Петя Димитрова, изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи България: Скъпите кредити не са своеволие или договорка
в. Пари, 12.08.2009
- Госпожо Димитрова, как оценявате бизнес средата в момента от гледна точка на банките?
- Трябва да се прави разграничаване между средата на банкиране в САЩ и Западна Европа, от една страна, и в Югоизточна Европа, в частност България, от друга. Банкирането в България е на много добро ниво от гледна точка на сигурността на банковата система – трезорите тук са достатъчно ликвидни. Преди кризата бяхме достатъчно консервативни, особено централната банка с мерките, които въведе. Тук нивото на минималните задължителни резерви беше едно от най-високите в Европа – до ноември миналата година беше 12%, сега е средно около 7%, докато в някои европейски страни е 2%, в други – дори 0%. Освен това нивото на развитие на банкирането в България не може да се сравнява с това в Западна Европа и САЩ, което на практика в много голяма степен изигра положителна роля на фона на сегашната криза. Затова мога да кажа, че банковата система у нас е стабилна, има достатъчно резерви и ликвидност.
Влошената макроикономическа среда налага все пак повече предпазливост и прецизност при оценката на риска, свързана с кредитните сделки. Банките продължават да търсят перспективни проекти и жизнеспособни инвестиционни възможности. По данни на БНБ се наблюдава 16% ръст на отпуснатите кредити на годишна база.
- Според в а с какво би могло да стимулира отново кредитирането както към бизнеса, така и към гражданите?
- Кредитирането ще се засили, когато се преодолее несигурността в икономическото развитие в международен план. В момента именно предпазливостта кара много инвеститори и бизнесът да изчакат по-добри времена. Пазарът ще се раздвижи, когато се появят добри проекти, търсенето на кредити се засили и световните финансови пазари започнат да функционират нормално. Нашата работа е да помагаме на бизнеса не само с финансиране, но и с отговорно поведение. Би било безотговорно сега банките да не прилагат по-консервативен подход при оценката на кредитоспособността на кандидатите за банков заем предвид икономическите прогнози по принцип и конкретно в определени сегменти. Въпреки това банките не са престанали да отпускат кредити и вярвам, че и занапред ще продължават да финансират добрите проекти. За целта и Пощенска банка, и другите кредитни институции привличаме ресурс например чрез сключване на кредитни линии с международни финансови институции. Например ние имаме 150 млн. EUR синдикиран заем, 50 млн. EUR от ЕБВР, 20 млн. лв. от Българската банка за развитие и т.н. В момента преговаряме за още три кредитни линии. Проблемът при кредитирането всъщност е недостатъчното наличие на проекти, които може да устоят, да генерират бизнес, за да бъдат финансирани. Не е проблем, че банките нямат пари или не искат да финансират, напротив.
- Къде е най-голям ръстът на лошите заеми – при кредитирането на дребно или при бизнес кредитите?
- По принцип е трудно конкретно да се посочи къде ръстът на необслужваните кредити е най-голям. В зависимост от големината на дадена банка и от сегмента, в който тя е специализирана (корпоративно банкиране, банкиране на дребно или комбинация от двете), може да се направят
съответните изводи къде ръстът на лошите и необслужваните кредити би бил най-значителен.
Наскоро БНБ оповести прогноза, според която кредитите с проблеми в обслужването им (т.е. класифицираните кредити) може да достигнат 16.5% от кредитния портфейл на банките у нас до края на годината. Това е показала оценката на устойчивостта на банките по отношение на кредитния и ликвиден риск, направена от БНБ.
Несъмнено икономическата ситуация затруднява някои компании и физически лица редовно да погасяват своите задължения. Като водеща финансова институция осъзнаваме ролята ни да сме коректен партньор, който подкрепя своите клиенти, а от друга страна, да допринасяме за стабилността и здравината на банковата система.
- Забелязвал и се затишие на депозитната война между банките?
- Силната конкуренция на местния пазар на депозити беше наложена от реалния дефицит на ликвидност, който кризата създаде. Цената на ресурса от чужбина стана твърде висока, тъй като търсенето на свеж финансов ресурс силно надвиши предлагането. Това
беше и причината за засилване на конкуренцията за привличане на пари от местния пазар. Недостигът на ресурс не може да бъде преодолян изведнъж и периодът на възстановяване до нивата преди кризата ще бъде продължителен.
Много е важно също така да се възвърне доверието между играчите на пазара и не само между банките, защото това е ключът към възстановяване на нормалния бизнес ритъм. Банките трябва да заложат и на изграждането на дългосрочни взаимоотношения с клиентите си. Именно това е и целта и затова бяхме сред първите, които предложихме на клиентите си по-добри условия за дългосрочни спестявания.
- Как ще коментирате високите нива на лихвите по кредитите на фона на появилите се съмнения за картелиране в сектора?
- Скъпата цена на кредитите не е плод на своеволие или договорка от страна на банките. Ресурсът днес е доста по-скъп в сравнение с цената му преди началото на кризата, рисковата премия – друг компонент при формирането на лихвата по кредитните продукти, също е силно повишена и обективно оскъпява кредитния ресурс.
Хората трябва да разберат какъв е механизмът – всяка държава и всяка институция имат кредитен рейтинг и оценка на риска на икономиката на съответната държава, което е огледало на възможността й да купува ресурс навън и на цената, на която го купува. Не може да се сравняват големи държави, които реално произвеждат този ресурс самостоятелно и имат неограничен достъп до него, с държави от ранга на България.
Рейтингите на страни като нашата по правило не са в най-горната скала, тъй като те се считат за по-рискови, а и са много по-малки и не могат да повлияят значително на пазара. Те са само получатели. Вижте и движението на Софибор – индексът, който измерва цената на левовия ресурс, достигна до нива от 7% при 2-3% преди година-две. Левовият ресурс е изключително ограничен.
Не може да купуваме левове от международния пазар, тук предлагането на левов ресурс е ограничено. Друг показател са т.нар. CDS – цената на застраховката за България срещу кредитен риск. Тя се е повишила от 0.2 до над 4% за две години. Това неминуемо води и до оскъпяване на ресурса, което няма как да не се отрази върху лихвите по кредитите. Банките не повишават лихвите, защото така им е хрумнало и защото искат да правят големи печалби. Те са в същата ситуация, в която са всички останали бизнеси и хора в страната. Когато ресурсът поскъпне, това неминуемо оскъпява и кредитите. И обратно – когато тенденцията се обърне, банките ще постъпят по същия начин, ще започнат да намаляват лихвите и по кредитите, както се случваше неотдавна – ресурсът беше евтин и лихвите бяха ниски.
Всяка банка сама прави преценка на пазара и своите цели и определя на каква стойност може да привлича средства. Кредитирането е нашата основна дейност и когато кредитите са скъпи, банките имат по-малко бизнес – нещо, което в никакъв случай не е в тяхна полза. Твърденията за задкулисни договорки са далеч от реалностите в сектора в момента.
Много се спекулираше с това, но категорично и отговорно мога да кажа, че не може да има никакви договорки между банките поради простата причина, че банките винаги са били конкурентни, отговорни и посвоему консервативни институции.
ВИЗИТКА: КОЯ Е ПЕТЯ ДИМИТРОВА
- Петя Димитрова започва кариерата си през 1996 г. в американското посолство като асистент на консула. От 1998 до 2003 г. заема поста на старши одитор в PricewaterhouseCoopers. Към екипа на Пощенска банка през 2003 г., където става главен финансов директор, по-късно става прокурист, а от 2007 г. се издига до поста изпълнителен директор и член на съвета на директорите на Юробанк И Еф Джи България.
- Тя има две магистърски степени по финанси и банково дело от Софийския университет и УНСС. Има и степен Магистър по бизнес администрация от Университета в Шефийлд. Член е на Асоциацията на сертифицираните експертсчетоводители (ACCA) в Лондон и на Garson Lehrman Group Accounting Council в Лондон.
