Петя Димитрова на “Банките и бизнесът“: Готови сме за нови придобивания на банки

FacebookTwitterLinkedInEmail

 

“Очаквам процесите на консолидация в българския банков сектор да се развиват. Следим отблизо динамиката им и всички възможности на пазара, и сме готови да вземем участие и в други подобни сделки, тъй като международната група Юробанк, към която принадлежим има “картбланш“ за още инвестиции в България“, това акцентира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка по време на годишната конференция “Банките и бизнесът”, организирана от “Капитал“. Коментара тя направи по време на разговора, в началото на който беше поставена темата за последната сделка на българския пазар от преди няколко седмици.

 

Петя Димитрова заяви, че в последните месеци групата е предприела серия от придобивания на други банки в региона. “Сръбското подразделение на групата придоби Direktna Banka, а съвсем скоро финализира инвестицията във втората най-голяма банка в Кипър – Hellenic Bank“, каза Петя Димитрова и изтъкна опита, който нейния екип притежава. Тя беше категорична, че Пощенска банка има дългосрочна визия и притежава солидна експертиза, която дава основание на финансовата институция да следва естествения стремеж за разширяване на пазарния си дял не само чрез органичен растеж, но и чрез придобиване на още стратегически играчи на пазара.

 

“Тъй като сме свръхрегулиран бизнес, със засилването на регулациите върху банките, много от тях трудно ще издържат да покриват изискванията и това е още един фактор, който ще влияе върху бъдещи сливания“, отбеляза тя.

 

Колко висока и продължителна ще бъде инфлацията и какви са очакванията на банките, беше друга тема, които дискутираха гостите на конференцията. “Инфлацията, която наблюдаваме през последните месеци е наистина доста по-висока, отколкото бяхме свикнали да виждаме през последните няколко години, но все пак е далеч от стойностите в началото на века, когато имахме двуцифрена инфлация. Настоящата инфлация според Европейската централна банка е временно явление, а все повече централни банки са склонни да допуснат известен период на повишена инфлация“, заяви по темата Петя Димитрова. Тя допълни, че целта на ЕЦБ е 2% инфлация в средносрочен план, като техните очаквания са, че следващата година инфлацията ще се успокои.

 

Петя Димитрова отбеляза, че последното решение от края на октомври 2021 г. е, че ЕЦБ ще продължи програмата за изкупуване на активи в нетен размер на 20 млрд. евро на месец толкова дълго, колкото е необходимо. “Г-жa Kpиcтин Лaгapд, дaдe дa ce paзбepe, чe нe бивa дa ce oчaквa пoвишeниe нa лиxвeнитe пpoцeнти в eвpoзoнaтa пpeди кpaя нa 2023 г. На практика това означава запазване на ниските лихви през следващата година, а така също и в обозримо бъдеще“ каза още тя.

 

По време на събитието, участниците обсъдиха ипотечното кредитиране и цените на имотите у нас, като те се обединиха около виждането, че на този етап няма как да се говори за балон на пазара на недвижими имоти в България. От своя страна Петя Димитрова изтъкна, че за разлика от периода на 2008-2009 година, банките сега са много по-консервативни по отношение на кредитните критерии.  “Сравнено с доходите на населението, имотите сега са по-достъпни, отколкото преди 12-13 години, а жилищните кредити се обслужват много по-лесно, включително и заради рекордно ниските лихви. Нека дам един пример – в края на 2008 година по данни на БНБ в банковата система е имало около 130 хил. жилищни кредита, а средният размер е бил малко под 60 хил. лв. Към края на септември тази година броят кредити нараства до близо 180 хиляди, а средният размер достига 75 хил. лв., което е с по-малко от 30% по-високо спрямо края на 2008. За същия период средната заплата се е увеличила от около 600 лв. до над 1500 лв. – т.е. повече от два и половина пъти“, с тези данни тя направи бърз анализ на имотния пазар в страната.

 

Според Петя Димитрова, и през идната година се очаква кредитирането да продължи да се развива със стабилни темпове. “Дори и през миналата кризисна и тази година ние не спряхме да кредитираме и данните го показват. През 2020 година ръстът на кредитите беше 5%, докато през тази дори се ускори – към септември кредитирането отбелязва ръст от 8% на годишна база“, каза тя.

 

Гостите на форума коментираха и последните иновации на пазара, като специално внимание беше обърнато към системата за незабавни плащания. “Пощенска банка е първата банка в България, която беше сертифицирана да предлага на своите клиенти модерната дигитална услуга за незабавни плащания в лева по Програма Blink на БОРИКА“, изтъкна пред всички Петя Димитрова. Тя посочи, че това е било революционна стъпка, защото бързината от предлаганата услуга е несравнимо удобство и със сигурност ще повиши потребителското преживяване.

 

Здравната криза и нейното управление също бяха сред темите на конференцията. Петя Димитрова отбеляза, че първият и най-важен фактор е как ще се развива пандемията през следващата година. “Сега сме много по-подготвени от преди две години, но ако тази ситуация се задържи дълго, това ще има своите последствия, тъй като нови вълни и нови ограничения за бизнеса и хората ще доведат до несигурност и отново отлагане на плановете за инвестиции“, заяви тя.

 

Водещият на панела постави на обсъждане и темата за развитие на ESG (Environmental, Social & Governance) стратегиите и фокуса върху устойчивото финансиране. “През следващите няколко години ще има значително увеличение на предлагането на структурирани продукти за зелена енергия и заеми в подкрепа на т. нар. “Зелен преход“. Ситуацията, в която се намираме, и приоритетите на Европа оказаха силно влияние върху нашия светоглед“ каза Петя Димитрова и допълни, че преходът е необратим, но всички ще се учат в движение, тъй като са подготвени в различна степен.

 

В хода на разговора участниците, сред които бяха изпълнителни директори и председатели на бордовете на най-големите банки у нас, споделиха виждането, че банките в България стоят изключително стабилно откъм ликвидност и капиталова адекватност, тъй като през последните две години са задържали реализираната печалба.