Петя Димитрова: Проблемът при кредитирането е липсата на сигурни проекти и на доверие

в. Дневник, 10.07.2009

Със задълбочаване на кризата в България се увеличиха и критиките от страна на бизнес организации и отделни граждани към кредитните институции – за влошаване на условията по вече изтеглени заеми, за едностранни промени по договорите от страна на банките, вече се чуват и призиви за рязко намаление на лихвите. За позицията на кредитните институции разговаряме с Петя Димитрова. Тя ръководи Пощенска банка, която е в топ 5 на кредитните институции в страната. В банката Димитрова е от 2003 г., когато започва като главен финансов директор.
 
- Прогнозите за България са, че най-тежкото предстои през есента и зимата. Какви са рисковете за банките при влошаване на икономическата обстановка?
 
- Наличието на криза в глобален мащаб само по себе си, съчетано с обстоятелства за свиване на икономическата активност, увеличаване на безработицата, спиране на еврофондове, намаляване на чуждестранни инвестиции, карат анализаторите да прогнозират влошаване на ситуацията след лятото. Банковата система обаче е стабилна. Проблемът конкретно за България не е в банковата система, а в реалната икономика. Факт е обаче, че тази криза дава и ще дава отражение и върху България.
 
Няма как да бъдем оазис. Определено банките тук няма да се развиват и да растат с темповете от изминалите години, определено и за тях ще бъде по-трудно. Но те имат заделени резерви. Големият въпрос е какво се случва с бизнеса и с реалния сектор? Това е проблемът на всички, включително и на банките. Защото банките може да имат ресурс и те имат такъв – например отпускат се кредитни линии от международни финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвидили са защитни механизми за поне година-две напред, имат изготвени различни сценарии – оптимистични, реалистични, песимистични. Проблем на всички, не само на банките, но и на бизнеса, в момента са загубеното доверие и това как то да бъде възстановено.
 
- Не са ли именно банките тези, които са в състояние да дадат нов начален тласък на бизнеса, на икономиката? Бизнесът без финансиране няма как да функционира.
 
- Права сте, че финансиране трябва да има. И финансиране има. Банките не са спрели да кредитират. Те свиха отпускането на заеми дотолкова, доколкото предприеха по-консервативен подход в оценката на риска. Кредитирането не е спряло. И Пощенска банка, и другите кредитни институции привличаме ресурс например чрез сключване на кредитни линии с международни финансови институции, с Българската банка за развитие. Само ние имаме 150 млн. евро синдикиран заем, 50 млн. евро от ЕБВР, 20 млн. лв. от банката за развитие. В момента преговаряме за още три кредитни линии. Ресурс има. Въпросът в момента е кой бизнес е достатъчно можещ, за да отговори на ситуацията и да поеме подобно финансиране. Банките искат да финансират бизнес, въпросът е, че този бизнес трябва да бъде много добре преценен. Отговорност носи както кредитополучателят, така и банката, която е длъжна да не излага на риск своя клиент. Много е важна правилната преценка. Мисля, че сега вече има много по-голямо отрезвяване, отколкото през първото тримесечие на годината. Хората доскоро не вярваха, че и тук има криза. Мислеха, че някак си България стои настрани от тези процеси. Но е факт, че във всички сфери на бизнеса продажбите, оборотите, плащанията падат драстично. Тази криза е тотално различна и няма еквивалент в миналото. Освен това тя е глобална, а не локална. Това променя значително нещата. Няма как да бъде преодоляна само с вътрешни усилия! Но разбира се, те трябва да са най-големи. Факт е, че бизнесът трябва да бъде подпомогнат, защото започва да изпитва затруднения, а това ще се отрази върху всичко. Проблемът в момента всъщност е наличието на проекти, които могат да устоят, да генерират бизнес, за да бъдат финансирани. Не е проблем, че банките нямат пари или не искат да финансират, напротив. Въпросът е да се намери оптималният риск, оптималният модул, по който фирмите да развият този бизнес.
 
- Напоследък вниманието е съсредоточено върху банките, но освен тях кой и как би могъл да помогне на бизнеса?
 
- Мисля, че съсредоточаването на вниманието върху банките идва извън България. Защото там проблемите тръгнаха от финансовия сектор, и то по-скоро в инвестиционното банкиране. В България обаче този тип банкиране беше в зародиш. Трябва да се имат предвид и различните пазари и различният начин на функциониране на тези пазари в България, Югоизточна Европа, Западна Европа и САЩ. Що се отнася до усилията, те трябва да са общи. Държавата трябва да изиграе своята роля в такава ситуация, както е навсякъде по света – правителствата прилагат специални държавни пакети, с които подпомагат бизнеса и реално вливат пари в икономиката.
 
- Как би могла да се намеси държавата тук?
 
- Това не е в моята сфера на дейност и не бих могла да коментирам. Но е факт, че държавата в една кризисна ситуация трябва да има активна роля. Неправителственият сектор също трябва да изиграе своята роля – браншовите организации, бизнес асоциациите следва да подкрепят бизнеса. Що се отнася до банките, те предлагат финансови решения на клиентите в затруднено положение чрез преструктуриране на кредитите например. Водим разговори с клиентите си, така че да ги подпомогнем при взимането на финансово решение. Банкирането в последно време се доближава и до консултантския бизнес поради факта, че клиентите наистина имат нужда от съвет кое решение е най-доброто за тях в този момент.
 
- В последно време клиентите се оплакват от покачването на лихвите по заемите – не само граждани, но вече и фирми. Според представители на бизнеса банките едностранно променят условията по договорите в своя полза, особено напоследък.
 
- Банките никога не са действали и не биха действали безотговорно. Повишаването на лихвените проценти по депозитите е абсолютно огледало на повишаването на цената на ресурса, на което всички сме свидетели. Обективната пазарна ситуация е, че ликвидността на външните пазари намаля драстично. В края на миналата година и през първата половина на тази пазарите бяха на практика затворени. Ликвидността като такава, както и достъпът до нея бяха изключително свити, да не кажа напълно. Това породи драстично покачване на цената на ресурса. Хората трябва да разберат какъв е механизмът – всяка държава и всяка институция имат кредитен рейтинг и оценка на риска на икономиката на съответната държава, което е огледало на възможността й да купува ресурс навън и на цената, на която го купува. Не може да се сравняват големи държави, които самите те произвеждат този ресурс и имат неограничен достъп до него, с държави от ранга на България. На страни като нашата рейтингите им не са в най-горната скала, считат се за по-рискови, освен това са много малки и не могат да влияят на пазара. Те са само получатели. Вижте и движението на “Софибор” (индекса, който измерва цената на левовия ресурс) – достигна до нива от 7% при 2-3% преди година-две. Левовият ресурс е изключително ограничен. Не може да купуваме левове от международния пазар, тук предлагането им е ограничено. Друг показател са т.нар. CDS – цената на застраховката за България срещу кредитен риск. Тя се е повишила от 0.2% до над 4% за две години. Това неминуемо води и до оскъпяване на ресурса, което няма как да не се отрази върху лихвите по кредитите. Банките не повишават лихвите, защото така им е хрумнало и защото искат да правят големи печалби. Те са в същата ситуация, в която са всички останали бизнеси и хора в страната. Просто нямат избор, когато ресурсът се оскъпи, това да не се отрази и върху лихвите по кредитите. И обратно – когато тенденцията се обърне, банките ще постъпят по същия начин, ще започнат да намаляват лихвите и по кредитите, както беше факт до неотдавна – ресурсът беше евтин и лихвите бяха ниски.
 
- Всъщност ще окаже ли някакъв ефект върху българския пазар отпускането на над 400 млрд. евро от ЕЦБ на банките в еврозоната?
 
- Разбира се. В момента обаче се водят преговори за цената на този ресурс и е добре да видим каква ще бъде тя.
 
- На банки като “Пощенска”, чиято банка майка е в страна от еврозоната, няма ли да им бъде по-лесно да получат свеж ресурс?
 
- Да, естествено. Наскоро централата ни сключи договор за синдикиран заем за 150 млн. евро. Именно това е голямата сигурност за банките, които имат майки навън – те са защитени от гледна точка на това, че имат ресурс, ликвидни са, имат резерви, независимо от това какво ще се случи в дадена ситуация. За съжаление в момента плащаме за него, без да го употребяваме, стои като защита срещу евентуални рискове. Но сме преценили, че това е по-добрият вариант. Достъпът до подобен ресурс чрез банката майка гарантира и дългосрочната ни стратегия.
 
- В условията на глобална криза банките майки от Западна Европа не са ли всъщност големият риск за поделенията в Източна Европа – вместо да ги подкрепят, в някой момент те могат да започнат да изтеглят капитали заради собствените си проблеми?
 
- Категорично не съм съгласна с подобни твърдения. Няма нито една банка, която да е оставена да фалира, като изключим случая с “Леман брадърс”. Когато казвам това, имам предвид банки от системен риск, големи и крупни институции. Никой не би позволил подобна банка някъде по света да фалира. Затова и всичките тези пари се наливат в банките. Банковата система е гръбнакът на една икономика. Може да има сливания, поглъщания и пр., но не и фалит на голяма банка.
 
- Как клиентите да се справят и защитят от увеличаване тежестта на вноската към банката в бюджета им при несигурната ситуация като цяло в момента?
 
- Банките помагат по различен начин на клиентите си, които имат временни затруднения заради кризата. Например Пощенска банка предложи една нова услуга – застраховка “Защита на плащанията”, предназначена за новоотпуснати потребителски кредити. Тя дава възможност на клиентите да застраховат вноските по потребителския си кредити срещу сериозни непредвидени обстоятелства като безработица, временна или трайна нетрудоспособност, смърт и пр. При месечна вноска по заема в размер на 100 лв. например застрахователната премия е 5.57 лв. за пакет “Безработица и живот” и 3.59 лв. за пакет “Живот”. Срещу тези суми клиентът може да бъде покрит срещу подобни рискове като безработица, които са особено наболели в момента. Освен това на всяко тримесечие излизаме с конкретни пакети от мерки, насочени към подпомагане на клиентите ни в сегашната ситуация. Защото финансовите проблеми винаги са житейски. В такава среда не бива да се раздават кредити с лека ръка. Би било безотговорно. Защото при един непремерен риск ефектът след това както за отделния човек или фирма, така и за държавата, и за съответната банка би бил много голям. Трябва да се държим отговорно. Банките финансират, но при измерими рискове.
 
- Докъде ще се стигне с нивата на лихвите по депозити и по кредити, с депозитната война между банките?
 
- Лихвите по депозитите са измерение на големия гап между обема на отпуснатите кредити и депозитния ресурс в банките. Към момента той е около 10 млрд. лв. Досега се покриваше с ресурс отвън. Заради факта, че ресурсът в момента е по-трудно достъпен, особено левовия ресурс, се опитваме да намерим баланс. Но не мисля, че това може да продължава дълго време, имайки предвид достигнатите вече нива на лихвите. Те са достатъчно високи. Лихвите по кредитите са огледално изражение на цената на финансовия ресурс и достъпа до такъв. Ако се оправдаят прогнозите за светлина в тунела в края на годината или началото на следващата, може да се очаква и намаляване на цената на ресурса в близко обозримо бъдеще.