Петя Димитрова: Присъединяването ни към Еврозоната е стратегическа цел, която ще е ключова за банките през 2024 г.
Г-жо Димитрова, като председател на Асоциацията на банките в България, бихте ли споделила коя ще е бъде стратегическата цел за постигане пред банките през 2024 г.?
Без съмнение една от ключовите цели, които предстоят пред банковия сектор и пред българската икономика като цяло и която ще бележи работата на банките и през 2024 г. е подготовката за присъединяването на страната ни към Еврозоната с индикативна дата 1 януари 2025 г. Банковият сектор е сред най-подготвените за пълноправно членство и това се обуславя от факта, че страната ни вече е част от Банковия съюз от октомври 2020 г. Банковата система в България е стабилна, ликвидна, много добре капитализирана и с намаляващи нива на лошите кредити, а всички показатели в нея са над средните за Европа. Присъединяването на България към Еврозоната и към втората най-използвана валута в света е един дълго чакан процес, който ще повлияе положително на икономиката ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и за достигане на европейските стандарти на живот.
Банките ще съдействаме със своята широка експертиза този процес да протече гладко – особено във връзка с осъществяването на физическата обмяна на парите. За нас е важно законите, свързани с еврото да бъдат приети възможно най-скоро, за да можем да отговорим на изискванията им и да си подготвим информационните системи.
Друга насока, която ще бъде във фокуса ни, е подготовката на икономиката за по-зелено и по-цифрово бъдеще. За целта е необходимо банките да продължат да подобряват разходната си ефективност и да пренасочат фокуса на бизнес моделите си към устойчивост и по-дългосрочно създаване на стойност. Това изисква още по-сериозен напредък във включването на рисковете, свързани с климата и околната среда, в съществуващите ни стратегии и процеси за управление на риска.
Неизменна и много важна част от стратегията за развитие на сектора е следването на принципите за добро екологично, социално и корпоративно управление (ESG), които стават все по-важна част от бизнес модела на всяка голяма организация. Ние банките, както и всяка компания, трябва да се грижим за планетата, като контролираме въздействието си върху околната среда и намаляваме вредните емисии, да се грижим за своите служители, техните трудови права, но и за баланса между офиса и личния живот, за доставчиците, клиентите, здравето и безопасността, да гарантираме прозрачно управление, спазване на законодателството, вътрешен контрол и адекватно заплащане.
Пред какви предизвикателства бе изправен банковият сектор през вече отминаващата 2023 г. и какво предстои?
Сред основните фактори, които определяха посоката на развитие на сектора в глобален план, бих искала да изтъкна комбинацията от високи лихвени проценти, увеличаващи се регулаторни изисквания, спадаща, но все още висока инфлация, климатични промени и геополитическо напрежение.
Инфлацията и борбата с нея от страна на централните банки по света продължава да бъде сериозно предизвикателство пред финансовия сектор. Централните банки като цяло забавиха темпа на увеличение на основните лихвени проценти, но рискът от нови повишения все още не е отминал, като най-оптимистичните прогнози са, че можем да очакваме обръщане на цикъла през втората половина на 2024 г.
Забавящата се глобална икономика ще бъде предизвикателство за банковата индустрия през 2024 г. Способността на банките да генерират приходи и да управляват разходите ще бъде тествана по нови и изискващи начини.
Вече наблюдаваме вдигане на лихвените нива. Какво са прогнозите ви, дали това ще продължи да се случва?
Да, определено се намираме в цикъл на повишаващи се лихви. През изминалата година големите централни банки на няколко пъти повишаваха основната лихва в опит да овладеят инфлацията. България няма как да остане встрани от тези глобални процеси, въпреки че все още не сме част от еврозоната. Първите, които усетиха това, бяха фирмите, защото голяма част от техните кредити са плаващи и са обвързани с пазарни индекси като Euribor и Леониа+.
У нас повишаването на лихвите по кредитите се случва много по-бавно и в по-ограничена степен, отколкото в другите държави от Западна Европа. Основна причина за по-бавното повишаване на лихвите по кредитите е, че българската банкова система е високоликвидна и цените на депозитите остават ниски.
Лихвите по новите фирмени кредити в лева са 4.3% към октомври 2023 г., като за последната година и половина са се покачили с по-малко от 2 процентни пункта. В същия момент основната лихва на ЕЦБ се е повишила с 4 процентни пункта за същия период, а стойностите на индексите Euribor – с още повече.
Лихвите по ипотечните кредити в лева на практика са останали без промяна през последните две години на нива около 2.6%, което прави България една от страните с най-ниски лихви по този тип кредити. Лихвите по потребителските кредити се повишиха сравнително скромно – с около 1 процентен пункт за последната година и половина и са на ниво около 8.6%. Това съчетано с добрата икономическа ситуация в страната и повишаващите се реални доходи на населението води до рекордни ръстове на кредитите, особено тези за домакинства. От началото на годината до края на октомври ръстът на ипотечните кредити вече надхвърля цялата рекордна 2022 г. – над 2.5 млрд. лв. или 17% ръст на годишна база. Потребителските кредити са почти колкото за цялата 2022 г., над 1.6 млрд. лв. или с други думи 10% ръст. Фирменото кредитиране също остава много силно с близо 5 млрд. лв. или около 12% ръст на годишна база.
Кои бяха водещите тенденции в банковия и финансов сектор, които бихте могла да откроите?
Експоненциалното развитие на новите технологии и сливането на множество тенденции ще продължат да оказват влияние върху начина, по който ние, банките, работим и обслужваме нуждите на клиентите. През 2024 г. базираните на изкуствен интелект алгоритми ще набират скорост в анализирането на огромни количества данни, за да идентифицират модели и да оптимизират инвестиционните решения, които ще подобрят изживяването на клиентите и ще подобрят оперативната ефективност.
Конвергенцията на индустрията, вградените финанси, отворените данни, цифровизацията на парите, декарбонизацията, цифровата идентичност и кибер-рисковете – очаквам всички тези фактори да въздействат с нарастваща сила и през 2024 г.
С нарастващите опасения относно изменението на климата, устойчивото инвестиране ще продължи да набира скорост през 2024 г. Инвеститорите все по-интензивно търсят възможности, които са в съответствие с екологичните, социалните и управленските принципи, за които говорих по-рано. Вярвам, че в резултат на това компаниите с наложени практики за устойчивост и положително въздействие върху обществото ще привлекат повече финансиране и ще се радват на конкурентно предимство.
От друга страна, бурното развитие във финансовия сектор изправя регулаторите пред предизвикателството да създадат благоприятна среда, като същевременно гарантират защита на потребителите и системна стабилност. През 2024 г. можем да очакваме регулаторната среда да се адаптира към нововъзникващите технологии и бизнес модели, а правителствата да работят за намиране на баланс между насърчаване на иновациите и защита срещу потенциални рискове, свързани с нови финансови продукти и услуги.
Макар разговорът да се завъртя около банковата сфера като цяло, не мога да не ви попитам конкретно и за пътя на Пощенска банка през годината?
Категорично мога да кажа, че изпращаме една много успешна година, през която в нашето семейство се присъедини нов член след придобиването на клона на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“; брандът „ПБ Лични финанси“ от месец юни официално е част от Пощенска банка. Присъединяването на новия бранд е не само част от стратегическото развитие на Пощенска банка като системна за пазара банка, предлагаща иновации и персонализирани финансови решения за удобство на своите клиенти, но и от ключово значение за групата Юробанк, разширяваща дейността си на значими регионални пазари.
За посланик на „ПБ Лични финанси“ избрахме един от най-успешните тенисисти в световната ранглиста Григор Димитров, защото в негово лице припознаваме качества, които описват и самите нас – професионално отношение и постоянство на усилията, устойчивост на представянето през годините, но в същото време е млад и динамичен, изключително гъвкав и различен от всички останали със своята игра.
Само няколко месеца след присъединяването, ние отчитаме високи резултати и затвърждаваме водещата си позиция на пазара на потребителско кредитиране с предлагането на финансови продукти на над 1,2 милиона клиенти и предоставянето на 6,9 млрд. лева кредити за домакинствата. Данните на БНБ са красноречиви и показват, че ние държим 38% от пазара на усвоените лимити по кредитни карти у нас, като отчитаме оборот от 7 млрд. лева за кредитни и дебитни карти за 2023 г.
Бих желала да споделя пред читателите ви и за най-новата ни програма „Priority by Postbank“ със специалното участие на актьора Калин Врачански като нейно лице. Финансовото решение предоставя комбинация от комплексни банкови услуги за удобно и сигурно ежедневно банкиране, дигитални и спестовни продукти, както и допълнителни преференциални условия, свързани с кредитните предложения на банката. Водещата роля на Калин Врачански, като един от най-обичаните и популярни български актьори, в кампанията на новата програма още веднъж свидетелства идеята за нейната ексклузивност и поставя изключителен фокус върху клиента и стремежа на Пощенска банка да предоставя безупречното потребителско изживяване.
Какво е вашето пожелание по случай 6 декември, деня на банкера?
Свети Николай Чудотворец-архиепископ Мирликийски е покровител на рибарите, моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Затова бих желала да честитя празника на всички – както на именниците на Никулден, така и отбелязващите своя професионалния празник. Да бъдат честити имената, които носят!
На всички колеги от нашия сектор и на служителите на Пощенска банка желая преди всичко здраве. Нека все така отдадено продължават да постигат професионални успехи, високи резултати и финансови постижения!
