Петя Димитрова: Шансът е на страната на подготвения ум
сп. Банкер Special, 10.03.2012
Петя Димитрова започва кариерата си в посолството на САЩ през 1996-а. От 1998-ма до 2003-а работи в “ПрайсУотърхаусКупърс” като старши мениджър/ одитор. През 2003-а се присъединява към екипа на Пощенска банка като главен финансов директор. От 2005-а е назначена за прокурист на банката, а две години по-късно и за изпълнителен директор на “ДЗИ Банк”. След сливането на Пощенска банка и “ДЗИ Банк” става изпълнителен директор на обединената “Юробанк И Еф Джи България”. Има професионални квалификации от Великобритания, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ и България. През 2009-а получава голямата награда в конкурса за млади мениджъри Next Generation, а през 2010-а е избрана за Бизнес дама на годината. Съпругът й д-р Димитър Марков е акушер-гинеколог, специалист по фетална морфология, имат едно дете.
Г-жо Димитрова, по презумпция работата на финансистите се смята за скучна, вие защо се насочихте към банките?
- Аз не мисля така. Няма скучна работа или скучни хора. За банкерите скука няма. Работата е динамична и интересна, въпреки че е свързана с числа. При мен нещата се развиха логично и последователно. Цялата ми кариера и образование са били насочени към финансовия и консултантския бизнес. Доволна съм от извървения път, следвам го с желание и харесвам работата си.
Да вземем кредит например, за да си купим жилище. Дори елементарният отчет на семейните разходи е свързан с парите. Разбира се, определянето на личния ни бюджет трябва да е целенасочено и да се прави с разум, а не инстинктивно. Хората на Запад планират къде и как ще се осигуряват, какви здравни застраховки, включително и “Живот”, ще си направят, с коя банка ще си партнират дългосрочно. Разумните решения са въпрос на планиране. Как се отнасяте към парите в личен и професионален план?
- Отнасям се отговорно – така, както трябва да го прави всеки човек. Рецептата за успех е да планираме отрано и в дългосрочен аспект. Разбира се, в банковата сфера отговорността е още по-голяма, защото управляваш парите на другите хора.
В тази криза българските банки се справиха добре и няма депозант или гражданин, който да е загубил дори и един лев. Проблемите в банковия сектор по света обаче дойдоха главно на политическо ниво и бяха платени от съответните държави, но това се усети и от данъкоплатците.
Кои са важните бизнес уроци, които научихте от специализациите си в чужбина?
- Те се крият в любимата ми сентенция: “Шансът е на страната на подготвения ум.” Всички казват, че нещата опират до късмет или пък до много труд. За мен най-важното е, когато ти се даде шанс, да си подготвен да го грабнеш и да се възползваш от него. Винаги съм се стремяла да следвам това правило. Знам какво искам и се стремя да го постигна.
От студентските си години научих, че невинаги можеш да разчиташ на разбиране в дадена ситуация дори да знаеш, че си прав. Бях доста млада и емоционална, когато ми се наложи да говоря делово с един от австралийските ни партньори. Опитвах се разпалено да го убедя в правотата си, а той ме изслуша спокойно и накрая отговори: “А кой е казал, че животът е справедлив?” Първоначално бях много шокирана, но впоследствие се убедих, че е прав.
Помагат ли ви тези максими да бъдете успешен мениджър? – В бизнеса няма черно и бяло. Истината винаги е някъде по среда-
та, а на мен ми се налага да преценя правилно ситуацията и да вземам решения. Един добър мениджър трябва да може да изслушва и двете страни. Както знаете, рутинните проблеми не стигат до изпълнителния директор, така че казусите, които стигат до мен, обикновено са сложни и предизвикателни. Опитвам се да бъда обективна и да се дистанцирам от емоциите. Добри мениджъри са онези, които могат добре да преценяват ситуацията и да вземат адекватни решения.
Кое е най-трудното и рисково решение, което сте взели в живота си?
- Трудните и рисковите решения винаги са свързани с хора. Понякога се случва да предопределиш нечия човешка съдба. Винаги съм казвала на служителите си, че вратата на офиса ми е широко отворена за личните им проблеми. Защото, когато си притеснен по лични или здравословни причини, цялата ти вселена се променя и работата не върви. Като изпълнителен директор се чувствам отговорна за съдбите на много хора и понякога ми е трудно да взема мениджърско решение, без да се поддам на емоциите. Рискът винаги съществува. Но както се казва – който го е страх от мечки, не ходи в гората. В кариерата си досега сте заемали различни позиции, коя от тях е останала в сърцето ви? – Не обичам да се привързвам към длъжност, вещ или нещо друго. Нямам любими неща, просто търся разнообразието в живота. Човек се развива постоянно и в личностен, и в професионален план. Колкото по-емоционално е свързан с материалните неща, толкова повече стеснява своя кръгозор. Затова и държа на контактите си извън финансовата и банковата сфера. Обичам да срещам хора, от които мога да науча нещо. Това се отнася и за пътуванията ми в чужбина, както и за експериментите в живота. Бих казала, че съм привързана единствено към семейството си, но това е нормално за всеки човек.
Бяхте избрана за Бизнес дама на 2010-а, общественото признание стимулира ли кариерното развитие?
- Аз съм ,,за” подобни конкурси и отличия, защото въздействат позитивно и повдигат самочувствието. Всички добри постижения в работата трябва да бъдат оценявани по достойнство. Независимо дали става дума за бизнес дама, банкер, търговец или мениджър, всеки трябва да се стреми да бъде най-добър, а публичното признание винаги носи удовлетворение и гордост.
Вие сте много енергичен човек, как презареждате “батериите”?
- Обичам да спортувам. Тренирала съм спортна и художествена гимнастика, фигурно пързаляне, тенис, ски и плуване. Най-екстремно бе преживяването ми с делтапланеризма, опитвала съм и много други видове спорт.
Ходя на СПА и използвам само “природна” козметика, но съм противник на диетите. Смятам, че за поддържането на добра фигура са важни генетичните заложби, както и активният начин на живот. Има ли рецепта за щастието?
- Откакто имам дете, копнея за всеки миг, прекаран с него. Може би звучи малко клиширано, но осъзнах, че една негова усмивка ме кара да загърбя цялото напрежение от тежкия работен ден. Най-важното нещо, за да се чувстваш щастлив, е да намериш вътрешния баланс. Щастието не се измерва с добрата професионална кариера, многото пари или отдаването на някаква кауза. Не трябва да гледаме хората и да си казваме: “Искам да съм като него.”
Всеки подражава – съзнателно или несъзнателно, но трябва сам за себе си да намери ключа към щастието и успеха.
Получили сте образованието си в чужбина, защо решихте да се върнете в България?
- Със съпруга ми учехме и работехме в чужбина и смятахме да не се връщаме. Тук се откриха добри възможности и така се озовахме обратно в страната. Нещата си имат плюсове и минуси. Животът в чужбина невинаги е прекрасен. Трябва да си поживял по-дълго навън, за да видиш, че не всичко е “розово”, както за един турист например. Кои са любимите ви дестинации за пътуване или почивка?
- Никога не посещавам едни и същи места. Търся разнообразието, различните култури и националности. През лятото ходя на море, през зимата – на ски. За последно бяхме на българското Черноморие. Има държави и забележителности, които трябва да се видят. В Лондон трябва да се отиде на оперета, в Москва – “Большой театр” е задължителен. Цивилизациите имат постижения, които са от значение за развитието на човечеството. Именно тези културни и исторически богатства развиват глобалното мислене и широкия мироглед, не само интернет комуникацията. Търся и такъв тип литература. Сега чета книга на д-р Хайман за балансирания начин на живот, която ми допада с философските си тези. Иначе се интересувам и от финансовата тематика, не пропускам изданията на Forbes, Financial Times, Fortune, Economist, The Wall Street Journal и др. Трябва да следим областите, в които се развиваме професионално.
Какви бижута и дрехи харесвате?
- Предпочитам благородните метали и естествените скъпоценни камъни. Обичам красивите и изчистени бижута. По отношение на дрехите – допадат ми италианските дизайнери, защото номерацията на създаваните от тях облекла отговаря на заявеното, а материите и кройките ми пасват идеално. В облеклото залагам на естествените материи и на семплите дрехи. Но това е свързано и с професията ми. Един банкер трябва да е по-консервативно облечен, а не да грее като холивудска звезда. Иначе няма да го приемат насериозно.
Какво искате да постигнете през 2012-а?
- Искам да имам второ дете и се надявам скоро да се случи. Мечтая си да посетя и новогодишния концерт на Виенската филхармония, но там билетите се разпродават за години напред. Другото ми желание е да гледам още хубави опери в Миланската скала.
В професионален аспект се надявам, че кризата ще започне да отминава и ще дойдат по-нормални времена за всички хора. Надявам се, че 2012-а ще постави началото на положителен обрат, а и ще ни донесе светлината в тунела за успешна 2013-а.
