България забогатява – макар да започна от нулата през 1997 г.
Г-н Шумаров, 2023 година донесе на Пощенска банка почти 50% ръст в печалбата и 12% ръст на активите. Какви са очакванията ви за 2024?
- През миналата година банките имаха подкрепа от икономическата среда в страната – колкото и да е изненадващо на фона на всичко, което се случва по света – и това все още продължава. Лихвената среда, тоест монетарната политика на ЕЦБ, също им дава предимство. За Пощенска банка в частност, миналата година бе рекордна, както и всяка от предишните десет. Вероятно 2024 също ще е успешна- 12-ата подред – ако не се случи някакъв катаклизъм до края на годината. Разбира се, печалбата не може всяка година да се увеличава с по 50%. Но със сигурност ще е достатъчно впечатляваща.
Годината започна и продължава много добре. Пазарът е благоприятен и за индивидуалното кредитиране, и за съживяващия се корпоративен сегмент. А ако говорим за спестявания на населението, имаме поредната рекордна година за България.
България очевидно е позабогатяла в последните години, колкото и да сме свикнали с етикета “най-бедната страна в ЕС”…
- Очевидно. “Най-бедната” идва от това, че се сравняваме само със страните в Европейския съюз. Всички забравяме, че в Европа има и страни, които не са в ЕС. Ако се мерим с тях, включително и с Турция, ние имаме по-добра икономика и по-заможно население. Хората в големите български градове живеят вече на средно европейско равнище. Да, в България има и много бедни хора, но това го има навсякъде. Дори в Западна Европа и в Съединените щати има около 20-30 процента бедни или заплашени от бедност.
Факт е, че България като страна забогатява, и населението живее все по-добре. Но също така е факт, че оставаме на опашката в ЕС. На Запад очевидно и икономическите възможности са по-добри, и натрупванията от миналото дават на хората шанс да живеят по-добре. Но да не забравяме, че през 1997 г. тръгнахме от нулата, с малки изключения. Но сега го забравихме и приехме като даденост средна заплата от над 3000 лева в София. Което не е лошо, защото означава, че хората имат амбиция да работят и да получават повече. Избавихме се от манталитета “ами то в България е така, и не може да се промени”.
Ако се върнем към печалбите на банките, какви фактори стоят зад тях? През миналото десетилетие, за да компенсират ниските лихви, банките масово увеличиха таксите си. Какво развитие можем да очакваме при таксите в бъдеще?
- Таксите със сигурност не могат да растат повече. А и е спорно доколко те са високи. Да, банките преструктурираха таксите по услугите и пренесоха тежестта върху масовите услуги за сметка на по-нишовите. Но ако се мерим със Западна Европа, ние пак сме с най-ниските такси в ЕС. Иначе масовите такси не са толкова високи, колкото ги възприемат някои хора. Винаги се фокусираме върху неща като таксата при теглене от банкомат, или от клон. Таксата на банкомат е 1.30 – 1.50 лева на транзакция…
Все още чувствително по-малко от Гърция, да речем…
- В България банките направиха и друго: създадоха пакети за обслужване на гражданите и ги предлагат много успешно. Тези пакети включват няколко броя преводи, плащания на комунални услуги, тегления и така нататък.
Но ако се погледне статистически, банките нямат повече от 5 до 8 процента годишно увеличение на приходите от такси – и това увеличение идва основно от растящия брой на извършените услуги, а не от ценовия фактор. А и да не забравяме, че банките предоставят и безплатни методи за плащане. С дебитната карта вече можеш да плащаш почти навсякъде в България безкасово – и там няма такса за клиента. Ако таксата на банкомата ти се струва висока, плащай с карта. Хората впрочем не си дават сметка какви разходи носи със себе си един банкомат: наем, охрана, инкасова услуга за зареждане, отделно има софтуерна поддръжка и лицензи, физическа поддръжка и какво ли още не. Естествено, тези разходи се пренасят и върху ползвателите. Между другото в страни като Швеция банкоматите вече са на изчезване и се стигна до парадокса банките да бъдат заставени да поддържат определен брой банкомати независимо от техните предпочитания.
ЕЦБ намали основния лихвен процент през юни, но ясно намекна, че ще внимава много със следващи подобни стъпки. Някои анализатори твърдят, че епохата на ниски лихви е безвъзвратно отминала и оттук нататък основните проценти ще си остават високи заради растящите нужди на правителствата да инвестират в неща като зелен преход, отбрана и пенсии. Какво мислите вие? Това десетилетие на почти нулеви лихви може ли да бъде повторено, или ще остане като исторически куриоз?
- Като студент никога не съм учил за такова нещо – отрицателни лихви. Никъде в теорията на монетарната политика не съществуваше възможност с отрицателни лихви да стимулираш икономиката. Очевидно това нещо няма да се повтори. А и експериментът не беше достатъчно успешен.
Въпросът е кое наричаме “високи лихви”. Всичко е относително. В момента лихвите на ЕЦБ са около 4%…
Горе-долу колкото са били и в началото на еврозоната…
- Бяха на това ниво и около 2008-2009 година. Знаем какво се случи след това: като контрамярка минахме в другата крайност, после махалото се върна.
Да, лихвите може да слязат до 2.5 или 2%, може и да останат на 4% за дълго време. Но именно това е балансиращата роля на монетарната политика, водена така, че да стимулира или поне да не ограничава икономическия растеж, и същевременно да държи инфлацията в здравословните граници от 2%. А защо всички сме приели, че 2% е здравословната инфлация, е друга тема.
Самата монетарна политика също вече не е онази, която е била по времето на Кейнс. И тя се променя, както се променят светът, обществото и самите икономически субекти, които участват. Така че е трудно да се предвиди колко ще продължи сегашната ситуация. Вероятно ще се задържи, защото изглежда равновесна.
България успя да запази едни от най-ниските лихви по ипотечните кредити. Носи ли обаче това рискове за банковата система? Има ли признаци за балон на пазара на недвижими имоти у нас?
- Балон на българския имотен пазар със сигурност няма. Между другото, когато говорим за такъв пазар, той засяга основно пет до осем големи града в страната, където е концентрирана голямата част от населението. В почти всички тези градове имаме механичен прираст на трудоспособното население. Тоест имаме повишаващо се търсене.
Огромно постижение е, че запазихме лихвите за ипотечно кредитиране на ниско ниво. Днес нашите клиенти се радват на едни от най-ниските лихви в Европа. Затова и обемът на отпусканите кредити расте. Броят на сделките с имоти намаля малко в края на миналата година, сега отново се увеличава. За балон изобщо не може да се говори. Дори и в кризата през 2008 нямаше балон на ипотечния пазар. И тогава нещата се развиваха по един нормален, естествен път. Последващите неблагополучия бяха резултат от рязкото покачване на лихвите.
Нямаше рязък спад в цените…
- Не, защото потребността от жилища продължава да съществува. Ние се откъснахме от онова патриархално битие, наложено по принуда по времето на социализма: две-три поколения да живеят в едно жилище. Сега всяко следващо поколение търси начин да се изнесе от жилището на родителите си. Това е възможно благодарение на банките. Само допреди 20 години в България нямаше ипотечно кредитиране Някъде около 2002 започнаха първите ипотечни кредити. А в ситуация като днешната, когато, благодарение на ниските лихви, вноските по кредита могат да са по-ниски от това да плащаш наем, стимулът да купиш собствено жилище е огромен.
Ние тук, а и въобще на Балканите и в Южна Европа, обичаме собственото жилище. Да, разбира се, то ограничава мобилността на трудовия ресурс. Но пък за сметка на това получаваме допълнителна защита. Ако нещо спаси българите в голямата криза преди 30 години, това бе фактът, че имат собствени жилища. Иначе колапсът щеше да е тотален. Така че за мен балон няма. Очаквам цените да да растат за известен период от време.
Голямата тема във финансовия сектор у нас в последните години е евентуалното въвеждане на еврото. Готови ли сме за него? Вече е ясно, че България няма да покрие критериите от Маастрихт и да влезе в еврозоната още от началото на 2025. Сега се чуват някакви абсурди за влизане в средата на годината, което не знам дали е технически възможно…
- Технически всичко е възможно, макар че ще бъде безкрайно трудно. Средата на годината като срок увеличава предизвикателствата пред техническата готовност. Иначе банките продължават да работят така, че да сме напълно готови в края на тази година. Сега ще трябва да поддържаме тази готовност до следващата възможна дата – най-вероятно 1 януари 2026.
До края на годината, ако няма катаклизми, би трябвало да се вместим в критерия за инфлацията. Но и самата ЕЦБ предупреждава, че могат да се появят нови ценови шокове.
Второто предизвикателство е бюджетният дефицит. Ние покриваме изискванията в момента, не виждам защо да не ги покрием и през 2025. Конвергенцията на лихвите вече е факт, приемаме я за даденост. Остават няколко законодателни инициативи и промени, които да отразят препоръките извън рамките на Маастрихтските критерии.
Дали сме готови за еврото? Ако страни като Словакия и Хърватия са в еврозоната, и ние сме готови.
По-скоро въпросът беше дали сме готови на ниво обществено одобрение.
- Общественото одобрение зависи от това да се обясни ясно на хората и те да разберат смисъла на този ход. Дискусията тече вече сигурно година и очакваме тя да бъде подкрепена от една силна кампания от страна на държавата. Хората все още нямат разбирането защо ще приемаме еврото. Никой не помни, че сме подписали договор за членство в ЕС, в който пише, че трябва да го приемем.
Но няма фиксиран срок за това. Можем да го приемем и през 2126…
- Така е, няма срок. Защо сега ли? Всъщност трябваше да влезем не сега, а още преди 15 години. И се опитвахме, но някой явно реши, че моментът не е подходящ.
За мнозинството хора основният негатив на еврото е свързан с допълнителна инфлация при неизбежното “закръгляване” на цените. Какви са основните рискове и предимства според вас?
- Закръгляването на цените ще доведе до разлики от няколко стотинки. То съществува и сега: много рядко при плащания кеш в магазина продавачът иска жълтите стотинки. Много рядко клиентът си иска рестото от тях. Цената номинално може да е 2.17, но ти реално плащаш 2.20. Това ще е целият ефект и от еврото. Другаде някой би могъл да се възползва от това, че хората още не успяват да се ориентират в курсовете. Но не и тук. Ние сме свикнали с еврото, и доказателството е, че цените на недвижимите имоти са в евро, а в пограничните градове с Гърция отдавна магазини и бензиностанции приемат и връщат ресто както левове, така и евро.
По отношение на предимствата от присъединяването ни към еврозоната, ще маркирам някои от тях. Това е един дълго чакан процес, който ще повлияе положително на икономиката ни и е двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието, за достигане на европейските стандарти на живот. Toвa e вaжнa пpeдпocтaвкa зa пoвишaвaнe нa дoxoдитe и създаване на по-благоприятна бизнес среда, намаляване на трансакционните разходи, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции с очакван ефект върху заетостта. В момента България няма думата в ЕЦБ, но присъединяването към еврозоната ще позволи участие в управлението и вземането на решения относно паричната политика, вместо само да понасяме ефектите от решенията на другите. Всички банки в Европа следваме едни и същи закони и регулации, но бидейки извън еврозоната, ние носим тежестта без ползите.
Сега действащият валутен борд има и една друга функция – ограничава възможностите на правителствата да харчат безогледно…
- Той затова и беше въведен.
Възможно ли е отпадането на борда и влизането в еврозоната да развържат още повече ръцете на българските правителства за безотговорни харчове – една тенденция, чиито признаци сякаш вече забелязваме напоследък?
- Принципно такъв риск винаги съществува. Както съществува и в момента за всички, които не са в еврото и нямат валутен борд. Всяко правителство се изкушава да увеличи разходите, за да остане на власт, да си купи подкрепа. Но възможностите за това са ограничени от самата политика на ЕЦБ, от правилата на Европейския съюз. Допуснаха временно изключение след Covid-19, когато позволиха да се надхвърлят максимално позволените 3% бюджетен дефицит. Но сега отново затягат контрола и започват процедура срещу всички държави, които са над 3 процента. Най-потърпевши ще бъдат Румъния, Словакия, но и страни като Италия и Франция
Немалко хора настояват, че в добри години в България не трябва да се придържаме към 3% дефицит, а към нулев или дори към излишък, за да намаляваме задлъжнялостта. Това е много разумно. Да, има и обратната страна: така се лишаваме от възможности и ограничаваме ръста на икономиката. Но за сметка на това си осигуряваме потенциал за развитие в бъдеще. Защото свърхзадлъжнялостта създава големи ограничения пред това. За щастие, ние успяхме да останем в добро състояние – точно заради Валутния борд.
В последното десетилетие Пощенска банка осъществи три големи придобивания на българския пазар. Имате ли интерес към нови подобни сделки? Докъде може да стигне консолидацията в българския банков сектор?
- Консолидацията е вече в последната си фаза. Естествено, винаги ще има място за нишови, специализирани играчи. Но след още няколко години процесът на консолидация вече ще бъде изчерпан. Слава Богу, че това се случи, защото то бе основен фактор лихвите в България да останат ниски. Те се дължат на конкурентната среда и, в същото време, на високата ликвидност в банковата система.
2023 донесе сериозно раздвижване в областта на големите езикови модели, и Изкуствения интелект като цяло. Много анализатори предвиждат ИИ да има същия трансформационен ефект върху икономиката, като масовото въвеждане на електричеството преди повече от век. Как изглеждат нещата в банковия сектор?
- Изкуственият интелект все още е повече шум, отколкото реален ефект, но действително има потенциала да донесе епохални промени. Разликата с електричеството е само, че ако тогава е отнело 30-40 години, за да се изгради инфраструктурата и всички да могат да се възползват, сега инфраструктурата вече съществува. Изкуственият интелект може да навлезе изключително бързо в живота на всички.
Иначе като ефект може да се сравнява напълно с електричеството. Вероятно скоро няма да можем да си представим живота без него. Изкуственият интелект на практика променя комуникацията между човека и машината. Това ще преобрази света.
Колкото до банките, те използват отделни елементи на ИИ още от 2013-2014 година. Въпросът е клиентът да не получава усещането, че срещу него стои само една машина, а да запази увереност за разумно и взаимно полезно общуване.
Пощенска банка винаги е била сред пионерите в дигитализацията в българския банков сектор. Какво предстои в тази посока? Смятате ли, че дигитализацията и новите технологии ще пратят в историята банковите клонове? В България те вече намаляват…
- Да, и не само в България. Такива прогнози за изчезването на банковите клонове слушах още преди 20 години. Но стратегията на Пощенска банка, макар да сме водещи в иновациите, не е да търсим другата крайност. В момента сме една от банките с най-голям брой клонове. Използваме думата phygital – комбинация от физическо и дигитално присъствие. Това ще е стратегията и занапред.
Самите клонове се променят като организация, като вид на услугите, като комбинация на машини и хора. Все повече хора предпочитат да използват електронно или мобилно банкиране, вместо да ходят до клона. Но има и неща, за които клонът е за предпочитане – за да се запознаеш с нови продукти, които не познаваш, да чуеш компетентно мнение. Така създаваш и доверие – защото банките са властелините на доверието. Дори и изцяло дигиталните банки, които се появиха преди години, вече осъзнаха, че им трябва и физическо присъствие, човешко лице.
Популярността на дигиталното банкиране е пряко свързана с нивата на финансовата грамотност в България – въпрос, по който работите активно от години. Как оценявате финансовите познания на българите днес?
- Трябва да обучим клиентите си така, както обучаваме служителите си. За обучението на персонала полагаме огромни усилия, имаме много инициативи, служителите ни са грамотни и компетентни, което директно рефлектира върху качеството на обслужване. Но трябва да обучаваме и клиентите. За съжаление в момента всички инициативи в тази област се фокусират върху подрастващото поколение. Това е много важно, разбира се – те трябва да бъдат обучавани. Но някак си никой не обръща внимание на онези, които са в по-късните фази на живота си. Ако някой направи анкета между хората над 70 години – дали знаят, че за плащането с карта на терминал няма такса – мнозинството вероятно няма да знаят. Все още съществува и страхът от ползването на дигиталните канали. Там е голямата роля на банките – от тях зависи да създадат доверие.
Ускоряващата се дигитализация повишава риска от киберпрестъпления, но, от друга страна, понижава риска от физически престъпления – обири и т. н. Какъв е балансът? Въпреки мрачните прокоби в България в последните години почти няма случаи на сериозни киберпрестъпления, ако не броим пробива в системите на НАП.
- И по-добре. В действителност полагаме доста усилия Ние в България навлизаме малко по-късно в тези територии и можем да използваме опита на другите, за да се предпазим. В този смисъл в голяма степен сме защитени от наложили се практики и средства в другите страни. Разбира се, ние все още не сме и твърде привлекателна цел. Когато влезем в еврозоната, ще станем по-атрактивни за авангарда на киберпрестъпниците докато сега сметките в левове са интересни само за престъпници в България. Изкуственият интелект работи както за добро, така и за лошо. В страните, където навлиза най-бързо, семействата вече си измислят кодови думи, за да могат да са сигурни, че на телефона наистина е член на семейството, а не измамна симулация. Иначе гласът е същият, интонацията, речникът…
Преди десетина години така нареченото Eкологично, социално и корпоративно управление – ESG – бе сочено от мнозина като най-голямото предизвикателство пред банките в бъдеще. Така ли се оказа наистина?
- В български условия все още то е прохождащо. Банките винаги са били по-напред от останалите в тази посока заради високата степен на регулация в сектора.
Когато говорим за ESG, всички обикновено се фокусират върху първата буквичка, върху екологията, и забравят за останалите. Но банките имат достатъчно натрупан опит от миналото по отношение на отговорността към обществото – средната буквичка, и сега могат да надграждат над него. Във всички случаи на банките в България се пада отговорността и привилегията да бъдат водещи и да задават тенденцията в областта на екологичното, социално и корпоративно управление.
