Асен Ягодин: Банките ще участват все по-осезаемо на фондовия пазар
Darikfinance.bg, 24.09.2008
На извънредно общо събрание акционерите в БФБ вчера избраха изпълнителния директор на Пощенска банка Асен Ягодин за член на Съвета на директорите. На този пост той замени колегата си Владимир Владимиров, който се оттегли по собствено желание.
Кариерата на Ягодин е свързана изцяло с Пощенска банка, където постъпва на работа през 1993 година. Първоначално започва в софийски клон на банката, след което преминава в Централно управление като дилър в управление „Паричен и капиталов пазар”.
През 1999 година заема позицията началник Управление „Ликвидност”, а през 2001 година е избран за член на Съвета на директорите на финансовата иинституция. От 2004 година насам Асен Ягодин е и неин изпълнителен директор.
Асен Ягодин има магистърски степени по „Финанси” (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по „Бизнес Администрация” (2005 г.) от Американския университет в България.
В периода 1994 – 2001 г. има няколко специализации – в Салмон Смит Барни-Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерство на финансите на Люксембург.
- Как виждате своето участие и своя принос в ръководството на БФБ?
Аз се чувствам като част от капиталовия пазар през последните 15 години. Не само аз самият, но и нашата банка, тъй като тя винаги е била в сърцевината на всички по-важни неща, които са се случвали на капиталовия пазар. Така че поста си го възприемам както като признание към банката, която представлявам, така и по линия на Асоциацията на българските банки.
Все по-активна е ролята на банките на фондовия пазар, така че асоциацията има нужда от по-директна комуникация с ръководството на фондовата борса. Може би в мое лице тази комуникация би могла да стане факт.
- Какви цели си поставяте с встъпването си в този пост и има ли някакви обстоятелства, които бихте се опитал да промените с участието си в управлението на борсата?
Мисля, че още е твърде рано да набелязвам по-конкретни приоритети в участието си в Съвета на директорите. Все пак ми се иска да способствам пазарът да се превърне в една по-ефективно работеща структура на икономиката ни, тъй като знаем, че във всички развити или желаещи да бъдат развити икономики, капиталовият пазар има доста сериозно място. За съжаление това не е точно така в България.
Все още има икономически субекти, които не са достатъчно повярвали в капиталовия пазар или пък нямат стимули да се листват и да бъдат активно участващи, така че виждам и като един от приоритетите е популяризиране на публичния статут най-общо казано пред значещите имена на нашата икономика.
Все пак виждаме, че една голяма част от структуроопределящите фирми в държавата все още не са листвани. Може би от една страна това създава по-добри предпоставки за ръководството на фондовата борса, от друга страна, това отваря въпроси и за държавата като такава, за да даде съответните стимули пред компаниите.
- Каква е визията ви за БФБ след 5 години?
На мен ми се иска да я видя отново достатъчно атрактивна, отново достатъчно ликвидна, отново достатъчно добре функционираща и като поле за набиране на капитал, като алтернатива на банковите кредити за българските компании. Иска ми се да я видя и като поле за подходящи капиталови печалби за местни и чужди инвеститори. По същия начин искам да я видя, каквато беше преди 2 години, когато имаше съживяване, интерес по линия и на двете групи участници на фондовия пазар – както листваните компании, така и по линия на инвеститорите.
В по-кратък план бих желал да видя края на отражението на финансовата криза върху местния капиталов пазар. Иска ми се в един средносрочен период да видя фондовата борса функционираща и като продукти, и като услуги, предлагани за емитенти и инвеститори на нивото поне на източноевропейските си аналози. В един малко по-дългосрочен план, тук визирам и 5-годишния мандат, ми се иска да видя нашия капиталов пазар като абсолютно конкурентен на банковия сегмент от финансовия пазар в стимулирането на местната икономика.
- След като толкова много банки участват и като членове на борсата, и като търгувани емисии, смятате ли, че секторът е достатъчно добре представен в ръководството на БФБ?
Винаги има какво да се желае като участие на банковия сектор, но аз мисля, че не е толкова важно с колко члена в Съвета на директорите ще бъде представена банковата общност. По-скоро важното е доколко това, което предлага фондовата борса, е достатъчно атрактивно, за да се поддържа интереса на банковите институции както по линия на участване на техни клиенти за поемане на публичния статут, така и по линия на други техни клиенти, които желаят да получат посредничество в търсене на достатъчно атрактивни инвестиционни възможности.
В крайна сметка банките действат освен като инвестиционни посредници, така и като брокери при инвестирането на свободни средства от страна на част от техните клиенти. Тъй като възможностите на банковите институции са несравнимо по-големи от тези на небанковите посредници, мисля, че тепърва ще виждаме още по-осезаемото участие на банките на фондовия пазар.
- През последните месеци бяхме свидетели на нарушения, които КФН констатира при управлението на БФБ, като наложи и съответните санкции. Това не ви ли притеснява в някаква степен?
За съжаление не съм навлязъл в достатъчна дълбочина на тази проблематика, но определено ми се иска да съдействам, да дам моя принос относно подобряване на комуникацията не само между КФН и ръководството на фондовата борса, но и между инвестиционната общност и ръководството на борсата. Тоест наистина аз съм за един открит диалог, който да може да доведе до по-ефективен пазар. Доколко ще съумея в тези си намерения, ще покаже бъдещето.
- През миналата седмица обявихте прогнозите си за увеличение на лихвите заради финансовата криза – с 0.5 до 1%. След тревожните международни новини от последните дни настъпва ли някаква ревизия в тази прогноза и в какви срокове можем да очакваме това да се случи?
Не бих казал, че предвид новините от миналата седмица тази прогноза подлежи на някаква преоценка. В края на краищата половин до един процент, когато говорим за лихвени проценти, на международни, утвърдени пазари, никак не е малко, а знаем, че българския лев е обвързан с еврото. Тоест движението на нашата валута е в пряка релация с еврото, така че не може да бъде по-голяма ревизията. Тя е и напълно обективна, всичко това е оценка на новото ниво на риск, който се генерира във финансовата система, във финансовите пазари.
Мисля, че до края на годината би било логично да се очаква едно увеличение на лихвените проценти в порядъка на половин процент.
- По отношение на регистрационния режим, който БНБ смята да въведе с промени в Закона за кредитните институции, какво ще бъде отражението му според Вас и дали това е реплика на дестабилизацията, обхванала световните финансови институции?
Очевидно е, че тези сегменти от финансовия пазар, които под една или друга форма са под контрола на определен регулатор, се държат доста по адекватно на пазара, отколкото институции, които са без такъв контрол. Виждате какъв е финалът в една система на силно регулирани универсални банки в щатите и от другата страна инвестиционни банки и хедж – фондове, които не са били подложени на такива регулации.
Сега дори инвестиционните банки избират да бъдат универсални с оглед на по-нормалния достъп до финансов ресурс, който се дължи на по-голямото доверие на универсалните банки от страна на депозантите, на всички, които предоставят този ресурс, а това пък доверие се дължи на факта, че всички са добре запознати с регулативната рамка.
Така че в сегашните реалност като че ли връщането към базата, към един по-добре регулиран финансов сектор, очевидно е по-доброто решение за неговото функциониране.
