Петя Димитрова: Заради рестриктивните мерки в Атина гръцки капитали може да се насочат у нас

в. Класа, 28.05.2010

- Г-жо Димитрова, какво е вашето мнение относно анонсираната новина от финансовия министър за предстоящо въвеждане на данък върху банките в целия Европейски съюз?
 
Искам да подчертая, че банките са едни от най-регулираните институции. За Европа не бих коментирала твърде много, тъй като всяка държава поотделно има различни политика и законодателство, в частност и банкови нормативи и регулации. У нас банките са най-прозрачните институции с рестриктивни и ясни правила. Да не забравяме, че банките са внесли милиони инвестиции в тази страна, данъци, разкрили са хиляди работни места. Факт е, че бизнесът ни трябва да бъде и е регулиран от централната банка, но трябва да бъде и насърчаван, защото допринася значително за развитието на икономиката на страната.
 
- Как оценявате мерките на правителството и с какво то може да помогне на банките?
 
Като представител на частна институция не бих си позволила да коментирам мерките на правителството. При всички положения правителството трябва да подкрепя бизнеса и в частност банковата сфера. Ако тя започне да страда прекалено много, всички останали сектори, включително и социалните, ще страдат. Мерките на управляващите, на неправителствените организации и на самия бизнес трябва да са насочени именно към подпомагане и развитие на компаниите, защото в противен случай няма да се генерират доходи.
 
- Пощенска банка е една от гръцките финансови институции, представени у нас. Чуха се слухове, че именно гръцките банки изтеглят своите капитали от България, вашият коментар?
 
Това са само слухове, но истината е точно обратната. Изявленията на представители на централната банка, правителството и бизнеса са категорични, че такава тенденция няма. Напротив, очакваме заради рестриктивните мерки в Атина гръцки капитали да се насочват към България и останалите страни в региона. Ако наистина съумеем да направим средата подходяща, в следващите години нашата страна може да стане бенефициент на подобни капитали, бизнеси и парични потоци.
 
- Според последните данни на БНБ лошите кредити продължават да се покачват, какъв би бил притеснителният процент на необслужваните заеми за нашата банкова система?
 
Лошите кредити са отражение на състоянието на икономиката. Аз бих казала, че бизнесът е затруднен и в момента всички банки се опитват да намерят разумен баланс. Това означава, че банките подпомагат клиентите, които изпитват временни затруднения. Разбира се, процентът на необслужваните заеми се е увеличил, но това е временно явление, което наблюдаваме по целия свят вследствие от икономическата криза. Все пак от началото на второто тримесечие виждаме постоянно ниво на лошите кредити, тоест няма флуктуация, което означава, че ако всичко върви добре, към края на годината можем да очакваме обратната тенденция. Разбира се, тя ще настъпи плахо и бавно. Относно притеснителния процент не мисля, че трябва да се посочва едно конкретно число. Измерването на рисковия компонент не е в само една цифра, защото видът на кредитите е различен и има голямо значение какъв е миксът и диверсификацията на портфейла на всяка една банка. Не съм привърженик на общите числа, които се хвърлят в публичното пространство. За нас важното е тенденцията на повишение на лошите заеми да не продължи и да видим, че има задържане, а след това и обратния тренд. Както знаем, икономиката е циклична и не може да има само движение нагоре или надолу, но винаги има някакъв период на стабилизиране.
 
- Според едно от последните проучвания за банковата система загубите на финансовите институции от лоши заеми ще бъдат около 5 млрд. лв. Какво е вашето мнение?
 
Различни източници дават различни прогнозни цифри, но бих казала, че банките предприеха един консервативен подход и заделиха достатъчно провизии, за да бъдат добре подготвени да се справят с ефектите от кризата. Това е правилната политика, макар че заради нея печалбите на банките намаляха. Вярно е също така, че в предишни години, когато бяха най-силните сътресения на световните финансови пазари, банковата система в България остана стабилна. Винаги е била на печалба, независимо че в целия свят по-големите играчи бяха на загуба. Банковата общност умее да прецизира риска и е достоен участник на пазара, който не прави необмислени ходове, които биха довели до проблеми.
 
- В последната година депозитите на населението се увеличиха до рекордните 25 млрд. лв. Можем ли да кажем, че хората станаха по-пестеливи, или това се дължи на депозитен туризъм?
 
Определено хората са станали по-пестеливи и това се дължи на факта, че световната криза наложи друг модел на потребление. Ако погледнем дори консуматорско общество като американското, виждаме, че там също се увеличиха спестяванията. Разбира се, и банките допринесоха за процеса, като предложиха добри лихвени нива, тоест в настоящия момент е икономически и финансово целесъобразно хората да държат парите си в банките. Третата причина е защитата на депозитите. Няма нито един вложител в света, който да е изгубил парите си. Това е форма на сигурни инвестиции и затова дори в криза хората продължат да спестяват.
 
- От няколко месеца се отчита тенденцията лихвите по депозити да намаляват, какво можем да очакваме и за лихвите по заемите?
 
Хубаво е да има разбиране как България и в частност банките могат да излизат на международните пазари и на каква цена се финансират. Не може да се прави сравнение между нашата страна и Западна Европа. Няма как България да вземе ресурс на цената, на която биха го получили Германия или САЩ например, и поради това формирането на цената на ресурса е по-сложно и комплицирано, базирано на редица фактори и компоненти. Едно е, когато се търсят средства в растяща икономика, и съвсем различно, когато имаме криза и ограничена ликвидност на международния пазар. В последните месеци има значително намаляване на депозитните лихви, но също така и на тези по кредитите. Това е положителна тенденция, но не може да се очакват резки промени в близко бъдеще.
 
- От “Атака” предлагат таван на лихвите върху кредитите. Какво е вашето мнение?
 
Това ме изненадва, тъй като пазарът се саморегулира и когато започнат да се предприемат непазарни действия в пазарна икономика, те винаги имат негативен ефект.
 
- Какви са предизвикателствата пред банките в момента?
 
Предизвикателствата пред цялата икономика са и предизвикателства пред банките. Излизането от кризата ще е бавен и мъчителен процес поради глобалния й характер и влияние. Сега трябва да се настроим да мислим по-различно и да излезем от еуфорията, която ни беше обхванала по времето на растежа. Трябва да осъзнаем, че икономическата рамка вече е различна, но въпреки всичко трябва да бъдем позитивни.
 
- Другият аспект на кризата в Гърция – стабилността на еврозоната. Доколко проблемите в южната съседка ни затръшнаха вратата за влизане във валутния съюз?
 
Приемането във валутния съюз е въпрос на политическо решение и ние всички се надяваме на скорошно положително становище. Но всички знаем, че има критерии, които трябва да изпълним, а ние не изпълняваме независимо от случващото се в Гърция. От друга страна, покриването на Маастрихтските критерии дори и в условията на криза не е невъзможно, както доказва примерът с Естония. Така че политиката на държавата е да постигне критериите за членство във валутния съюз и да продължаваме да се стремим към еврозоната.
 
ВИЗИТКА
 
Петя Димитрова има магистърски степени по икономика на туризма и финанси, по бизнес администрация, както и редица дипломи и специализации в Англия, Холандия, Гърция, Белгия, САЩ. Присъединява се към екипа на Пощенска банка през 2003 г., където заема поста главен финансов директор, а през 2005 г. става прокурист на банката. През 2007 г. става председател на Комитета по икономическа политика към Асоциацията на банките в България. От 2007 г. е изпълнителен директор и член на УС на ДЗИ Банк, а след сливането й с Пощенска банка под новото юридическо наименование Юробанк И ЕФ Джи България заема поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите. Димитрова беше обявена за “Бизнес дама на 2009 г”.