Петя Димитрова: С очакваното придобиване на БНП Париба Пърсънъл Файненс, клиентите ни ще получат още по-бързи, изгодни и иновативни услуги
Г-жо Димитрова, моля да разкажете повече за най-новата консолидационна сделка на българския пазар – очакваното придобиване от Пощенска банка на българския клон на БНП Париба Пърсънъл Файненс?
Винаги съм посочвала, че окрупняването на пазара трябва да има за основна цел повишаване на рентабилността и следва да бъде водено най-вече за доброто на нашите настоящи и бъдещи клиенти, които ще получат още по-бързи, изгодни, удобни и иновативни услуги от по-голямата банка.
Сделката за придобиването на клона на БНП Париба Пърсънъл Файненс в България, чието финализиране очакваме през първата половина на 2023 г., е точно такава стъпка. Тя ще ни позволи да разширим пазарния си дял и да заемем още по-силна и стабилна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес. В продължение на много години БНП Париба Пърсънъл Файненс поддържа сериозно присъствие в потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги от най-висок клас. Затова с очакваното финализиране на сделката ще добавим нова голяма клиентска база към портфолиото си, заедно с един различен и динамичен бизнес. Нашето желание е да запазим и развием бизнес модела на БНП Париба Пърсънъл Файненс, заедно с екипа, който е постигнал тези успехи през последните 15 години.
Това придобиване стана възможно, защото ние сме част от силната международна група Юробанк, в чиято стратегия ясно се откроява заложено подобно укрепване на позициите в страните, в които присъства.
Кои са основните предизвикателства пред които бе изправена банката и нейните клиенти през тази година?
Банките са важен компонент от финансовата екосистема и като такъв ние посрещнахме всички предизвикателства, пред които ни изправиха даденостите в последните няколко години. Пандемията, прекъснатите вериги на доставки, войната на Русия в Украйна, последващата инфлация и появата на рецесия са само някои от тях. Трябва да бъдем търпеливи и фокусирани върху една по-дълга времева рамка, в която тези фактори и ценовата стабилност ще бъдат в центъра на нашето внимание. Още повече, че наскоро президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард посочи, че инфлацията в еврозоната все още не е достигнала своя връх и съществува реален риск тя да се окаже дори по-висока от нивото, което в момента е очаквано.
Европа понася най-голямата тежест, тъй като войната удари силно както бизнес дейността на стария континент, така и предизвиква скок на цените на енергията и респективно на инфлацията.
Пощенска банка изпраща година, която е много успешна за нас. Продължаваме да растем, да увеличаваме портфейла си и да печелим пазарни позиции. Кредитният ни портфейл надхвърли 10 млрд. лв., което е ръст от 14.5% на годишна база и пазарен дял от 11.9%.
Гордеем се с това, че поддържаме отлични показатели за ефективност. Ние сме четвъртата по големина банка по активи, но сме трети по размер на нетната печалба и съотношението разходи към приходи измежду големите банки.
Имаше ли регулативни промени (не само банкови), които оказаха значително влияние върху бизнеса на банката и кои бяха те?
Задачата на регулаторните органи е да бъдат предпазливи и да защитават финансовата стабилност от потенциални рискове. Затова и преди няколко месеца Европейският съвет за системен риск към Европейската централна банка призова регулаторите да се подготвят за потенциална криза, като ангажират финансовите институции да натрупат капитал и резерви, за да компенсират загубите.
Ние имаме строги критерии за отпускане на заеми, внимателно преценяваме кредитоспособността на всеки клиент, както е според европейските регулации и добрите практики на нашата международна група Юробанк. Преди да отпуснем жилищен кредит, правим стриктен анализ на финансовото състояние на кредитополучателите и оценка на пазарната стойност на имота. Кредити се отпускат на физически лица с добър и стабилен доход, качествено обезпечение – за ипотечни кредити, и преценка на надеждността на всеки клиент.
За фирмите правим анализ на тяхното финансово състояние, средата, пазарните перспективи и реалистичността на техните инвестиционни и бизнес планове им.
Прилагаме тези стриктни критерии от много години насам и поради тази причина считаме, че рисковият профил на нашия портфейл е достатъчно добър.
Според вас кои ще са основните рискове, пред които ще се изправят банките през следващата година и как те ще повлияят на бизнес моделите им?
Рисковете пред банковата система са свързани с лихвите и с финансовото здраве на кредитополучателите. През последните години фирмите и домакинствата свикнаха с ниските лихви и за някои адаптирането към среда с по-високи лихви ще е трудно, ако нямат достатъчно резерви. Известна част от тези резерви бяха изядени от инфлацията и ръста на цените на енергоносители и други ресурси.
Българската банкова система е добре подготвена да посрещне забавянето на икономиката. Банките имат висока ликвидност и много висока капиталова адекватност от над 20%. Освен това през следващата година нивата на антицикличния буфер са планирани да се увеличат с 1% и да достигнат до 2%, което представлява допълнителна защита за банките. Нивото на необслужваните кредити е ниско и е 5.6%, а покритието с провизии е 75%.
Идват сериозни времена, които ще изискват умело маневриране, но отново подчертавам, че банковият сектор ще посрещне предизвикателствата в изключително добро финансово здраве.
Какво да очакват фирмите от банките през следващата година в сферата на кредитирането като условия?
Все още кредитирането в страната расте с двуцифрени темпове, но очакваме скоро да започне да се успокоява, поради очакванията за рецесия и покачване на лихвените проценти. С поредното покачване на антицикличния буфер Българската народна банка дава ясен сигнал, че според нея търсенето е твърде високо и банките трябва да се подготвят за забавяне на икономиката и евентуално нарастване на лошите кредити.
Банките ще продължат да кредитират, но на различни ценови равнища. Фирмите и домакинствата ще трябва да са тези, които да направят преценка на възможностите си и дали биха могли да върнат кредитите си в новата среда.
Ще има ли сериозни разлики в условията за кредитиране на фирмите за зелени проекти и за енергоемките и замърсяващи бизнеси и какви ще са те?
Устойчивата трансформация към зелени инвестиции може да се реализира единствено благодарение на успешното взаимодействие между надзорните органи и банковите институции. Необходимостта от тясно сътрудничество за разработване на регулациите и методологията за оценка е ключов фактор за развитието на успешни екологични практики в контекста на Зелената сделка.
Ние разполагаме със сериозна подкрепа и международно ноу-хау за реализиране на нашите екологични, социални и управленски практики (ESG) като част от групата на Юробанк. В Пощенска банка напълно осъзнаваме положителното икономическо и социално въздействие на решенията, заложени в стратегията на банката, като част от мисията й да инвестира в устойчиво развитие и да подпомага зелената трансформация.
В момента сме в процес на изпълнение на мащабен фотоволтаичен проект в Централното управление на Пощенска банка. Реализацията му ще ни даде редица технически и пазарни предимства, като ще ни позволи да намалим оперативния риск, тъй като инфраструктурата ще бъде по-малко натоварена, а същевременно ще повиши самочувствието на служителите, които ще знаят, че компанията имплементира най-новите технологии за устойчивост и избягване на изменението на климата.
Водени от динамиката на пазара и десетократното увеличение на новите инсталации в световен мащаб през последното десетилетие, в началото на 2023 г. ще предложим на пазара и „Зелен Кредит“ за корпоративни клиенти. За нас това е отлична възможност Пощенска банка да бъде важна част от този разширяващ се бизнес сегмент – за зелено финансиране на проекти за производство на слънчева енергия.
Гражданите като цяло са притеснени от евентуално затягане на изискванията към тях и от риска за увеличение на лихвите по потребителски и жилищни кредити. Какви са перспективите в тази сфера през следващата година?
Вече започваме да наблюдаваме обръщане на лихвения цикъл. Централните банки започнаха повишаването на лихвите и се пренасочиха към по-рестриктивна парична политика, включително спиране на изкупуването на ценни книжа и борба с инфлацията. Последните покачвания на основните лихви от страна на Федералния резерв и на Европейската централна банка, демонстрират решителност и сериозен ангажимент в целта за бързо преодоляване на инфлацията.
Повишаването на лихвите по кредитите в страната е очаквано, но ще се случва плавно. Данните на БНБ показват, че това започва да се случва за потребителските кредити – средният лихвен процент по новите потребителски кредити се е покачил със 0.8 процентни пункта за последните четири месеца до 8.36% и това е само началото.
Лихвите по кредитите за фирми и тези по ипотечните кредити засега остават без промяна, но и те неминуемо ще тръгнат нагоре. Във Великобритания и САЩ лихвите по ипотечните кредити вече надхвърлиха 6%, което е увеличение между два и три процентни пункта за последната година.
В момента българските домакинства могат да вземат ипотечен кредит на по-ниска цена, отколкото в много развити държави, което не отразява променената пазарна среда. Големият риск при рязко влошаване на макроикономическата среда и повишаване на лихвените равнища е нарастване на необслужваните кредити. Ето защо ние наблюдаваме внимателно поведението на нашите клиенти и сме готови да реагираме, ако забележим, че изпитват временни затруднения с обслужването на кредитите си, защото винаги сме били техен лоялен и доверен партньор.
Ще се опитаме да предложим различни опции за рефинансиране и да задържим в максимална степен покачването на лихвите, но клиентите трябва да са наясно, че това предстои. Банките ще продължат да кредитират, но на различни ценови равнища, а от своя страна фирмите и домакинствата ще трябва да са тези, които да направят преценка на възможностите си и дали биха могли да върнат кредитите си в новата среда.
