Продължаваме да разказваме историите на нашите зелени герои

Кафява мечка (Ursus arctos)
 
Кафявата мечка често се описва като хищник с усилена нощна активност. Наблюдават се и сезонни изменения в теглото поради  зимния сън, който прекарват. Средното тегло при мъжките от 180 кг, а при женските – 135 кг. Мечките раждат за първи път на 4 – 8-годишна възраст със средна възраст в полова зрялост на 5,2 – 5,5 и дават поколение веднъж на 3 – 4 години.  У нас основните популации са в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Отделни животни обитават временно или за постоянно Етрополска и Васильовска планина, Същинска и Ихтиманска Средна гора, Витоша, Верила, Плана Влахина и Малешевска планина

 

Дива коза (Rupicapra rupicapra)
 
Придвижва се отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави големи скокове над планински пропасти. Средно тегло 35 – 50 кг (мъжки) и 30 – 42 кг (женски). Ражда се едно, много рядко две малки. У нас се среща в изолирани находища в Рила, Пирин, Родопи, Стара планина и Витоша. Числеността ѝ днес е критично ниска.

 

Вълк (Canis lupus)
 
Вълците са социални хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Раждат се по 1 – 14 малки, средно 6 или 7. У нас се среща във всичи планини и някои равнинни гори на Североизточна България. Отделни двойки и или малки групи се срещат и в други части на страната.

 

Сърна (Capreolus capreolus)
 
Сърната е много бързо и грациозно животно, активна е предимно по здрач. Когато местообитанията ѝ са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Средното тегло е между 15 и 30 кг, понякога до 35 кг. Сръндаците са полигамни. Мъжките се бият помежду си за територия по време на ранното лято и се чифтосват през ранната есен. Обикновено раждат по две петнисти малки от противоположен пол. У нас се среща в цялата страна. В планините разпространението и достига и до 2300 м н.в.

 

Благороден елен (Cervus elaphus)
 
Теглото на благородния елен варира между 100 – 475 кг. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента.  Благородният елен е полигамно животно. Женските се разгонват втората половина на септември и започват и битките между мъжките индивиди. Тогава доминиращият мъжки защитава стадото си от съперниците си. Малките се раждат през май-юни. Обикновено се ражда само едно малко. У нас се среща на отделни популации из цялата страна до субалпийската зона.

 

Дива свиня (Sus scrofa)
 
Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Дивата свиня е всеядно животно. Обикновено се храни през нощта. Някои индивиди достигат тегло до 350 кг. Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3—6 малки. У нас се среща в цялата страна, предимно в равнините и средния планински пояс.

 

Лисица (Vulpes vulpes)
 
Лисиците са всеядни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни. Теглото при възрастните женски рядко надвишава 5,5 кг, а при мъжките – 7 кг.  Размножителният период на лисицата варира в зависимост от географския район, който тя обитава. В нашия регион обикновенно е през януари-февруари. Средният брой лисичета на една майка са 5. У нас се среща в из цялата страна, от морския бряг до субалпийската зона. Най-висока плътност на популацията има в типично полските биотопи, главно в северна България.

 

Дива котка (Felis silvestris)
 
Дивата котка е дребен хищник с тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Размножителният период е два пъти годишно (пролет и есен). След около два месеца бременност женската ражда от три до шест малки. У нас се среща из цялата страна, от морското равнище до високите части на планините. Най-висока е плътността в нископланинсите и хълмисти горски райони.

 

Прилепи (разред Chiroptera)
 
Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние. Характерно за прилепите е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са се приспособили към най-разнообразен начин на живот и заемат изключително разнообразни екологични ниши. Познати са над 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Живеят над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец. У нас се срещат представителите на 4 семейства – Подковоноси, Гладконоси, Дългокрилии Булдогови прилепи.

 

Нека заедно да пазим животните, за да продължаваме да разказваме историите им!
 
Инициативата се реализира с помощта и съдействието на екипа на Природен парк “Витоша”.
 
Повече информация за историята на парка, района, биологичното разнообразие, маршрутите и защитените територии, животински и растителни видове може да видите тук.
 
А карта на Витоша може да разгледате тук.