Трудностите в съда и бюрокрацията пречат на бизнеса

Стефан Василев е началник на управление “Корпоративно банкиране” в Пощенска банка. Отговаря за корпоративните клиенти със среден размер на бизнеса. Започва в банката през 2010 г. като заместник-началник на управлението. Преди това – от 2001 г. до 2010 г., е бил директор “Малък и среден бизнес и международни програми” в ОББ. В банковата система работи от 1993 г. С него разговаряме за кредитирането, за трудностите и проблемите на предприемачите, за лихвите и обезпеченията.

Каква е оценката ви за бизнес средата в момента в България?

Макроикономическата и финансовата среда в България са стабилни в последните няколко години. Все пак има мнения, че това не храни българите, и съм съгласен с тях. Стабилността за бизнеса е много важна, защото създава прогнозируема среда. Има ли хаос, няма бизнес. На този етап имаме стабилна финансова среда, а в последните три-четири години може би наблюдаваме подобрение и в инфраструктурата. Един инвеститор ще дойде да прави бизнес в България, ако има преимущества. За европейските инвеститори такива са близостта на страната, по-ниската себестойност на труда и добре образованата и квалифицирана работна ръка. В същото време обаче инвеститорът иска да няма административни бариери, големи трудности както при правене на бизнеса, така и при водене на търговските спорове -визирам съдебната система. В този контекст може би основното, което пречи на добрата среда в България, са административните недостатъци. В разговори чуждестранните инвеститори споделят, че за тях най-важна е административната и съдебната система, защото често се случва на един бизнес да стигне и до съдебни спорове в работата си и за него е катастрофа, ако тези спорове се водят по три до пет години. Това е и една от причините по време на кризата при липсата на икономически подем чуждестранните инвестиции рязко да спаднат. Ако не се направи нещо в тази посока, не виждам добри перспективи. Що се отнася до банките, секторът е стабилен, има ликвидност в банковата система и искаме да финансираме жизнени проекти.
Какво точно трябва да се направи за подобряване на бизнес средата?

Средата трябва да е лесна за бизнеса, да има лесен регистрационен и лицензионен режим, по-малко бюрокрация и работеща съдебна система, така че, като дойде чуждестранният инвеститор тук, да знае, че някой го защитава, а не го обира. Освен това бизнес се прави там, където има инфраструктура. Пример в това отношение е новооткритата индустриална зона “Раковски” до Пловдив. Раковски е едно малко градче в центъра на България, но в близост има магистрала, има железопътен транспорт. Това го превръща в много добра локация за правене на бизнес. Достатъчно е да се обърнем към практиката в Турция и да се види как се създават инвестиционни зони там.
Споменахте за жизнени проекти – кой проект е жизнен проект в кризата? Как изглежда?

Има сектори в икономиката, които се развиват добре – машиностроене, металообработване, фармация, земеделие и в последните няколко години транспорт. Това обаче са сектори, които се развиват добре благодарение на това, че разчитат на външно потребление. Те са експортно ориентирани. В същото време вътрешното потребление не може дългосрочно да се стимулира с еднократни мерки. Това би имало ефект за месец-два-три, може би година, ако се раздадат малко повече пари. Но после какво ще правим? Нали искаме развитие в дълъг хоризонт и държавата ни да изглежда по един друг начин. Всеки проект индивидуално, чиято себестойност (с коригирани бъдещи потоци при консервативна оценка на банката) покаже, че може да изплаща съответната инвестиция, е жизнен. Не е задължително един добър проект да бъде непременно от посочените по-горе сектори. Например колкото и неприятна да е в момента думата строителство, но не в инфраструктура, защото тя се развива добре, и сега имаме проекти, които кредитираме в този сектор. Това са клиенти, които и в тези дни показват, че могат да продадат на пазара своя продукт. Слабите играчи поотпаднаха. Този, който предлага добрия продукт на добрата цена, той успява. В този контекст, дори и в жилищното строителство, от което всички бягат, когато има добри проекти, ние ги финансираме. Не трябва да забравяме, факта, че българският и особено европейският пазар са изключително ценово ориентирани. В Гърция например, която е в затруднено положение в момента, износът на България се увеличава именно защото там пазарът е напълно ценово ориентиран и български производители могат да предлагат стока на по-ниска цена от тази на местния пазар. Пощенска банка също има клиенти производители, които изнасят в Гърция. Това важи и за почти всички страни от ЕС.

Какво е обезпечението на един жизнен проект? Защото предприятията се оплакват дори не толкова от цената на кредита, колкото от големите обезпечения, които банките изискват?

Не съм убеден, че това е най-големият проблем на бизнеса. Обикновено при финансиране на проекти обезпечението е самият проект и то би следвало да е достатъчно. При оборотното финансиране е по-различно. Но при инвестиционното кредитиране самият проект като обезпечение би трябвало да е достатъчен, защото в момента не бих казал, че има банки, които да финансират 100% проектите. Това е един от уроците, които научихме – 100% финансиране не трябва да има. Когато предприемачът не носи риск, в момента, в който има проблем, казва на банката: “Господа, вземете си ключовете, аз не съм рискувал нищо.” Ако той обаче има собствени инвестиции, които да рискува, ще се замисли много сериозно и до последно ще се бори заедно с банката. Не искаме да прибираме проектите на клиентите си. Конкретно Пощенска банка не сме от този тип банки. За съжаление такава практика се наблюдава на пазара. Работата на банкерите обаче не се състои в това, поне не на търговските банкери. При финансиране на оборотни нужди в зависимост от инструмента, който се ползва, обезпечението е, както се казва, “необходимото зло”. Най-важно за банката е да знае, че нейният клиент има репутацията, възможностите и качествата да прави бизнес и да връща взетите назаем пари. Компромиси от гледна точка на репутация не правим. Това е още един урок, който научихме от кризата. Хората, които държат на името и на бизнеса си, се борят заедно с банката. Като цяло сме изключително гъвкави по отношение на обезпеченията. Например тази година започнахме да финансираме производство на зърно и го правим само срещу самото зърно като обезпечение. При една добра структура и контрол на това обезпечение и, разбира се, репутация на клиента, успяваме. В корпоративния бизнес името на партньора е изключително важно.
Какви допълнителни трудности и проблеми имат сега предприятията и фирмите?

Тъй като пазарът е ценово ориентиран, добрите предприемачи разбраха, че трябва да намалят себестойността на продукта си, включително и всички пера по себестойността – материали, енергия, работна ръка, както и съпътстващи разходи, като транспорт например. Това е от особена важност. То обаче не е достатъчно, защото има един прост принцип – кредитът се връща от клиентите на нашия клиент. Най-важното за един предприемач е пазарът, тоест да има клиенти. Разбира се, не мога да кажа, че в момента всички са въодушевени и са готови да инвестират. Но, от друга страна, не са спрели да търсят възможности.
Цената на кредита в България е интересно нещо – според данните е по-ниска от нивата преди кризата, продължава бавно да пада, но все пак малки и средни предприятия се оплакват от все още високи лихви, предпочитат да ползват грантови схеми, субсидирани програми и пр.?

Когато се сравни средната цена на кредита за 2007-2008 г. със сегашната, се вижда, че тя е по-ниска. Дали може още да намалее зависи най-вече от нас, банкерите, може би, защото основен компонент в цената на кредита е цената на ресурса. За да пада цената на кредита, трябва да пада цената на ресурса, а основен източник на ресурс за българската банкова система са депозитите от местния пазар. Желанието и амбицията ни е да намалим цената на депозитите, но ако това се направи само от една банка, няма да има ефект на ниво система. Защото, след като не можем да привличаме чужди инвестиции, поне трябва да можем да увеличим вътрешните инвестиции. Как да се накара някой да прави инвестиции, когато винаги може да намери банка, в която да си докара 7-8% годишно доход по депозит. В момента, в който цената на депозитите падне, цената на кредитите ще намалее. Много важно е и на каква цена се финансира държавата и какъв е рейтингът й. Това обаче има много индиректно влияние върху лихвите по кредитите, защото много малък процент от ликвидността в българската банкова система идва отвън. В момента финансирането от международните пазари е много ограничено. Затова не може да се очаква, когато държавата се финансира на ниво около 4.5%, българският бизнес да се финансира на по-ниски лихви. Въпреки че най-добрите компании от големия корпоративен бизнес се финансират и на по-ниски нива.
Има ли все още риск от изтичане на ресурс от банка, която да намали по-осезаемо лихвите по депозитите с цел понижаване цената на кредита?

Разбира се, че има. Не мисля, че депозитният туризъм, който се разви през 2009 г., е изчезнал. В момента не се практикува с такива темпове, но го има.
Може ли да имаме силни банки и слаби предприятия?

Ако под силни банки се има предвид печеливши, вярвам, че ако няма силна икономика, не би могло и банките да са много печеливши. Банките в България реализират печалба, но тя е много по-ниска, дори несравнима с тази, която беше. Ако под силни се разбира например ликвидни, напълно е възможно.

Банките в България са много добре позиционирани в това отношение и това е много важно. Какви са очакванията ви за развитието на кредитирането, как да се отпуши – има много ресурс, падащи лихви, конкуренция за клиенти. В същото време данните показват, че кредитирането е малко над нулата?

Данните не са блестящи наистина. През последните две години се реализираше известен ръст на фирмените кредити – около 3% годишно. За съжаление през първото тримесечие на тази година дори и фирмените кредити намаляват. Но банките никога не са спирали да кредитират. И в момента търсим кого да кредитираме. За да може да се отчитат ръстове обаче, а не застой или дори слаби понижения, не са достатъчни само индивидуални случаи като добри практики. Трябва цялата икономика да работи. И се връщаме отново на необходимостта от създаването на среда в интерес на предприемачите – българските и чуждестранните, да правят бизнес тук. Тогава и кредитирането ще тръгне.