Петя Димитрова: Инвестициите в развитието на дигиталната екосистема са бъдещето на банковия сектор
12 ноември 2021
Интервю на Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка за списание Bulgaria On Air.
Госпожо Димитрова, печалбата на българските банки за първите седем месеца се е увеличила с почти 35% на годишна база и вече не е толкова далече от резултатите отпреди пандемията. Може ли да се каже, че ефектите от нея вече отшумяват за банковия сектор у нас?
Българските банки се справиха много добре с тази ситуация и демонстрираха още веднъж, че са устойчиви и стабилни институции. Резултатите показват, че банковата система е преминала с минимален стрес през този критичен период. И въпреки че пандемията оказа своето влияние и всички работим в една необичайна среда, съпроводена от множество ограничения, българският банков сектор продължава да бъде стабилен, рентабилен, с високи нива на капиталова адекватност и ликвидност.
В епохата на рекордно ниски лихви, банките навсякъде по света са принудени да търсят други източници на печалба, най-вече от такси. Как се приема това от клиентите?
Години наред банките държаха цените на много банкови услуги ниски, като ги субсидираха през лихвения доход. За съжаление в условията на рекордно ниски лихви това вече не е възможно и банките се налага да поставят справедлива стойност на своите услуги. Цените на таксите и комисионите отразяват и разходите, които ние трябва да правим, за да отговорим на нарастващите законови регулации и норми.
За сметка на това предоставяме на клиентите възможността да плащат по-ниски банкови такси като ползват нашите услуги онлайн. Пандемията ускори процесите по дигитализация на банковите услуги, а ние от своя страна инвестирахме много усилия и средства, за да гарантираме тяхната максимална сигурност и надеждност. Клиентите ни оценяват това което правим и делът на трансакциите през дигиталните канали непрекъснато нараства.
Последната година и половина даде огромен тласък на дигитализацията в плащанията и финансовите услуги. Пощенска банка бе сред първите институции, които тръгнаха по този път в България, още доста преди коронавируса. Какви ползи ви донесе този ранен старт?
Стартирахме процесите на дигитализация в Пощенска банка още преди няколко години като създадохме специално звено, чиито конкретни задачи бяха свързани изцяло с тази мисия. Тази група изработи цялостната стратегия и имплементирането й, набеляза приоритетни области, в които да се инвестира за създаване на нови продукти, с главна водеща цел – дигитализация.
Тази далновидна политика даде своите резултати и през 2020 г. бяхме подготвени, много бързо предефинирахме бизнес моделите си и ги направихме по-дигитални, а работните процеси бяха много бързо реорганизирани, като по този начин откликнахме на очакванията на клиентите си. Доказателството за навременните решения, които взехме е в данните – в Пощенска банка за поредна година отбелязахме чувствително повишение на клиентите, които избират да банкират в онлайн среда, като вече над 70% от операциите се извършват по този начин.
Водени от тези данни, предложихме на нашите клиенти уникалния ни мобилен портфейл от ново поколение ONE Wallet, с който потребителите могат да получават още повече банкови услуги през телефона си. С него на практика те имат незабавен безконтактен достъп до основни банкови услуги, защото пренасят физическия портфейл в мобилния си телефон. В новия си портфейл могат да добавят всички свои банкови карти и да ги управляват свободно и ефективно благодарение на богатия набор от функционалности, които са заложени в приложението. Сред тях са и безконтактно плащане с телефона на ПОС терминал, управление на картите в мобилния портфейл като залагане на лимити за различните канали (ПОС, АТМ, плащане през интернет), възможности за добавяне на карти за лоялност от различни търговци, ваучери за отстъпки при наши партньори и много други.
Клиентите ни имат активен и гъвкав контрол върху средствата си 24/7, което е незаменимо удобство в днешно време.
Също така, в последните две години стартирахме тотално обновяване на клоновата ни мрежа и инвестирахме в модерни дигитални зони за експресно банкиране, които веднага бяха разпознати като предпочитана алтернатива на банкирането на гише. Благодарение на интуитивните устройства в тези зони клиентите ни могат да извършват сами по-лесно и бързо голяма част от основните банкови операции, след като се идентифицират само с дебитната или кредитната си карта, без да е необходимо да са регистрирани за интернет банкирането на банката. Дигиталните зони функционират вече в 75 клона в 32 града в страната и предстои откриването на още локации и надграждане на услугата.
Радваме се, че клиентите ни оценяват предимствата на дигиталните канали за банкиране, бързината и сигурността, с която могат онлайн да управляват средствата си. Разбира се, това е процес и очакваме той да продължи, а ние ще сме до тях през това време, отговаряйки на конкретните им очаквания за по-бързо и по-удобно банкиране.
Дигитализацията отваря сектора за компании, които не само не са банки, но дори и досега не са били във финансовия сектор – технологични гиганти, даже социални мрежи. Какви са предимствата за традиционните банки в тази нова конкурентна среда?
От една страна, банките трябва да постигнем скоростта и гъвкавостта, присъщи на технологичните компании. От друга страна обаче, ние трябва да продължим да се развиваме и да спазваме високи стандарти за сигурност и да отговаряме на регулаторните изисквания, които следваме като големи и традиционни финансови институции, защото клиентите ни очакват това от нас. Както технологиите се развиват светкавично, така и банките доказахме, че можем да се развиваме също толкова бързо. Нещо повече, банките доказахме, че реално сме високотехнологични институции, готови да обслужваме клиентите си напълно дигитално. Иновативните решения станаха неизменна част от нашите бизнес стратегии за развитие.
За нас е от стратегическо значение да си партнираме и с небанкови финансови институции. Преди дни Пощенска банка и ПОК „Доверие“, част от „Виена Иншурънс Груп“ – един от водещите международни застрахователи, подписаха договор за мащабно стратегическо партньорство, което ще осигури на клиентите ни достъп до най-иновативните банкови, застрахователни и пенсионно-осигурителни решения на пазара. Партньорството ще предостави на всички потребители, мислещи за своето бъдеще, опция за включване в доброволен пенсионен фонд, който да им осигури по-висок стандарт на живот в пенсионна възраст. Наред с всички останали предимства, допълнителното пенсионно осигуряване дава възможност и за генериране на доходност от инвестиции при умерено ниво на риск.
Буквално преди дни обявихте старта на услугата Smart POS, която по същество превръща смартфона в POS терминал. Какви са очакванията ви за нея?
С тази услуга продължаваме да допринасяме за развитието на дигиталната екосистема и с основание се радваме, че сме първата банка в България, която ще предложи лесно и удобно решение за безконтактни разплащания на всеки търговец. Иновативната услуга, която допринася за ключовата за ефективното развитие на много от индустриите мобилност, е атрактивна както за най-малките и нишови бизнеси, така и за големите корпоративни клиенти. Smart POS by Postbank идва, за да надгради утвърдения ПОС бизнес модел и да направи безконтактните плащания много по-достижими и удобни за търговците. Това, от своя страна, ще разшири достъпа до безконтактни плащания за крайните клиенти, което освен удобно е и особено важно в условията на пандемия. Като използваме възможностите на модерните технологии в банкирането, отново отговаряме на нуждите на нашите клиенти за бързина, удобство и достъпност на услугите, които предоставяме. Smart POS by Postbank има отлично разработен и интуитивен аналитичен модул, който максимално улеснява дейността и дава възможност на всеки търговец да разполага незабавно с пълна информация и статус за всяка от осъществените трансакции, данни за техния брой и обем, а също и за реализирания оборот през приложението на дневна, месечна и седмична база. По този начин софтуерният ПОС осигурява по-успешно управление на бизнеса и продажбите и по-лесно планиране, посредством достъпната отчетност.
Клиентите, открили предимствата на онлайн услугите, рядко искат после да се върнат към обслужването на гише. Ще оцелеят ли банковите клонове и в по-далечно бъдеще?
Пандемията се оказа катализатор не само за дигитализацията на банките, но и стимул за финансовата грамотност на клиентите, след като успешно трансформира нагласи, за чиято промяна при обичайните обстоятелства бихме чакали години.
И, макар че акцентираме в развитието на дигиталните ни канали, успоредно с това инвестираме и в клоновата ни мрежа, защото винаги ще има клиенти, които ще предпочетат личния чисто човешки контакт и ще искат персонално отношение и среща лице в лице със своя личен банкер, наред с добре развитите ни дигитални услуги.
Затова предложихме нашите дигитални зони за експресно банкиране, където клиентите ни могат да извършват сами по-лесно и бързо голяма част от основните банкови операции, но и да потърсят консултация, ако имат нужда от нея. Благодарение на интуитивните устройства в тези зони клиентите ни могат да извършват сами по-лесно и бързо голяма част от основните банкови операции, след като се идентифицират само с дебитната или кредитната си карта, без да е необходимо да са регистрирани за интернет банкирането на банката.
България се включи в банковия съюз покрай внезапния устрем за приемане на еврото. Отразява ли се вече това на работата на българските банки? Ако не броим факта, че те вече трябва сами да си плащат за услугата да бъдат надзиравани?
Πpoцecът пo пpиcъeдинявaнeтo нa cтpaнaтa ни ĸъм eвpoзoнaтa e нaй-вaжният зa Бългapия в cлeдвaщитe гoдини. През юли 2020 г. страната ни бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от подготовката за влизане в еврозоната. А преди няколко месеца Координационният съвет за подготовка за членството прие проект на Национален план за въвеждане на еврото и при изготвянето му бяха следвани добрите практики от държавите-членки на еврозоната.
Що се отнася до надзора от страна на Европейската централна банка , за нас това беше едно естествено продължение на съществуващите регулаторни механизми и не води до съществена промяна на досегашната практика. Като член на ЕС ние и преди следвахме общите европейски регулаторни правила.
Всъщност европейският регулатор така или иначе вече познаваше повечето от банките, които взе под пряк надзор, тъй като те са част от големи международни банкови групи, чиято дейност се надзираваше от ЕЦБ и преди. В този смисъл не очакваме конкретни предизвикателства, на които да не можем да отговорим.
Годините на неуморно печатане на пари от институции като ЕЦБ вече дават ефект под формата на растяща инфлация. Трайна тенденция ли е това според вас, или временно явление? Каква е прогнозата ви за развитието на лихвите?
По-високата инфлация, която наблюдаваме през настоящата година до голяма степен се дължи на силното възстановяване на икономиката и високото потребление в много държави, което на моменти граничи дори с прегряване. По време на най-силните КОВИД вълни през миналата година, цените на много стоки и суровини намаляха, докато сега наблюдаваме точно обраната тенденция, което обуславя бързото нарастване на цените. Глобалната икономика и най-вече логистичните вериги не бяха подготвени за подобен бум, особено като се вземе предвид, че в много държави нивото на заразените с КОВИД продължава да е високо, което оказва влияние върху производството и доставките на ключови ресурси и компоненти.
Така че трябва време на пазара да се успокои и да намери своята равновесна точка. Високата инфлация в дългосрочен план е нежелан феномен и вече забелязваме първите действия от страна на някои централни банки за ограничаването ѝ.
На конференцията “Бъдещето: Парите”, организирана от телевизия Bulgaria ON AIR, казахте, че виждате сериозна роля в бъдеще за блокчейн технологията в банковия сектор. Какви са възможните й приложения?
Действително дигиталните валути представляват необятен пазар. За нас водещ позитив трябва да бъде технологията на блокчейн, която може да има много обширно поле за приложимост в банковия бизнес в най-различни процеси като оптимизация, свиване на разходи и виждаме бъдещето повече в технологията, отколкото в самите криптовалути. Необходимо е да добавим, обаче, че за търговските банки криптовалутите са област, към която се отнасяме внимателно, защото ние сме силно регулиран бизнес и има много процедури, на които сме обект.
На тази широко представена конференция аз обърнах внимание, че напоследък все повече се говори и за официална дигитална валута. Много централни банки по света в момента обсъждат тази тема или провеждат експерименти. Европейската централна банка даде старт на проекта за създаване на цифрово евро в средата на тази година.
ЕЦБ посочи, че не планира напълно да замести физическите пари, а вижда виртуалното евро като алтернативна форма за разплащания и инвестиции, която да допълва ролята на банкнотите и монетите.
Смятате ли, че след още 10 години все още ще имаме и материални пари? И имат ли някакво основание онези, които в прехода към изцяло дигитални плащания виждат опасност от отнемане на лични свободи?
Парите в брой са все още предпочитаното средство за плащане у нас, макар в последните години делът да електронните плащания да нараства със стабилни темпове. С течение на времето обаче парите в брой ще губят своето значение, а хората все повече ще оценяват удобството на електронните пари. Материалните пари няма да изчезнат напълно, но те ще бъдат все по-малко ценени и от потребителите и търговците и тяхното притежаване и използване ще бъде по-трудно и скъпо, отколкото електронните пари.
В момента във фокуса на нашето внимание са незабавните плащания, които позволяват в рамките на секунди да се преведат пари на контрагент. Пощенска банка, заедно с БОРИКА, работи много усилено по въвеждането на този продукт и до края на годината очакваме той да бъде достъпен за нашите клиенти.
