излишъка на ликвидни активи от страна на банките, поради високите спестявания на домакинствата в последните години. ЕЦБ и ФЕД вече са в период на намаление на лихвените равнища, т.е. изпуснахме пика и не усетихме най-лошото от лихвения цикъл. Дори имаше момент, в който лихвите по жилищните кредити в България бяха най-ниските измежду страните членки на ЕС. И сега те продължават да бъдат на ниво от около 2.5%.
Моето очакване е, че поне до момента на присъединяване на България в еврозоната лихвите ще останат без особена промяна. Такава би могла да настъпи единствено, ако лихвите по депозитите се увеличат значително. Въпреки че в момента те вървят плавно нагоре, движението не е значително, за да провокира промяна в лихвената политика на банките.
Как ще повлияе хода на лихвите на бизнеса?
Известна част от лихвите по кредитите за бизнеса бяха обвързани с лихвения индекс EURIBOR, което означава че част от фирмите изпитаха повишение на своите разходи за обслужване на кредити през последните две години. В момента обаче наблюдаваме точно обратната тенденция – с намалението на лихвите от страна на ЕЦБ, ситуацията се нормализира и лихвите по новоотпуснатите кредити дори плавно намалява през последните два месеца.
Бизнес кредитирането в България продължава да расте, но не надвишава разумните граници, които икономиката може да понесе, дори обратното. Кредитите за фирмите са 30% от БВП към септември 2024 година, докато 5 години по-рано са били 35% от БВП, а преди 10 години – 45%.
Към края на септември 2024 година кредитите за бизнеса са в размер на 60.7% млрд. лв. като растат със 7% на годишна база. Това е известно забавяне спрямо края на миналата година, когато растежът беше 11% на годишна база и показва че нестабилността в държавата и трудната международна среда има своето отражение и върху плановете на бизнеса.
Нестабилната политическа обстановка и раздуването на бюджетните разходи вече започва да се отразява на инвестиционната обстановка, а това поставя и под риск икономическото развитие. Към края на септември капиталовите разходи на държавата са били само 750 млн. лв., което е едва 22% от планираните 3.3 млрд. лв. за годината – т.е. държавата не инвестира. А няма и ресурсите да го направи – бюджетният дефицит в края на октомври е 4 млрд. лв. при разрешен размер за годината от 6.2 млрд. лв. Няма и преки чуждестранни инвестиции – отново към септември чуждестранните инвестиции в дялови участия в предприятия в страната били нетно едва 45 млн. евро – 10 пъти по-малко, отколкото година по-рано.
Тоест за инвестиции фирмите разчитат основно на собствени средства и банкови кредити. Сега си представете какво ще се случи, ако бъде въведен допълнителния данък върху банките, каквато идея се върти в последно време. Ние ще бъдем принудени да намалим кредитирането, защото няма да можем да генерираме достатъчно печалби, за да кредитираме със същите темпове като преди. И първи ще пострадат фирмите, защото фирменото кредитиране е по-рисково и по-малко печелившо, отколкото банкирането на дребно.
Въпреки това, ние оставаме оптимисти, че здравият разум ще надделее и през следващата година ще има стабилно управление, което да взима правилните решения и отново ще видим здравословни темпове на растеж и възстановяване на икономиката.
