Историите на нашите зелени герои

Обикновена череша
Prunus avium L.
Зелените истории имат нужда от своите зелени герои. Героят тук е Обикновената череша.

Тя е високо листопадно дърво, с право стъбло и яйцевидна корона. Кората му е лъскава, сиво-червеникава, отделяща се на тънки напречни ивици, отначало гладка, по-късно напукана. Листата са елиптични, със заострен връх, по ръба неравномерно назъбени, листните дръжки са добре развити с червеникави жлези в горната част. Цветовете са едри, бели, с дълги дръжки, събрани в сенниковидни съцветия. Черешата цъфти през пролетта едновременно с разлистването. Плодът е сферична, тъмночервена, сочна, сладка или горчива костилка. Плодовете узряват през пролетта или лятото.

Обикновената череша се среща в цяла Европа, Мала Азия, Сибир и Кавказ. В България е разпространена в равнините и планините. Среща се единично в смесени широколистни гори дo 1000-1200 м.

Дървесината се използва за изработката на мебели и музикални инструменти. Плодовете се използват за храна. Черешата е ценно медоносно и декоративно растение.

Нека заедно продължим историята ú, като я опазим като растителен вид.

 

 

Офика
Sorbus aucuparia L.
Tя е средно високо листопадно дърво, с право стъбло, яйцевидна корона и сиво-зелена кора. Листата са сложни, съставени от 7-17 листчета на обща листна дръжка, листчетата са елиптични, със заострен връх, по ръба назъбени. Цветовете са дребни, бели, ароматни, събрани в щитовидни съцветия. Офиката цъфти през пролетта след разлистването. Плодовете са лъжливи, почти сферични, оранжеви до червени, тръпчиво-сладки. Плодовете узряват през есента и остават дълго по клоните.

Офиката се среща в Европа, Мала Азия, Сибир и Кавказ. В България е разпространена в планините. Среща се единично в широколистни и иглолистни гори.

Дървесината се използва за изработката на мебели. Плодовете са богати на витамин С и се използват за храна и като витаминозно средство в медицината.

Нека заедно продължим историята ѝ, като я опазим като растителен вид.

 

 

 

 

Обuкновена (бяла) бреза
Betula pendula Roth.
Тя е високо листопадно дърво с рехава и неправилна корона. Кората ѝ отначало е гладка, бяла и се отделя на тънки напречни ивици, а по-късно се напуква дълбоко и става почти черна. Листата ѝ са ромбични, с добре развити дръжки, по ръба са неправилно назъбени. Мъжките ѝ цветове са събрани в цилиндрични дълги реси, а женските – в по-къси, елиптични реси. Леската цъфти напролет едновременно с разлистването. Плодовете са дребни орехчета с две ципести крилца. Те узряват в края на лятото.
Видът е разпространен в Европа, Мала Азия, Сирия и Кавказ. В България е разпространен предимно в планините. Среща се единично или на групи.

Дървесината на брезата се използва за производството на мебели и целулоза. Тя е ценно декоративно растение.

Нека заедно продължим историята ѝ, като я опазим като растителен вид.

 

 

 

 

 

Обикновен бук
Fagus sylvatica L.

Той е високо листопадно дърво, с право стъбло. Има сива и гладка кора. Листата са елиптични с дълги дръжки, по края слабо вълновидни. Цветовете са събрани в топчести групи, отделно мъжки и женски. Букът цъфти през пролетта, едновременно с разлистването. Опрашва се от вятъра. Плодовете на обикновения бук са тристенни орехчета (жълъди), затворени в купула с шиловидни израстъци отвън.

Обикновеният бук се среща в цяла Европа. В България е разпространен в планините. На Витоша заема най-голяма площ сред растителните видове на височина от 700 до 1800 м н.в.

Обикновеният бук образува чисти или смесени гори. Буковите гори са много важни за задържането на водата в почвата, както и за образуването и защитата на почвата. Растителният свят в буковите гори е разнообразен – срещат се множество лечебни растения и храсти, включително плододайни (боровинка, горска малина и ягода), гъби, мъхове и др. Животинският свят също е многообразен – тук се срещат редица пеперуди, мравки, буков сечко, дъждовник, кълвачи, мечка, благороден елен, сърна, дива свиня, лисица.

Обикновеният бук се използва от хората по различни начини – в строителството, в производството на мебели; плодовете са ядливи, но приемани в суров вид в по-големи количества са отровни. Поради своята екологична роля голяма част от буковите гори са включени в системата на защитените територии.

Нека заедно продължим историята му, като го опазим като растителен вид.

 

Обикновена леска
Corylus avellana L.

Tя е висок листопаден храст с гладка кафяво-сива кора. Листата ú са закръглени, с къси дръжки, по ръба са неправилно назъбени. Мъжките ú цветове са събрани в цилиндрични дълги реси, а женските съцветия са елиптични и наподобяват пъпки. Леската цъфти рано напролет преди да се разлисти. Плодовете се наричат лешници и са обхванати oт плодна люспа. Те узряват в края на лятото или началото на есента. Служат за храна на горските животни – катерици, диви свине, мечки и други.

Видът е разпространен в Европа, Северозападна Африка, Мала Азия, Сирия и Кавказ. В България е широко разпространен в равнините и планините, най-често в широколистните и иглолистните гори.

Хората използват леската по различни начини – плодовете са много вкусни; от дървесината се изработват предмети за бита; кората и листата се използват в медицината; форми с червени листа се използват за озеленяване.

Нека заедно продължим историята ú, като я опазим като растителен вид.

 

 

 

Обикновен явор
Асer pseudoplatanus L.

Той е високо листопадно дърво със закръглена корона. Кората му е тъмносива отначало гладка, по-късно напукана. Листата са длановидно нарязани на 5-7 дяла, с дълги дръжки, по ръба тъпо назъбени. През есента добиват атрактивна оранжево-жълта багра. Цветовете са жълто-зелени, ароматни и са събрани в увиснали гроздовидни съцветия. Обикновеният явор цъфти през пролетта след разлистването. Плодът е двойна крилатка с крилца, сключващи остър ъгъл. Плодовете узряват през есента.

Обикновеният явор се среща в цяла Европа, Мала Азия и Кавказ. В България е разпространен в планините. Среща се единично или на малки групи в смесени широколистни гори дo 1200-1400 м н.в.

Широко приложение намират декоративните форми на вида според формата на короната и окраската на листата. Дървесината му е много здрава и трайна. Притежава специфични резонансни качества и се използва за изработката на музикални инструменти. Намира приложение в мебелното производство. Обикновеният явор е медоносно растение.

Нека заедно продължим историята му, като го опазим като растителен вид.

 

 

 

Обикновен смърч
Picea abies (L.) Karst.

Той е високо иглолистно дърво с конусовидна корона. Кората отначало е гладка, сиво-зелена, а по-късно плочковидно напукана и тъмносива. Листата са игловидни тъмнозелени, четириръбести, с остър връх, разположени единично върху подутини по цялата повърхност на клонките. Листата се запазват на дървото в продължение на 8-9 години. Мъжките реси са елиптични, разположени в групи по дължина на клонките. Шишарките са цилиндрични, разположени единично по върховете на клонките. Смърчът се опрашва чрез вятъра през пролетта. Узряването на шишарките е през есента, но семената се разпространяват през зимата.

Обикновеният смърч се среща в почти цяла Европа. В България е разпространен в по-високите части на планините. Образува предимно чисти и по-рядко смесени гори.

Дървесината на смърча намира широко приложение в мебелното производство, строителството и производството на целулоза. Смърчът се използва и за добив на смола.

Нека заедно продължим историята му, като го опазим като растителен вид.

 

Инициативата се реализира с помощта и съдействието на екипа на Природен парк “Витоша”.

Повече информация за историята на парка, района, биологичното разнообразие, маршрутите и защитените територии, животински и растителни видове може да видите тук.

А карта на Витоша може да разгледате тук.