Петя Димитрова: Ипотечното кредитиране излиза от кризата

Дарик радио, 06.06.2011

Водещ: Ако искаме да видим какво е състоянието на икономиката в една страна, можем да проследим поведението на банките й. У нас те са твърде ликвидни и излизат на пазара с призива – Готови сме да кредитираме. Пред Дарик изпълнителният директор на една от водещите банки у нас Петя Димитрова заяви, че все повече се отпускат и бизнес кредити, макар че има и предприятия, които не могат да докажат проектите си, за да получат финансиране. Тъй като Димитрова е представител на една от банките, чиито майки са гръцки, тя беше категорична, че не просто няма опасност български капитали да потекат към гръцката централа, а напротив. От там призовават българския си клон все повече и повече да кредитира. Просрочията на фирмените кредити ще продължат още известно време обаче се усеща успокояване на обстановката, категорична беше Димитрова. Ето как изглежда кредитния и депозитния пазар според нея. С Петя Димитрова разговаря Марта Младенова.
 
Петя Димитрова: При ипотечните винаги портфейлът е бил много чист и с много малко просрочия или пък някакви реструктурирания, които са били по някаква причина. Там мисля, че кризата е преодоляна. И в момента усилието на всички страни е насочено този сегмент да продължи да се развива поради факта, че той е жизненоважен както за клиентите основно, а и така атрактивен продукт за банките също, защото е дългосрочен и с добри перспективи. Потребителското кредитиране беше, може би, ако е имало някакви по-спекулативни сделки, то е било повече там. Или пък бих го казала, че може би някакво недостатъчно добро обмисляне на финансите от страна на клиентите и фактът, че банките са подпомагали този процес в миналото е дал своите резултати. Мисля, че сега този сегмент по-бавно ще тръгне. Първо защото… те са няколко причините и те са си абсолютно обективни. Когато имаме растяща икономика, има повече потребления. Сега виждате криза, има повече съкращения, по-трудно е с работата, има намаление на заплати и т.н. Преди това нещо го е нямало. Преди пазарът беше изключително голям, много агресивно фирмите подхождаха дори към персонала. Т.е. отново се връщаме към това, че в момента хората са по-затруднени и определено по-ясно ще се разграничават финансите. Т.е. такова финансиране в момента ще се търси по-малко. И трето, което мога да кажа е, че хората малко мисля, че вече са по-финансово зрели и се опитват да направят някакви бюджети, като изключим именно тези спекулативни тегления или кредитиране, което е било. Т.е. те в момента с ясното съзнание разграничават това, което могат да направят със собствените си финанси. И тук наистина банките са възприели именно тази по-консервативна политика да се финансират хора, които наистина могат да докажат доходите си, знаят в какво ще вложат тези пари и имат някаква финансова рамка в главата си за това, което искат да направят. Смятам, че по-разумно е хората да започнат да мислят, тъй като в България е малко кешово общество, да мислят от гледна точка на кредитни карти повече отколкото на потребителски кредити. Ще обясня защо. Потребителският кредит е един много с къс период решение за даден проблем. Но когато ти имаш кредитна карта, имаш дългосрочна линия един вид от банката. Т.е. на теб ти е разрешен, тъй като с кредитна карта разрешава лимит, който ти можеш да ползваш през времето да извършваш различни заплащания. И двете страни са по-сигурни. И смятам, че това е по-добрият вариант.
 
Репортер: Ще предлагате ли все по-атрактивни лихви по кредитите, защото посланието искаме да кредитираме води след себе си и даване на по-малки лихви, но рискът всъщност не е чак толкова по-малък?
 
Петя Димитрова: България е малка държава с малка икономика. Тя не може да излезе на пазарите и да вземе лихвите на ресурса, цената на ресурса, която може да вземе примерно една Германия. Това трябва категорично да се отбележи. Рейтингът на Германия е един, рейтингът на България е друг. Т.е. когато една компания, било нашата или било друга банка българска излезе на тези международни пазари, тя неминуемо е обвързана със страната България и тя ще вземе ресурс на цената, на която е определен и рейтингът, който е определен. Другата страна е фактът, това, което и вие споменахте, как всяка една банка оценява риска или риска на портфейл, който при всички положения е включен. И третата е наличността на валута в самата държава, т.е. в случая лева и възможността България наистина да произвежда този ресурс в страната. Депозитите или ресурса, който съществува в България не може да покрие по никакъв начин кредитирането в тази страна. Аз не казвам, че това е лошо, напротив, това е хубаво. Това е нещо, което се развива. Но този (…) по някакъв начин трябва да бъде наваксан, което означава, че също така този ресурс трябва да бъде взет на някаква цена. Оттам нататък също виждате и цената, това, което много често се забравя, за да стигна вече до финална лихва, е цената на депозитите в България. И ако справим нали когато сравнявате кредити, сравнявате и депозити. Да видим какви депозити, на каква цена са в България и примерно, да кажем, защото започнах с този пример Германия. Т.е.това е нещо, което не може от днес за утре да се намали, нито пък е някаква величина, която е даденост. Т.е. ние казваме, че днес е 5, 10, 20 или 100 и това продължава цяла година или 3 години напред. Това е нещо, което личните, които се сключват, финансирането, то е дългосрочно, има най-различни матуритети. Също и с депозитната база. На база на това цялото нещо се формира и лихвата по кредитите. Така че аз не смятам, че… първо ако дори сравним България с Румъния нашите лихви тук не са по-високи по никакъв начин. А второ те отговарят на реалната ситуация. В момента, в който реалната ситуация в България, т.е. реалната икономика се подобри, започне да произвежда повече, определено лихвите ще следват този тренд. Те няма как да следват нещо обратно. Вие видяхте, когато беше различно и когато цената на ресурса беше по-евтина и всичко и те бяха по-евтини. Но когато икономиката е в някаква да кажем не най-добра форма. Когато бизнесът е затруднен, когато пазарите са затруднени, защото тук не говорим, че България е изолиран случай. Виждате, има проблеми в Европа, има проблеми в Щатите. Т.е. когато тези страни имат означава, че наистина ще трябва време това да се оправи. Значи икономиката е нещо циклично. Не можем да кажем, че лихвите, които са били 2008 ще бъдат 2010. Или пък лихвите, които са били 2010 ще бъдат 2012 или нещо подобно.
 
Репортер: Как стоят нещата на депозитния пазар? Продължава ли българинът в кризата да спестява?
 
Петя Димитрова: В интерес на истината то е малко двояко, но депозитният пазар се увеличава. Това също е факт. Вижда се от статистиката, ако сравните последните 3 години, ще видите, че през последните 3 години депозитният пазар нараства.
 
Репортер: А лихвите ще продължат надолу предполагам?
 
Петя Димитрова: Лихвите мисля, че да. Лихвите достигнаха до много голям пик тук даже през последните години, които ако разгледате в световен мащаб наистина така е високо. Но ако го сравните примерно с държави като Румъния, Сърбия и т.н. не е абсолютно, в България не са били нито най-високите, нито… Просто абсолютно съизмерими са с такива държави, които са с нашия тип макроикономическа, не бих казала, че сме еднакви по никакъв начин, но да кажем, че имаме сходни черти. Така че аз оттук нататък не мисля, че има накъде повече и не би трябвало да растат повече.