Петя Димитрова: Обединението с “Алфа” ни издигна на четвърто място

FacebookTwitterLinkedInEmail

в. Стандарт | Валерия СТОЙКОВА | 25.03.2016 | 00:01

Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. С нея разговаряме за това как ще се развива Пощенска банка, след като купи Алфа Банк България, за предизвикателствата пред вече четвъртата банка в страната, консолидацията на банковия сектор и влиянието на новите технологии върху развитието на бизнеса.

Госпожо Димитрова, какво предстои за Пощенска банка, след като сделката за придобиване на Алфа банк България е окончателно финализирана?

Придобиването на дейността на Алфа банк е важен момент както в нашата 25-годишна история, така и за сектора като цяло. Това е голяма сделка, а такива не се случват често на пазара. В момента двете банки обединяваме своя дългогодишен опит и ресурси, за да предложим още по-добро обслужване на нашите клиенти. Вече заемаме четвъртата позиция на българския пазар по размер на отпуснати кредити и привлечени депозити, а активите ни надвишиха 6,5 млрд. лева. Значително увеличихме клиентската си база както в банкирането на дребно, така и в корпоративното банкиране. В краткосрочен план до края на май 2016 г. ни предстои да обединим информационните системи, да уеднаквим продуктите и услугите и да ребрандираме новите клонове. Предстои ни още много работа, но сме си поставили амбициозни цели, които нямам съмнения, че ще постигнем. Пощенска банка ще продължи да бъде силен двигател на нововъведенията и формирането на тенденциите в банковия сектор. Нашата основна цел е да растем, използвайки всички възможности, и да бъдем сред първите банки в страната по ключови показатели.

Ще има ли промяна в политиките на институцията, ще има ли дейности и сегменти, които ще се развиват по-активно за сметка на други?

Пощенска банка обслужва граждани, домакинства, малки, средни и големи компании, институционални клиенти – всички възможни сегменти потребители на банкови услуги. И занапред ще продължим да работим както досега. Ще инвестираме в нови технологии, в оптимално качество на обслужването и внимателен, съобразен със средата, растеж във всички сегменти. Динамичното пазарно развитие в наши дни поставя сериозни предизвикателства пред оцеляването и разрастването на малките и средни компании. При наличие на добри условия за предприемачите те ще са повече и по-успешни, а икономиката – по-конкурентна. Ето защо и през тази година ще бъдем техен основен партньор. Ще продължим с подкрепата си за бизнеса в икономически най-активните градове, като същевременно ще се разпростираме и върху останалата част на страната. Поставяме акцент и върху звената, работещи с проекти по оперативните програми на ЕС. През 2015 г. Пощенска банка предостави близо 500 млн. лв. нови бизнес кредити. Надявам се през тази година да надхвърлим този обем. Ще продължим да бъдем нови и модерни в банкирането с физически лица, изпреварвайки конкурентите си с иновативни продукти, по-добри условия и обслужване.

Какви нови продукти подготвяте предвид новата ситуация с обединението на двете структури?

От началото на март в цялата клонова мрежа на Пощенска банка и в придобитите клонове на Алфа банк България клиентите ни могат да се възползват от два специално създадени продукта. Това са промоционален тримесечен срочен депозит, с който могат в кратък срок да получат максимума за своите спестявания, независимо от размера на депозираната сума, и изцяло нов за пазара “Различен потребителски кредит”. Той е единственият на пазара, който дава възможност при редовно погасяване клиентите да получат обратно 10% от платената лихва.

Очаквате ли и други консолидации, сливания или поглъщания в българската банкова система?

Възможно е да има и други сделки, тъй като секторът се променя и адаптира. Консолидацията е естествен процес за всеки пазар, особено ако той не расте с темпове, които да позволят присъствието на много на брой играчи. На българския пазар в момента работят 27 търговски банки. Преди кризата имаше фактори, които позволяваха и на по-малките банки да реализират добра доходност, но в момента това става все по-трудно. Факт е, че по-големите банки имат повече възможности да отговорят на повишените регулаторни изисквания, да инвестират в нови технологии, в разпознаваем бранд, който е гаранция за качество на продуктите и на обслужването. Те са тези, към които се насочва голяма част от клиентите.

Тази година е юбилейна за банката – 25 години на българския пазар. Каква е равносметката? А бъдещето?

Тази година наистина е по-специална за всички нас в Пощенска банка. Обръщайки поглед към миналото, отговорно мога да заявя, че 25 години се движим с правилното темпо в правилната посока и с точния екип. Не спираме да черпим вдъхновение от предизвикателствата на средата, в която развиваме бизнеса си. Стремим се да залагаме на новите тенденции, да не вървим по стъпките на конкурентите, а да ги изпреварваме и да въвеждаме новото, защото е полезно за нашите клиенти. Горда съм с всички добри практики и тенденции, които реализирахме през годините. Запазихме лидерските си позиции във всички сегменти, в които оперираме. Благодарна съм, че имаме акционери, които винаги са ни подкрепяли и ще продължат да го правят и в бъдеще. Вярвам, че ни предстоят още по-успешни години.

Как се готви Пощенска банка да отговори на предизвикателствата на новите технологии, на алтернативните канали на банкиране и т.н.?

Клиентските очаквания и развитието на технологиите оказват силно въздействие върху всички сфери на нашата дейност през последните години. Очаквам те да имат все по-голямо значение в банковия бизнес в бъдеще. Вече сме свидетели на много подобни услуги, които правят обслужването на клиента по-лесно и удобно – в центрове за самообслужване, мобилни приложения, онлайн банкиране, консултации за кредит по skype и много други. Това може би е бъдещето, но ние не забравяме и персоналното отношение. За нас клиентът не е просто номер в базата ни данни, а човек, когото искаме да срещнем лично, да изслушаме внимателно и консултираме. Това е най-важната част в нашата работа.

Как банките се справят със свитото кредитиране и какъв е изходът в по-дългосрочен план?

През последните няколко години търсенето на кредити се увеличава, макар все още да не е достигнало темповете преди кризата. Нашите продажби също растат, както за физически лица, така и за фирми. През последните няколко години банките направиха много, за да насърчат търсенето на кредити, като намаляваха лихвите и предлагаха най-различни промоции, но това нямаше достатъчен ефект. Дори се стигна до момент, в който лихвите по кредитите бяха по-ниски, отколкото преди кризата, но търсенето продължаваше да бъде слабо. Винаги съм казвала, че ръст в кредитирането може да очакваме тогава, когато има и ръст на икономиката – двете са скачени съдове. И за щастие, вече наблюдаваме положителна промяна на пазара – има оживление в икономиката, безработицата плавно намалява и инвестициите растат. Това започва да променя нагласите на фирмите и гражданите и те търсят повече кредити. Оптимист съм за следващите години, тъй като започва новият програмен период, инвестициите ще се увеличават, икономиката също има добри перспективи и това ще спомогне за увеличение на търсенето. Друг е въпросът дали всички банки ще успеят да се възползват от това – вече е трудно да спечелиш клиенти само с добри цени. Клиентите много повече започват да ценят цялостното обслужване, което предлага банката – пакет от услуги, продукти, направени специално за тях, удобство при обслужването – различни канали за комуникация и обслужване, иновативни продукти и др.

Какви очаквания имате за оживление чрез европарите, които се очаква да дойдат по новите оперативни програми за периода 2014-2020 г.?

Еврофондовете продължават да бъдат много важно перо за България и българската икономика. Виждате какъв ефект имаха те през предходния програмен период и особено за последната година, когато бяха разплатени голяма част от проектите. Но можеше да постигнем и повече – само около 85% от парите по предходната програма бяха усвоени до края на миналата година, което поставя България по-скоро в средата на класацията по усвояване.

Важно е в следващия програмен период да се цели не само да се усвоят повече пари, но да се обърне внимание на качеството на проектите. Хубаво е да се акцентира върху такива, които подобряват условията за правене на бизнес и инфраструктурата, създават добре платени работни места, повишават продуктивността, конкурентоспособността и иновациите на българските предприятия, особено по отношение на програмите “Региони в растеж” и “Иновации и конкурентоспособност”.

Ние в банковата система също бихме могли да се включим и да помогнем в този процес. Успехът на програмите JЕREMIE (Джереми) показва, че този вариант е много добре приет от потенциалните бенефициенти и банките имат капацитет и възможност да помогнат.

Наскоро например беше одобрена новата ОП “Инициатива за малки и средни предприятия”, която ще осигури 102 млн. евро за бизнеса под формата на гаранции по кредити, които да бъдат предоставени с по-ниски изисквания за обезпечения по заемите. Така малките и средни предприятия ще могат да получат над 1 млрд. лв. като кредити с облекчени условия, които да инвестират и да се развиват.

Стр. 15