Петя Димитрова на “Ин%лацията – уравнения и решения”: “Банките у нас следват политика на плавно покачване на лихвените нива, което е щадящо за гражданите и икономиката“

FacebookTwitterLinkedInEmail

“Банките в България са стабилни, добре ликвидни и с високо ниво на капиталова адекватност, с изчистени портфейли и много ниски нива на лоши кредити“. Това заяви Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка по време на участието си в мултиплатформения проект “Ин%лацията – уравнения и решения”, организиран от телевизия “Bulgaria on Air“.

Пред гостите на форума тя отбеляза, че сред основните моменти по отношение на инфлацията и процесите, свързани с нея, могат да бъдат посочени действията на централните банки по света и предприетите политики по вдигане на лихвите. “Свидетели сме как след години на нулеви или отрицателни лихви, сега те се вдигат, като в различните части на света това е доста осезаемо. Това доведе последствия след себе си, но тук е моментът да отбележим, че в България банките следват една стабилна политика на покачване на лихвените нива с ниски и умерени темпове, а това е много щадящо, както за гражданите, така и за бизнеса. Аз съм привърженик на тази политика и съм убедена, че е правилна и далновидна, защото икономиката е в по-добра форма и тежестта, която тя ще поеме е по-поносима, отколкото това да се прави шоково и за кратък времеви период, тъй като не влияе добре на пазара“, изтъкна по време на участието си Петя Димитрова.

Тя допълни, че тенденцията ще остане в следващите периоди такава, което означава, че “хората и банките трябва да могат да вземат съответните решения и мерки, които да влияят позитивно на икономическия цикъл“.

Водещият на конференцията се обърна към участниците с въпрос кои следва да бъдат най-важните политики за нискоинфлационен ръст, на което Петя Димитрова отговори, че ръстът на инфлацията е бил предизвестен, след всичките мерки, предприети за преодоляване на последствията от пандемията. “Увеличаването на лихвените нива от страна на централните банки е един от най-широко използваните механизми за противовес на този проблем“, допълни тя.

В хода на разговора Петя Димитрова коментира законовата регулаторна рамка. “През последните години тя се затяга и става все по-взискателна от банките. Това резултира във воденето от наша страна на една консервативна политика. Регулаторният натиск ще се засилва, в това няма съмнение и той ще дава отражение върху всички политики, които ще движат нашия сектор в бъдеще“, посочи тя.

Сред темите, които бяха обект на анализ от страна на участниците в престижното събитие бяха и следването на принципите за добро екологично, социално и корпоративно управление (ESG), които стават все по-важна част от бизнес модела на всяка голяма организация. “Зелените политики ще имат своето ускорено развитие, на което ние вече сме свидетели. Следим и тук действията на ЕЦБ и политиките на ЕС, това е изключително важно, тъй като ще има резултат върху нашите действия, и съответно до цялостно прекрояване на начините, по които правим бизнес“, заяви Петя Димитрова.

По думите ѝ другото, което ще даде отражение, са дигиталните трансформации и изкуственият интелект, които са изключително важни за сектора, защото засягат всички процеси и модели, които се използват ежедневно в работата на банките. “Това ще предопредели развитието на сектора в бъдеще. Банковият бизнес винаги е бил умерен с политики на стабилност, не на стратегии, които скачат от днес за утре, или се променят с лекота. Осъзнаваме много добре нашата роля в икономиката. Ние ще продължим да водим тази стабилна политика и развитието на дигитализацията, което има изключително много успехи”, подчерта още Петя Димитрова и допълни, че именно тези предсказуемост и стабилност са принципите, които следва и Пощенска банка.

Тя акцентира, че нивото на лошите кредити у нас е сред най-ниските в Европа. “В България то е под 5% и клони към 4%, а при нас в Пощенска банка то е около 2%, което е тенденция, съпоставима с тази на повечето банки в Еврозоната“, обоснова думите си Петя Димитрова и обърна внимание на факта, че на нашата страна предстои присъединяване към еврозоната, банковата ни система е свръхрегулирана и всички буфери, които са налични след приемането ни, трябва да бъдат освободени.

Петя Димитрова посочи още, че нивото на задължителните минимални резерви в България от 12% е значително по-високо от това в еврозоната – 1%, което според нея значи, че на 1 януари 2025 г., когато правителството очаква България да въведе еврото, в банковата система у нас ще остане огромна ликвидност, която ще има съществен ефект върху лихвите.