Петя Димитрова: Трябва да остане нещо, в което да вярваме
сп. Жената днес, 17.12.2008
Петя Димитрова е изпълнителен директор и член на СД на Пощенска банка, член е на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите, също така е председател на Комитета по икономическа политика към Асоциацията на банките в България. Завършила е английската гимназия в София. Има три висши образования: “Икономика на туризма” в Софийския университет, “Финанси” в УНСС, магистърска степен по “Бизнес администрация” от Шефилдския университет във Великобритания (ЕМВА). Тя е член на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводител и (АССА) в Лондон и на Garson Lehrman Group Accounting Council в Лондон. Притежава диплома no Управление и социално развитие на неправителствените организации от Аристотеловия университет в Гърция. Има множество специализации в Белгия, Холандия, Англия, САЩ и Гърция. Говори английски, френски и руски език. Звучи като човек силно устойчив на всякакви кризи, нали?
Г-жо Димитрова, обяснете ми как се случи тази прословута криза?
Началото на кризата може да се проследи до финансовия сектор на САЩ. Ние обаче живеем в ерата на глобализацията, където икономиките на държавите са силно свързани, поради което кризата бързо се разпростря в целия свят. Не мина много време преди да обхване и реалния сектор.
Какво точно се случи и защо?
Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса.
Звучи ми като голяма тайна. Все има някакво обяснение за сегашното положение.
Причините са комплексни, а настоящата криза няма аналог за последните няколко поколения. Досега, малко или много, кризите винаги са били ограничени в дадена държава или регион.
Както в живота, така и в икономиката, има цикли – движението никога не е само възходящо или низходящо. В момента по-голямата част от развитите страни са или се очаква да изпаднат в рецесия, а това неизбежно ще има отражение и върху България. Надали ще има човек, който да не усети кризата. Както вече споменах, икономиките са свързани, т.е. случващото се в една държава оказва влияние върху много други. Страните си разменят продукти и услуги и когато търсенето им намалее, всеки един бизнес – без значение дали е в сферата на услугите или производството – както и всеки един потребител ще бъде засегнат, защото всички ние потребяваме стоки и услуги.
Потреблението ще намалее в световен мащаб, пари/ликвидност ще се намират по-трудно и на по-висока цена, което ще принуди определени производства да спрат или намалеят, и това ще даде отражение на всички по веригата. Разбира се, различните сектори на икономиката ще усетят кризата по различен начин. Например банките трябва да плащат по-скъпо за привлечените ресурси, което неминуемо ще се отрази върху “цените” на кредитите.
Също така рецесията ще рефлектира различно в отделните страни. Икономиката на България не може да се сравнява с американската или германската. Растежът на икономиката ни е много по-висок, отколкото на развитите държави, което означава, че рецесията при нас, надяваме се, ще е с по-слабо влияние, като бюджетният излишък и стабилната банкова система внасят допълнително спокойствие. Например банките преди бяха задължени да депозират 12% от всеки привлечен депозит в БНБ под формата на минимални резерви, сега с новите промени е 10%, докато в повечето европейски страни този процент е между 0 и 2 %. Това има голямо значение, защото по този начин българската банковата система има много по-голям резервен ресурс, отколкото много други. Фактът, че сме поддържали доста консервативна политика в миналото, сега оказва положителен ефект при кризата. Другият силен коз на България е валутният борд. Фиксираният курс ни предпазва от спекулации срещу българския лев, затова България е в по-добра позиция от други държави.
Казвате, че кредитната политика в България е консервативна. Аз пък съм останала с впечатлението, че много лесно се дават кредити.
Бумът на кредитирането в България беше в отговор на развитието на пазара. Въпреки високите темпове на растеж, като задлъжнялост ние сме години назад в сравнение с европейския пазар. Съотношението на кредитите към брутния вътрешен продукт на страните от Централна и Източна Европа е 126. Нашият коефициент е 56, т.е. задлъжнялостта у нас е двойно пo-ниска. Колко хора в България плащат с кредитна или дебитна карта? Ние все още сме кешово общество. Дори и в условията на криза, в България има сфери с висок потенциал, например инфраструктурата. Надявам се чуждестранните инвестиции, които досега са били насочени към пазара на недвижими имоти или към приватизационни сделки, сега ще се насочат към инфраструктурни проекти. Защо пазарът на недвижими имоти е сред най-потърпевшите от кризата? Този пазар няма да спре. Но в основата на пазарната икономика е търсенето и предлагането. Сега, когато предлагането се повиши, търсенето на недвижими имоти рязко намаля поради редица причини, което доведе до настоящото положение. И ако е имало инвестиции, които са били не добре обосновани като цена и качество, сега те ще бъдат засегнати най-много. Ще затегнете ли раздаването на кредити? Цялата банкова система вече е по-консервативна и Пощенска банка не е изключение. Не е вярно обаче, че банките ще спрат да кредитират. Всяка една компания ще продължи да развива бизнеса си, но съобразявайки се с новата пазарна реалност. В такива периоди компаниите обръщат внимание повече на ефективността, отколкото на растежа. Проблемът 8 такива времена е, че хората губят доверие, по-лесно се поддават на манипулация и вярват на слухове и спекулации. А доверието е нещо, което се гради трудно, продължително и изисква време.. Кога кризата истински ще се усети в България? Догодина ще се почувства по-отчетливо. Трябва да минат няколко месеца, за да се види какъв ще бъде ефектът върху икономиката. Но и най-добрите анализатори не знаят как и кога ще свърши кризата, защото нямат прецедент. Някои казаха, че ще продължи между 3 и 6 месеца, после други споменаха 10 години, трети считат, че ще свърши, “когато се стигне дъното”, каквото и да означава това. В крайна сметка ще свърши, когато икономиката се отрезви, неефективните компании се преструктурират, нереалистичните печалби и загуби се върнат в нормални граници. Това не може да се случи за ден-два. Дотогава обаче ще има свиване на потреблението, ръст на безработицата, по-консервативна политика, по-голяма намеса на държавата в икономиката. След това ще започне градивният период. Така протичат циклите в икономиката.
Смятате ли, че жените са по-гъвкави по време на криза от всякакъв характер?
Не обичам подобно разделение между мъже и жени. Смятам, че професионализмът е важен. Ако жените са по-гъвкави, защо живеем в мъжки свят? Факт е, че жените, защото са и майки, имат по-силни инстинкти в трудни ситуации, но в бизнеса на днешния свят става дума за лидерство, рационално начало, характер, образование, опит.
От всичко това разбирам, че ви е омръзнало да ви питат как една млада и хубава жена е успяла да оглави банка.
Ами да. Аз твърдо вярвам, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му.
Едва ли детската ви мечта е била да станете банкер.
Не, разбира се, но аз например като малка съм спортувала активно и вероятно това ми е помогнало да стана мотивирана и последователна в целите си. А това е много важно за успешната реализация в живота. Ако някоя жена се стреми да създаде семейство с деца, постигането на тази цел ще бъде голям успех. За друга на първо място може да е кариерата. Успехът и щастието на човек се измерват според собствените му цели.
Вие впрочем защо сте в България, а не някъде на “Уолстрийт”?
Така се стекоха нещата. Имах предложения да остана в чужбина и трябваше да направя избор. Тогава причините ми да се върна бяха лични. Трудно ми е да преценя дали щях да съм по-успешна навън. Както се казва, светът вече е едно голямо село и възможности има много, стига човек да може лесно да се адаптира, да притежава и доза авантюризъм. Аз самата смятам, че съм гражданин на света.
Какво бихте посъветвали близките си, как да управляват парите си?
Човек трябва да е по-отговорен и по отношение на финансите си и в потреблението си. Важно е внимателно да обмисля стъпките си и да се стреми разумът да надделява над емоциите.
