Петя Димитрова: Прекомерната предпазливост спъва икономиката ни

декември 2012 г. | България он еър

Г-жо Димитрова, кризата нанесе тежки щети на финансовите резултати – а и на репутацията – на някои от най-големите световни банки. Самите обществени нагласи към банкирането се влошиха чувствително в страни като САЩ и Великобритания. Защо според вас банките в България избягнаха тази съдба?

Дълговата криза в САЩ и в Западна Европа беше предизвикана от съвсем различни фактори, които нямат общо с България. Там банките развиха нови бизнес модели, които благоприятстваха използването на деривативни инструменти и инвестиране в най-различни високорискови активи. В България винаги сме се придържали към традиционното, консервативно банкиране. И виждате, че в резултат на това банковата система запази своята стабилност и добра капитализация. Не се наложи да се похарчи и един лев на данъкоплатците, за да се спасяват банки. На фона на това. което става в Европа и по света, нашата банкова система е с отлични финансови показатели. Разбира се, не можем да бъдем изолирани от глобалните тенденции и резултатите, които бяха постигнати през 2007 и 2008, няма как да бъдат повторени в близките години. Спадът оттогава е сериозен, но въпреки това системата като цяло е на печалба. Ако погледнете към други европейски страни, ще видите далеч по-незадоволителни резултати.

И въпреки това лошите кредити са на рекордно високи нива – над 23%… Едва това лято делът на проблемните заеми започна да намалява, макар и с умерени темпове. Това трайна тенденция ли е според вас?

Трябва да направим уточнение, че тази цифра включва в себе и преструктурираните кредити, но Въпреки това сумата от близо 10 млрд. лв звучи внушително. Това обаче е обусловено от факта, че за пета поредна година сме в криза. Това дава отражение и върху банките, и върху бизнеса.
Много се надявам, че тенденцията към намаляване на лошите кредити ще е трайна. Данните за октомври показват, че за пореден месец лошите и преструктурирани кредити намаляват – със 140 млн. лв до 9.88 млрд. Ясно е. че това няма да стане бързо, но поне има ясни индикации, че не се очертават нови значителни ръстове. Постепенно портфейлите започват да се изчистват и да преминаваме към едни по-балансирани резултати и модели. Това важи особено при потребителските кредити – кризата при гражданите започва постепенно да отшумява, съдейки от банковите статистики.
Трудно е да се правят генерални изводи, особено при корпоративното банкиране. Всеки бизнес е различен и той се влияе от международната конюнктура.

Лихвите по заемите, както впрочем и по депозитите, се изчисляват и на база просрочени кредити. В този смисъл можем ли да очакваме в близко бъдеще намаление на лихвите?

Определено. Пощенска банка вече намали веднъж лихвите по ипотечните кредити за всички клиенти. Специално в ипотечното кредитиране, а и при други видове кредити, лихвите вече са на нивата отпреди кризата. Независимо от всичко, което се говори по този въпрос, е съвсем очевидно, че лихвите падат, а банките стават по-ефективни за клиентите си. Не е коректно обаче да се прави сравнение на лихвени проценти с други страни, например Германия, каквато практика имат някои анализатори. Ако крайният потребител очаква това, ще остане разочарован. България има кредитен рейтинг и рисков профил, който е напълно различен от този на Германия. Когато ние отидем на външните пазари за ликвидност и финансиране, никога не можем да получим средства с лихва на средно 1%, както може да направи която и да е германска или австрийска банка. Винаги рискът се определя спрямо държавата. Съвсем различно е да се получава финансов ресурс със средно 1% оскъпяване, вместо със средно 4%.
Не е тайна, че икономическият бум 6 средата на миналото десетилетие се дължеше до голяма степен и на ръста 6 кредитирането. Но според мнозина тези лесно раздадени кредити потънаха най-вече в потреблението, без да дадат дългосрочен положителен ефект върху икономиката.

В този смисъл положителен факт ли е, че напоследък расте предимно корпоративното кредитиране, а не потребителското?

Гражданите сега са по-предпазливи, стремят се да избягват рискове. Обстановката е несигурна и това се отразява на кредитирането. За всички нас е по-добре да има по-голямо потребление. Затова не съм сигурна доколко положителен е фактът, че гражданите не търсят кредити. Колкото до корпоративното, това е доста индивидуално, зависи от това какъв е бизнесът, колко си иновативен и ефективен, зависи и от отделни конкретни решения. Нормално е да виждаме ръст при фирмите, защото в различните сектори – повече или по-малко засегнати от кризата – непрекъснато се появяват нови възможности, нови ниши, и този. който се е възползвал от тях. печели.
Не мисля, че тази тенденция трябва да ни успокоява. По-скоро едни сектори се справят по-добре от други. Последните години са изключително трудни за бизнеса, притеснителното е, че всяка следваща става все по-трудна, тъй като кризата в Европа реално не свършва. Очаквахме, че ще има подобрение, защото “на масата” се изсипаха страшно много пари. Имаше добри предпоставки икономиката да тръгне нагоре.

- Защо не се сбъднаха прогнозите според Вас? Дадоха се милиарди за справяне с дълговата криза, спасяване на банки и така нататък…

- За мен много от решенията закъсняха страшно много и следваха събитията, Вместо да ги изпреварят. Европа твърде дълго отлагаше – заради различните интереси на отделните лидери. Ако решенията бяха взети по-рано, нямаше да бъдем свидетели на днешните финансови катаклизми. Позитивното в случая е, че вече има решимост. Планира се да се инвестират страшно много средства, които да стимулират икономиките. Европа няма друг шанс.

- Подкрепяте ли тогава създаването на фискален и банков съюз?

- Специално за банковия съюз съм раздвоена. Свръхрегулациите в който и да е сектор Водят до едно-единствено нещо – намаляване на предприемачеството. Колкото повече регулаторни мерки бъдат взети, толкова повече инициативата на хората намалява. Това е предпоставка да се оскъпи даден продукт, той да стане непривлекателен.
Ключът според мен е създаването на фискален съюз. Европейските страни все повече се обединяват около схващането, че може да имат различно законодателство, но фискалната политика трябва да е една и да определя всичко останало. А създаването единствено на банков съюз не би решило този проблем.

- Българските банки са стабилни и дори са сред рекордьорите по капиталова адекватност в Европейския съюз. В същото време кредитирането расте с твърде скромни темпове след замразяването през 2009. Проблемът в банките ли е, или в пазара и икономиката като цяло? Много ваши колеги се оплакват, че липсват достатъчно убедителни бизнес проекти, заслужаващи финансиране.

- Категорично проблемът не е в банките, те разполагат с достатъчно средства. Когато има добра идея. няма причина кредитните институции да не я подкрепят. Тук въпросът е да има инициатива и добра бизнес среда. Едно е, когато целият бизнес е в “еуфоричен” период, както беше през 2007-2008, има много пари на пазара, инициативи, перспективи. И съвсем друго е сега. когато всички са по-консервативни, виждат какво се случва в Европа и света, избягват рисковете. Ако преди беше възможно да се впуснеш и в по-рисков проект, или да купиш втори апартамент просто за инвестиция, днес не е така. Хората по-внимателно преценяват дали да изтеглят заем – както впрочем и банките по-внимателно преценяват дали да го отпуснат. Тази предпазливост е съвсем разбираема, но тя Води до по-ниско потребление, а когато то е слабо, икономиката се задъхва. Когато няма икономически стимули, които да насърчават предприемачеството – и на потребителско, и на корпоративно ниво – тогава Всичко се забавя. Хубавото е, че Вече има раздвижване.

- Картовите плащания в България се развиха изключително бързо – от екзотична рядкост преди 10-12 години до неотделима част от ежедневието ни. Какво показват последните ви данни за състоянието на този пазар, има ли потенциал за по-нататъшно развитие?

- Ще направя едно уточнение. Развиват се бързо, но за темповете на България. Ако сравним с други страни, Все още проникването е бавно. Дължи се на факта, че нашето общество все още е cash society. Мисленето ни не е достатъчно променено през последните десетилетия. Действително напоследък се наблюдава ръст. Банките всячески се стремят да обяснят на хората, че в много случаи е по-добре да използваш кредитна карта. Почти Всички кредитни институции дават доста добри отстъпки и много други придобивки при покупки чрез карти в определени търговски вериги и вериги магазини за хранителни стоки. Това е бъдещето.
Само за последната година отчетохме ръст от 30% на картовите разплащания. Има още много път да се извърви, но посоката е ясна. Само допреди десетина години хората не правеха разлика между дебитна и кредитна карта. Но съм сигурна, че ще се научат да планират и да използват финансовите инструменти, както е 8 по-развитите страни – просто трябва Време.

- Преговаря се за сливане между Eurobank Group, собственика на Пощенска банка, и Националната банка на Гърция, която притежава ОББ. Кога би могло да стане факт? И как ще се отрази на дъщерните дружества в България?

- Засега не мога кажа много. В момента се водят преговори. Това са две частни институции, все още не е ясно дали ще се стигне до споразумение. Смятам, че като цяло случващото се е позитивно, Виждаме консолидации в целия банков сектор. Това е тенденцията, тя ще продължи и за България. Донякъде тези процеси са предизвикани от безбройните регулации в сектора, които усложняват и оскъпяват съществуването на по-малки финансови институции.

- Като стана дума за това, обсъжда се въвеждането на регулаторния стандарт Базел III да се отложи с една година, какво означава това за кредитните институции и бизнеса?

- Дори Базел II не беше въведен много успешно. Това се дължи на недооценяване на обстановката и непознаване на тънкостите в банковия сектор. Има неща, които не е логично да се случват, но въпреки това са факт. Заради това и не съм привърженик на свръхрегулаииите. Надявам се, че покрай новите дискусии, които се водят, поне част от ирационалните неща ще отпаднат. Докато това не се случи, този процес на консолидациия ще продължи.

- Около една трета от банките у нас са с мажоритарни акционери от Гърция. Това е изтъркан въпрос, но все пак как би се отразило на нашия финансов сектор евентуалното излизане на Гърция от еврозоната? Според вас възможен ли е такъв сценарий?

- Не, не мисля. Банките в България са български банки, за тях важи българското законодателство и изискванията на местния регулатор – БНБ. В случая няма значение кой е собственикът. Темата присъства повече в пресата, тъй като Гърция ни е съседна държава. Нещата в Португалия и Испания не са по-розови. Гърция можеше да бъде спасена с много по-малко средства, ако тежката бюрократична машина се беше задействала преди няколко години. Не мисля, че евентуален фалит би се отразил на българските банки, тъй като те са добре капитализирани и работят с български мениджмънт и български служители.
Европа ще направи всичко възможно Гърция да не излезе от еврозоната. финансовите министри вече одобриха следващия транш от помощта за Гърция 6 размер на 44 млрд. евро. С тези средства ще се капитализират банките и ще се гарантира платежоспособността на страната. Освен това се приеха серия от мерки, които ще опростят нови 40 млрд. евро от дълга на Гърция, по този начин той ще намалее до управляеми нива в следващите 10 години.

- Каква е вашата оценка за моментното състояние на българската икономика? Кои са главните рискове и шансове пред нея?

- В макроикономически аспект България се представя много добре. Всички го признават. Но по отношение на развитието на бизнеса и икономиката, както и на стимулите за фирмите, има какво още да се направи. Трябва да се намерят ефективни модели – не само чрез еврофондовете и инвестиране в инфраструктура, но и чрез влагане на повече средства и усилия в стратегически отрасли. Реформите в здравеопазването, образованието и социалната политика се забавиха твърде дълго, да не говорим за електронното правителство. Промените в тези сектори ще доведат след себе си изключително много и печеливши бизнес решения.
Банките в момента са свръхликвидни. имат възможността да понесат и по-лоши времена. Икономиката е циклична, нормално е да има пикове и спадове. Това, което реално очаквам, е да дойде период на стабилизация. Няма как да се възстановим бързо след такива сътресения, всичко е въпрос на правилен баланс и правилен мениджмънт.