Петя Димитрова: Ще продължим да работим за това банките да бъдат символ на стабилни финансови институции, които оперират прозрачно и предвидимо

 
Какво е състоянието на банковата система в България?

Въпреки икономическите трудности, свързани с войната в Украйна и високата инфлация, банковият сектор в България остава стабилен, с високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност. В края на първото тримесечие на 2023 г. общите активи на банковия сектор достигат 160,62 млрд. лв. (94,9% от прогнозния БВП), като отбелязват ръст от 14,3% на годишна база, а нетната печалба на сектора за този период е в размер на 784,4 млн. лв. – ръст от 37,9% на годишна база. Отношението на ликвидно покритие (LCR) за нашата банкова система е 238,2%, докато при банките, участващи в Единния надзорен механизъм (SSМ), показателят възлиза на 161,0%. Възвръщаемостта на собствения капитал (ROЕ) на банковата ни система достига стойности от 18,6% към края на първото тримесечие на 2023 г. За сравнение по данни на ЕЦБ средното ниво на ROE на европейските банки възлиза на 8,0% към края на четвъртото тримесечие на 2022 г.
Доверието в банките в България e високо, което се доказва от устойчивия ръст както по отношение на обема на депозитите, така и на кредитите.
В края на март 2023 г. по данни на БНБ общата сума на кредитите за неправителствения сектор нараства с 10,8% на годишна база, достигайки 75,74 млрд. лв., а общата сума на депозитите достига 118,87 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от 13,1%.
Доброто представяне на банковия сектор е предпоставка за запазване на финансовата стабилност и справяне с предизвикателствата, породени от обръщането на лихвения цикъл, което вече е факт.
 

Какви са най-значимите предизвикателства пред банковата система през 2023 г. и кои са основните приоритети на АББ?

Изправени сме пред ситуация на макроикономическа несигурност, политическа нестабилност, промени в икономическия цикъл и действия на централните банки по смекчаване на последствията от високата инфлация. И не на последно място – съществуват реални рискове от влошаване на качеството на активите.
В тези предизвикателни времена това, от което се нуждаят най-много както гражданите, така и бизнесът, е стабилност, предвидимост и устойчивост. Вярвам, че ние банките доказахме нееднократно, че сме точно такъв партньор.
Една от най-важните теми за банковия сектор, а и за бизнеса като цяло, е тази за устойчивите финанси и прехода към зелената икономика. Голяма част от банките в България работят доста активно по предлагане на продукти и услуги, подкрепящи зеления преход и устойчивия начин за правене на бизнес.
Дигитализацията и клиентското преживяване са във фокуса на инвестициите на сектора в последните години. За това допринесе и пандемията. За всички нас е изключително важно процесите ни да станат дигитални и по-лесни, за да отговорим на очакванията на клиентите. Бързината и гъвкавостта, подобряването на клиентското изживяване, заедно с високото ниво на сигурност на извършване на банкови операции навсякъде и по всяко време са основните приоритети на банките при разработването на дигитални продукти.
Сред най-големите предизвикателства несъмнено е и въвеждането на еврото – от него зависи бъдещето на нашата икономика и качеството на живота ни. Това е много сериозна по мащаб операция, която изисква солидна подготовка от страна на банките и ние работим много активно в тази насока.
Вярвам, че банковият сектор ще запази своята стабилност и ще продължи да бъде двигател на икономиката ни, а АББ ще следва своята мисия да бъде изразител на неговия единен глас. Ще продължаваме да си сътрудничим, за да запазим доверието на нашите клиенти и партньори. Ще продължим да работим за това банките да бъдат символ на стабилни финансови институции, които оперират прозрачно и предвидимо.
 

Как се подготвят банките за въвеждането на еврото в България?

Смятам, че банковият сектор е сред най-подготвените за пълноправно членство в еврозоната и това се обуславя от факта, че страната ни вече е част от банковия съюз. Работим много активно в тази посока, имаме изградена вътрешна комуникация и експерти, които следват план за въвеждането на еврото. Участваме в съгласувания на регулаторните изменения и планиране на конкретни стъпки и действия, свързани с нашата роля и дейност. Банките ще изнесат и най-голямата част от техническата работа плюс инвестициите, които са огромни. Това, което зависи от нас като сектор, сме го направили.
Убедени сме, че присъединяването на България към единната европейска валута ще донесе много ползи за клиентите. То ще повлияе положително на икономиката ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите за достигане на европейските стандарти на живот и за по-благоприятна бизнес среда.
Присъединяването ни към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е един дълго чакан процес и вaжнa пpeдпocтaвкa зa пoвeчe oптимизъм cpeд бизнeca и пoтpeбитeлитe.
Благодарение на еврото за компаниите ще е по-лесно, по-евтино и по-безопасно да купуват и продават в общото европейско икономическо пространство и да търгуват с останалата част на света. Най-голямото предимство от въвеждането на еврото е минимизирането на валутния риск за икономиката.
 

Очаквания за инфлация и лихвена политика на централните банки – какво и как ще се случва?

Глобалният процес на повишаване на лихвени проценти рефлектира, макар и със забавен темп, и върху лихвените нива у нас. Ето защо БНБ обяви задържане на нивото на антицикличния капиталов буфер за отпусканите от банките заеми в размер на 2% и през второто тримесечие на 2024 г. Антицикличният капиталов буфер в размер на 2% е в сила от 1 октомври 2023 г. и има за цел да засили устойчивостта на банковата система.
Наскоро БНБ обяви решението си да увеличи минималните задължителни резерви на банките от 5% на 10% от 1 юни по привлечените средства от нерезиденти. Месец по-късно, от 1 юли, банките ще трябва да заделят 12% минимални резерви по привлечените средства от всички депозитни клиенти. Този коефициент не беше променян през последните 15 години.
Можем да очакваме плавен преход към повишаване на лихвените нива, съобразен с последователната консервативна лихвена политика, която се определя от централните банки. В България, с оглед спецификите на базата на определяне на лихвите за граждани, динамиките в депозитния пазар и високата ликвидност, затягането на лихвената политика ще се реализира по-умерено.
 

Как се промениха бизнес моделите в работата на банките в условия на повече от десетилетие на ниски лихви? Как ще изглеждат банковите бизнес модели в условията на новата реалност?

Отново бих искала да подчертая, че банковата система в България е стабилна, банките са много ликвидни и добре капитализирани. Ние банките научихме уроците си и в момента бизнес моделите ни са много по-балансирани в сравнение с преди 10-15 години, както по отношение на продуктите ни и приходите от тях, така и по отношение на качеството на клиентите и портфейлите ни.
Статуквото от преди десет години няма как да се възстанови, защото пазарът вече е много по-различен. Консолидацията в банковия сектор, която наблюдаваме като тенденция в последните години, също е фактор за устойчивата трансформация на бизнеса.
Смятам, че в дългосрочен план банките, които искат да продължат да бъдат лидери, ще трябва да търсят нови източници на стойност отвъд границите на банковия продукт, индустрията или досегашния бизнес модел.
Както допринесе за успешното преодоляване на кризата, свързана с пандемията, така и сега банковият сектор може да спомогне за това икономиката ни да се подготви за по-зелено и по-цифрово бъдеще. За целта е необходимо банките да продължат да подобряват разходната си ефективност и да пренасочат фокуса на бизнес моделите си към устойчивост и по-дългосрочно създаване на стойност. Това изисква още по-сериозен напредък във включването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в съществуващите ни стратегии и процеси за управление на риска.
 

Каква е ролята на банките за ESG трансформацията на бизнеса?

Превръщането на икономиките от основани на изкопаеми горива в кръгови и устойчиви икономики ще изисква мащабни промени във всички обществени сектори. Акцентът пада върху екологичните и социалните последици от нашите действия. Банковият сектор традиционно е ангажиран с финансирането на дейности, пряко или косвено свързани с развитието на другите области от икономиката. Банките са ключови участници в зелената трансформация. Ние ускоряваме пътя към климатична неутралност през нови изисквания към клиентите си, но и през декарбонизация на собствените ни операции.
Ролята на банките е основно да се фокусираме върху областите, върху които ние можем да повлияем най-много, за да постигнем положително въздействие.
Колкото и да са важни, все пак банките са само един играч в националната екосистема. Въглеродно тежките сектори трябва да дадат своя принос чрез иновации, за да намалят въглеродния си отпечатък, а правителствата и другите индустрии трябва да отговорят с ясни насоки, хармонизирани методи и координация.
Успехът на зеления преход зависи от съвместен, междусекторен и междуинституционален подход към решенията, които биха могли да бъдат от полза за всички.

 
Как зелената сделка, стремежът към безвъглеродна икономика и новите зелени тенденции променят политиката на банките?

Определено мога да заявя, че Зелената сделка и глобалния стремеж към икономика без въглеродни емисии имат трансформиращото въздействие върху банковата индустрия. Нашите политики и операции се развиха, за да приемат устойчивостта като основна ценност. Ние, банките включихме екологични, социални и управленски (ESG) фактори в нашите решения за отпускане на заеми и инвестиции, привеждайки ги в съответствие с нуждите на планетата и бъдещите поколения.
Като отчитаме климатичните рискове в нашите практики за оценка на риска, ние защитаваме стабилността на нашата индустрия и насърчаваме устойчивия икономически растеж.
Разбираме, че отговорностите ни се простират отвъд пределите на нашата индустрия. Затова активно търсим сътрудничество с държавата, регулаторните органи, неправителствените организации и браншовите асоциации. Заедно можем да се справим с предизвикателствата на околната среда и да проправим пътя към устойчиво бъдеще.
Нека продължим да използваме силата на финансите, за да насърчим положителната промяна, да изградим свят, в който икономическият просперитет и благосъстоянието на околната среда вървят ръка за ръка.