Асен Ягодин на “Шумът на парите“: В Пощенска банка развиваме Phygital модела на смесена форма между физическо присъствие в клоновете и използването на дигитални канали

“Минималната работна заплата в последните десет години се е увеличила 3 пъти, средната работна заплата с около 2,7 пъти, което е повече от нарастването на потребителските и ипотечните кредити. От тази гледна точка не можем да говорим за “прегряване“ на пазара на имоти. И като добавим към тези данни факта, че под 30% е навлизането на кредитите в нашето общество, при 60% за Евросъюза, означава, че по-скоро трябва да догонваме“. Това заяви Асен Ягодин, заместник-главен изпълнителен директор с ресор „Корпоративно банкиране и капиталови пазари“ и член на УС на Пощенска банка, при участието си в дискусионния панел “Ново поколение банкиране: Трансформация на фона на технологичен напредък и посока към еврозоната“ в престижния финансов форум “Шумът на парите“ 2024, който се проведе в София.

Не спираме да наблюдаваме основните показатели, свързани с ипотечното кредитиране, поясни по време на дискусията той, в коментар за въведените от БНБ към банките шест показателя за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Той добави, че БНБ допълват някои нови детайли към процес, който така или иначе банките правят.

В хода на разговора Ягодин обясни, че кредитите за домакинствата са движени основно от цената на ресурса, който стои зад тях и който е основно левов. “Фирмените кредити са предимно обвързани с индекса EURIBOR, който в последните години се качи рязко“, посочи той и сподели очакванията си, че на предстоящото на 6 юни заседание на ЕЦБ, може би ще бъде даден сигнал за намаление на лихвите.

“При фирмените кредити вече се върви към облекчаване на лихвената тежест и би следвало в период от една година напред да видят лихвените си проценти с един надолу. В същото време, ипотечните и потребителските кредити вероятно ще пресрещнат тази тенденция, т.е. може да има незначително увеличение на лихвите по този вид кредити“, заяви той по темата за движението на лихвените проценти. „То ще бъде минимално поради голямата ликвидност в банковата система, но да не забравяме, че при влизането ни в Еврозоната ще има автоматично освобождаване на близо 15 млрд. лева, които в момента държим като минимални резерви в БНБ. Това е така, защото у нас процентът е значително по-агресивен, отколкото в Еврозоната. Тогава тези 15 млрд. лева ще се присъединят към всички други, които имаме налични като ликвидност, което дава комфорт на лихвените проценти в сферата на домакинствата“, отбеляза още Асен Ягодин.

Сред поставените на обсъждане от модератора теми в панела беше и тази за дигитализацията и финансовата грамотност. „Пощенска банка отдавна изповядва “религията“ Phygital – смесената форма между физическо присъствие в клоновете и използването на разнообразните дигитални канали, през които клиентите да извършват обичайните операции. Философията ни е такава, че клиентите все повече се ограмотяват финансово, като аз продължавам да мисля, че е необходимо в образователната ни система задължително да има предмет “финансова култура“, наравно с такива като български език и математика“, заяви Асен Ягодин.

Той допълни, че банковите клонове ще претърпят метаморфоза, но няма да изчезнат и отбеляза, че някои от най-големите американски банки започват обратен процес – по разкриване на нови клонове. “Това е така, защото се оказва, че клиентите не могат да се лишат от човешкия допир и контакт. Голяма част от доверието в банковите институции се основава на тези фактори; усещане за присъствие. Разбира се, модерното банкиране е не да се депозира кеш или да се направи един превод, а да получиш консултация за отговори, които са ти необходими“, поясни той.

Участниците в панела коментираха зелената икономика, ESG регулациите и реализацията на Зелената сделка в България. “По отношение на ESG има две водещи линии. Едната е линията на регулатора, който получава инструкциите от Европейската централна банка – затова с интерес ще следим резултатите от изборите за Европейски парламент, тъй като може да има лека корекция или смекчаване в бързината, с която зелената сделка ще бъде имплементирана. Другата линия е през гаранционните схеми, с които разполага Европейският гаранционен фонд. Те стимулират отпускането при по-добри условия и по-ниски лихви на кредити в посока на корпоративна социална отговорност и декарбонизация“, коментира по темата Асен Ягодин. Той отбеляза, че по тези две линии банките ще действат в прилагането на Зелена сделка, а колко интензивно ще се случи това, предстои да се види.

Той акцентира пред гостите на форума, че банковото дело е скъпа индустрия и банките предприемат рекордни инвестиции, за да бъде осъществен успешно процесът на присъединяването ни към еврозоната и инвестицията им в това е от порядъка на 400 до 500 милиона евро.