Повече кредити при по-ниски лихви

сп. Forbes | Петя ДИМИТРОВА, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка | 30.12.2015 | 00:00

През 2016 г. резултатите на банките, както и на всички други фирми ще зависят от средата, в която работим. Когато средата е благоприятна, тогава и резултатите са положителни. През тази година наблюдавахме много позитивни сигнали – политическа стабилност, подобряваща се макроикономическа среда и оживление в икономиката, като данните и очакванията за следващата година са още по-оптимистични. Към третото тримесечие на 2015 г. беше отчетен ръст на БВП от 2.9% и очакванията са, че за годината темпът на растеж ще бъде от над 2%, а за 2016 г. очакваме още по-висок ръст, като най-оптимистичните прогнози са за около 3%. Забелязваме и раздвижване на пазара на недвижими имоти – търсенето се увеличи и цените започнаха да се покачват. За това спомогна и намаляването на лихвите по депозитите, което има двоен положителен ефект – за банките и за икономиката като цяло, защото стимулира фирмите да инвестират, а домакинствата да започнат да потребяват повече.

Темпът на кредитиране плавно ще се засили през следващата година. Бизнесът имаше нужда от спокойна и предвидима среда, за да може да реализира инвестиционните си планове. Това, което забелязваме, е, че търсенето на бизнес кредити се повишава в икономически най-активните градове, но по-степенно този процес се разпростира и върху останалата част на страната. От началото на 2015 г. нашият екип “Корпоративно банкиране” отпусна нови кредити в размер на близо 500 млн. лева на фирми от всички сектори на икономиката. Но не само фирмите, а и домакинствата активно търсят кредити – спрямо 2014 г. наблюдаваме ръст от 20% в новоотпуснатите кредити на граждани.

Очакванията ми са банковият сектор у нас да постигне 2% ръст на кредитите през 2016 г. Ще продължи и нарастването на депозитите в банките, но с понамален темп. Голямата стъпка и по отношение на депозитните лихви, и по отношение на кредитните беше направена през 2015 г. Оттук нататък движенията през 2016 г. ще са по-плавни. Доверието в банковата система у нас е високо и хората ще продължават да предпочитат познатите и сигурни спестовни и депозитни продукти, но ниските лихви ще насочат част от спестяванията и към други инструменти като взаимни фондове и инвестиция в имоти.

Тенденцията за понижаване на лихвите очаквам да се запази и през 2016 г. (но по-плавно), защото кредитирането няма да нараства с темпове, които да компенсират нарастването на ликвидността в системата. Ниските лихви са резултат и на факта, че банките в България имат “излишък” от свободни средства – а от това печелят най-вече потребителите, граждани и фирми, които могат да се възползват от кредити с лихви на исторически ниски нива.

Ефектът от въвеждането на отрицателни лихви от БНБ за свръхрезервите на банките от януари 2016 г. ще стимулира банките да увеличат кредитирането, за да генерират по-висок доход, с който да се компенсират загубите. Но ако няма достатъчно търсене на кредити от страна на фирмите и гражданите, това ще доведе до по-ниски лихви при депозитите.

Действията на БНБ са разбираеми и донякъде очаквани за всички, които следят случващото се в страната, в Европа и по света. През последните няколко години има значително натрупване на свободни средства в банките, след като ръстът на депозитите значително превишава този на кредитите, като само за последната година ръстът на депозитите в системата е близо 4 млрд. лв., докато кредитите на практика не отбелязват ръст. Ако погледнем няколко години по-назад, числата са още по-внушителни – от края на 2010 г. насам депозитите са се увеличили с над 40%, което надвишава 20 млрд. лв. Този ръст, естествено, оказа огромно влияние върху лихвите по депозитите, които паднаха до невиждани нива.

Друга тенденция, която очаквам да продължи и през 2016 г., е банките да се фокусират върху обслужването и новите технологии, които можем да разглеждаме едновременно като заплаха и възможност за банковия сектор. Банките трябва да предлагат иновативни решения, в противен случай други фирми ще се опитат да вземат дял от техния бизнес. Наши конкуренти вече са небанкови доставчици на финансови услуги и това ще ни стимулира да бъдем все по-ино-вативни, ефективни, достъпни за потребителите си чрез модерни решения и конкурентни цени. През 2015 г. с екипа ми успяхме да превърнем нашата институция в една от предпочитаните банки в страната, модернизирахме клоновата си мрежа, стремяхме се да предложим персонален подход на клиентите ни и иновативни продукти и услуги. Плановете ни за 2016 г. В областта на модернизирането на клиентското обслужване и лесния достъп до услугите ни са още по-амбициозни.

През 2016 г. предстои оценка на качеството на активите в системата, което е много важно събитие за българския банков сектор. Вече приключи изборът на компания, която ще консултира БНБ при провеждането на предстоящия преглед – това е “Делойт”, една от най-големите и уважавани одиторски компании в света. Очакваме истинската работа да започне в началото на 2016 г. и целият процес да завърши до края на следващото лято.

През 2014 г. беше проведен подобен преглед от страна на ЕЦБ за всички европейски банки под неин надзор, като резултатите бяха много позитивни и засилиха доверието в стабилността на банковата система. Българската банкова система като цяло стъпва на стабилна основа при предстоящия преглед. БНБ провежда по-консервативна политика по отношение на изискванията за капиталова адекватност, отколкото много други регулатори – например изискването за капиталова адекватност на българските банки е 13.5%, сравнено с 8% за повечето страни от Западна Европа, защото БНБ е заложила максимални нива на буферите, чиято цел е да предпазят банките при евентуална криза. Нещо повече, голяма част от българските банки поддържат много по-високи нива на капиталова адекватност, отколкото е изискването по закон – средният коефициент за банковата система е над 22%, което означава, че банките имат буфер от над 4.3 млрд. лв. над минимално изискуемата капиталова адекватност, който може да бъде използван за покриване на загуби, без това ни най-малко да застраши тяхната стабилност.

Консолидацията е естествен процес за всеки един пазар, особено ако той не расте с темпове, които да позволят присъствието на много на брой играчи. Докато преди кризата имаше фактори, които позволяваха и на по-малките банки да реализират добра доходност, то в момента това става все по-трудно. Големите банки имат повече възможности да отговорят на повишените регулаторни изисквания, да инвестират в нови технологии, които клиентите очакват, в иновации в клонова мрежа, в разпознаваем бранд – гаранция за качество на продуктите и на обслужването.

В тази връзка през 2016 г. за нас предстои много важна стъпка -оперативното придобиване и интегриране на бизнеса на Алфа банк България в нашия, което ще затвърдим лидерската позиция на Пощенска банка на системен участник в сектора, с активи от над 6.3 млрд. лв., с което ще станем една от водещите банки на пазара по размер на кредитна и депозитна база, ще увеличи клиентската ни база и клоновата мрежа.

През 2016 г. нашата основна цел ще продължи да бъде да станем реален “първи избор” на нашите клиенти и в индивидуалния сегмент, и в корпоративното кредитиране, когато имат нужда от модерни финансови продукти и решения.

Стр. 52, 53