Петя Димитрова – ЖЕНАТА И БИЗНЕСЪТ

Списание Beauty, 10.02.2011

От пръв поглед се вижда, че изпълнителният директор и член на съвета на директорите на Пощенска банка е жена с характер и самочувствие, но и с невероятна харизма, която мигновено печели околните. Тя се чувства комфортно и в свои води в просторния си кабинет с прекрасен изглед към куполите на храм-паметника “Александър Невски”, откъдето всекидневно решава заплетени ситуации и взема важни решения. С непринуденост, вещина и професионализъм разказва за предизвикателствата, пред които е изправена една жена на ръководен пост, и за откраднатите мигове, които посвещава на себе си и семейството.
 
- Спечелихте приза “Бизнес дама на годината”. Доказателство за какво е тази награда?
 
- Аз съм щастлива, че я спечелих. Това е престижен конкурс, който съществува от 20 години. Кандидатките са повече, но накрая остават шест номинирани, от които избират победителката. Признанието наистина е голямо, защото печелиш конкурс с традиции, при голямо съревнование и с обективен подбор и когато изберат именно теб, ти е много приятно. Не само тази, но и всяка друга награда е признание за труда и усилията, които си положил. Не смятам, че има човек, на който да не му е приятно да получава награди.
 
- Каква е рецептата да бъдеш добър мениджър?

- Рецепта няма, Въпросът е да имаш цели, които да постигаш и екип, който да е винаги с теб. Трябва да умееш да менажираш ситуации, защото когато станеш мениджър в динамична сфера като нашата, е важно да гледаш обективно, да реагираш адекватно, да се отърсиш от всичко, което е субективно. Ние сме екип от над 3000 души и наистина е изключително важно да умееш да решаваш казуси, трябва да си готов за нещо, което е непредвидено, което нямаш идея, че ще се случи. Няма рецепта за добър мениджър. Това е умението на един човек да се справя с различни ситуации, различни хора и да се отърси от всякакви емоционални фактори. Но винаги трябва да гледаш положително. Хората забелязват и най-малките ти жестове и мимики. Когато всички погледи са вперени в теб, трябва да умееш да се откъснеш от негативното и да имаш по-широк кръгозор. Нужно е да гледаш напред, да си положителен, да помагаш на хората, за да може екипът да е сплотен, тъй като това много помага във всеки един момент.
 
- Съществуват ли все още стереотипи по отношение половете в бизнеса и по-трудно ли е за една жена да е на ръководен пост?
 
- Аз мисля, че стереотипи не бива да съществуват. В света вече все повече жени стават лидери на страни, на бизнеси и на крупни предприятия. Наскоро чух, че във Франция и, мисля, в Испания са приели от 2014 година във всички управителни тела, независимо дали са държавни или частни, 49% да са жени. Аз бях изключително доволна, тъй като в Щатите това е факт, но и по-консервативна Европа вече го възприема. За съжаление по-южните страни сме no-изостанали в това отношение, макар че в България има доста жени на ръководни постове. От тази гледна точка не бих казала, че има дискриминация. Светът върви към равноправие в нашия век. Аз самата поради факта, че дълго време съм живяла и учила навън, нямам такива скрупули или предразсъдъци.
 
- С какви предизвикателства най-често се сблъсквате в ежедневната си работа?
 
- Предизвикателства има непрекъснато, ние сме една много голяма структура, с осем дружества под нашата шапка, имаме над 230 клона и над 3000 служители. Това означава, че всеки ден има някакъв казус или предизвикателство, които трябва да бъдат решени. Положителното е, че секторът е много динамичен, няма как да скучаеш, няма еднообразие и това ти помага да развиваш всякакви умения и да вървиш напред, което за мен е важно.
 
- Помага ли ви женската интуиция при вземане на важни делови решения?
 
- Всеки човек има интуиция и в дадени моменти определено разчитам на нея. Все пак това не се случва често, защото някои от казусите са чисто професионални и ти трябва да разчиташ на това доколко си образован и колко си израснал в професионално отношение, за да можеш да ги решиш. Много е важно за един човек, за да свърши дадена работа, да има здрав разум и логическо мислене. Ако ги имаш и над тях си надградил образование и опит, то бързо ще можеш да решаваш сложни ситуации, а интуицията само ще ти помогне. Но ако един човек разчита само на интуиция, аз не мисля, че той може да успее, независимо дали е мениджър или е на друга позиция. Имам любима поговорка, че шансът е на страната на подготвения ум, защото ако ти не си подготвен, дори да ти се отдаде шанс и да имаш най-добрата интуиция, няма да можеш да се справиш. А това да решаваш казуси, особено във финансовата сфера, разчитайки само на интуиция, няма как да стане, един път ще ти се усмихне късметът, но после…
 
- Кога осъзнахте, че банковият сектор е вашето призвание?
 
- Не мога да кажа, че точно банковият сектор е моето призвание. Аз винаги съм се развивала последователно във финансовата и консултантската област. Там човек може да разсъждава върху сложни финансови задачи и да управлява пари. Това винаги ми е било интересно и банковата сфера е едно логично продължение на всичко, с което съм се занимавала преди.
 
- Имало ли е моменти, в които ви се е искало да захвърлите всичко и да се отправите към съвсем друго поприще?
 
- Не, от гледна точка на това да се насоча някъде извън консултантската и финансовата сфера. Но ми е тежало дотолкова, доколкото е трудно да се съчетава с личния живот, колкото и клиширано да звучи. Особено след като родих, мога твърдо да кажа, че на жените им е по-трудно да съчетават майчинството с кариерата. Това ми е натежавало в някои моменти, особено когато трябва да направиш избор, защото не можеш да бъдеш навсякъде.
 
- Как съчетавате личния и професионалния живот?
 
- С компромиси, винаги едното е за сметка на другото, човек не може да има всичко на този свят. Опитваш се да балансираш, всеки иска златната среда, всеки я търси, но определено не я намира. Не смятам, че някой в тоя живот е успял да я открие. Има неща, които не успяваш да свършиш и често съжаляваш че си ги пропуснал. Но важното е, като погледнеш назад, да си удовлетворен от това, което си постигнал. Никой живот, професионален или личен, не е само цветя и рози, винаги има спадове и възходи. Най-важното за един мениджър е да се докаже, когато е на дъното, защото когато всичко е наред, е много лесно.
 
- Стабилизирана ли е банковата система в България в настоящия момент или все още не може да се отърси от последиците от световната финансова криза?
 
- Ако говорим специално за България, аз не смятам, че банковата система е преживяла крах или е била нестабилна. През всичките тези години, дори и по време на финансовата криза, тя е стабилна. Ако погледнем статистиката, системата винаги е била на печалба. Разбира се, лошите и необслужените кредити са се увеличили, което е световна тенденция, печалбите са намалели в пъти, но пък нямаме колосални загуби и сътресения, както в някои други държави. Друг е въпросът как се е преориентирал бизнесът, защото водещи са бизнесът и икономиката, банките ги следват. Когато един човек или фирма искат да реализират даден проект – било то закупуване на жилище или реализиране на инвестиционен проект, банката помага. Нашата банка финансира всичко – от индивидуални клиенти до големи компании. Банките винаги са били съпътстващи при вземането на тези решения, затова когато бизнесът страда, няма как и тази сфера да процъфтява, тя следва икономическия ритъм. Въпросът е по-скоро икономически, как да се съживи икономиката, как да дойдат инвестиции, как да се помогне на бизнеса, за да се реализират проекти, да се усвояват европейските фондове и да се откриват работни места. Нашата банка е свръхликвидна, искаме да финансираме, но трябва да видим добри проекти. След кризата клиентите и банките са по-предпазливи. Рискът трябва да се оценява по-консервативно, за да има умерени решения. Има хора, които не оценяват финансовото си състояние и залитат. Тук идва ролята на банката да оцени риска и да даде правилен съвет. В предишните години имаше еуфория, но сега всички се опариха, както банките, така и хората. Затова са по-балансирани и мислят по-прагматично.
 
- Наложи ли ви се да вземете някои болезнени решения, имайки предвид усложнената финансова и икономическа обстановка?
 
- Не, не съм взимала болезнени решения, но ние от края на 2006 – началото на 2007 придобихме ДЗИ Банк, тоест имахме заложено по план двугодишно преструктуриране. Независимо от кризата, за 2 години (2008 и 2009) трябваше да преструктурираме клоновата си мрежа, защото на много места ни се дублираха някои структури. И тъй като имахме заложено това преструктуриране, не бяхме повлияни от външни фактори. Тяхното наличие обаче ни наложи допълнително оптимизиране за по-голяма ефективност, нещо, което всички компании направиха. Когато
 
в икономиката има бум, се стремиш към увеличаване на печалбите, но когато има криза, се стараеш да оптимизираш вътрешните си структури, да създадеш по-добри и ефективни модели.
 
- Би ли могла държавата да подпомага по-активно банковия сектор?
 
- Категорично може, ролята на държавата е да подпомага бизнеса като цяло, не само банковия сектор. Ние сме регулирани от Централната банка, която следва една консервативна политика и затова няма сътресения. Банките в страната бяха и са добре капитализирани. В другите държави се наляха огромни пари от данъкоплатците, а в България нямаше такова нещо, всичките инвестиции в банките са или чужди, или на акционерите, няма държавна помощ, както беше в Щатите и в някои европейски държави. Това показва, че консервативната политика, която е водена, е много добра. Много важно е да се стимулира бизнесът, за да могат компаниите да се развиват, да се осъществяват проекти, в които може да има взаимно финансиране от страна на банките и държавата. Ние можем да се включим, но искаме да видим, че и държавата, и бизнесът имат солидарна отговорност към съответния проект, който ще се реализира, за да се подели риска. Така ще настъпи съживяване на икономиката, което ще рефлектира и върху хората.
 
- В общественото пространство постоянно се дискутира въпросът, че банките едностранно вдигат лихвените проценти по кредитите. Прецедент или практика е това?
 
- Нито едното, нито другото. За съжаление не се разбира как се финансират банките. Например, по какво се сравняват България и Германия, за да може цената на кредитите да е същата? Няма сфера, в която България и Германия да са еднакви. Не може икономика като българската да се сравнява с икономика като германската и да се каже – ама кредитите в Германия са по-евтини. Когато България излезе на външни пазари, получава ресурс на една цена, Германия на друга, рейтингите на двете държави са несъизмерими. Ако се сравняваме обаче с Румъния, нашите лихви са много съизмерими. Банката не увеличава лихвата просто защото така е решила, това подлежи на икономическа логика, зависи на каква цена взимаш ресурса, какви са ти рисковите компоненти, зависи от вида валута, от срочността, зависи от маржовете, които можеш да реализираш. Сравняват се само лихвите по кредитите, защо не се сравнят тези по депозитите.
 
- Как ще се отрази влизането на България в Еврозоната?
 
- Относно нашата сфера не смятам, че ще има някаква разлика. Отварянето на граници означава отваряне към пазари и това е добре за икономиката като цяло. България е малка страна и няма това влияние като САЩ и франция, нямаме природни ресурси като петрол и за нас е важно да бъдем протектирани по някакъв начин, без обаче това да е за сметка на нашата идентичност, не само във финансово отношение, но и като цяло.
 
- До каква степен влияе професионалният успех на самочувствието? Само жената, която се е реализирала, ли може да има самочувствие?
 
- В никакъв случай, животът е шарен и красив, хората са различни, с различни идеи и различно виждане за живота. Най-важното е да направиш своя избор и да знаеш какво искаш, за да се стремиш към него, макар че не винаги успяваш. Реализирана може да е жената, която е родила и отглежда две деца, жената, която се е отдала на изкуство или на социална дейност, или пък тази, която е на ръководен пост – всяка от тях може да има самочувствие, стига да знае, че именно това иска. За мен човек сам определя дали е успял, дали е реализиран, дали е със самочувствие, не го определят околните. Ако нямаш самочувствие, ако не уважаваш сам себе си, не може да го очакваш от околните.
 
- Усещате ли завист към себе си поради факта, че сте успяла жена?
 
- Не обръщам внимание на подобна завист и злоба и ги подминавам. Хората, които завиждат, са неудовлетворени от собствения си живот, с ниско самочувствие и нереализирали себе си. Аз се стремя да гледам на живота позитивно и да не се оставям да бъда обхваната от подобни отрицателни емоции.
 
- Суетна ли сте?
 
- Не в общоприетия смисъл. Обичам хубавите неща, но основният проблем е, че нямам време. Професията и амплоато ми са много ангажиращи, не ми остава време да правя всичко типично женско, но не го отричам, приятно ми е, когато успявам все пак да го сторя.
 
- Каква е ролята на семейството в живота ви?
 
- Ролята на семейството е много важна, но аз не искам да го поставям в някакви конкретни рамки, да го дефинирам като институция или нещо подобно. За мен то е като пристан, като убежище, което ми дава сили и увереност да продължа напред и да посрещам всички предизвикателства. Хубаво е да има с кого да споделиш както радостните, така и по-трудните моменти, а не да си сам.
 
- Как бихте посъветвали читателите на списание BEAUTY да управляват парите си през 2011?
 
- Бих ги посъветвала да управляват парите си разумно, да преценяват решенията си, да се консултират, преди да предприемат някакви стъпки, и добре да ги обмислят, защото кризата започва да отминава, но поуките от нея остават. Човек не трябва да бъде еуфоричен и емоционален във финансовите решения. От друга страна, бъдете прогресивни и позитивно мислещи, защото това движи човечеството напред.
 
***
 
ЛЮБИМА МАРКА БЯЛА КОЗМЕТИКА: предпочитам козметика, която е медицинска или растителна, а не химия. Обичам естествените неща, защото те са по-дълготрайни. разбира се, ако човек не харесва нещо у себе си, е добре да го оправи, защото това влияе на самочувствието.
 
***
 
ЛЮБИМ ПАРФЮМ: Използвам всякакви, но все се връщам към него – Nina Ricci Love in Paris.
 
***
 
ЛЮБИМ ДИЗАЙНЕР: Стремя се нарочно да нямам любими марки, защото за мен е важно разнообразието, човек трябва да опитва нови неща, а не да се придържа към стандартните или към шишетата. Обичам хубавите неща, стилът ми е по-консервативен заради професията, но ако ми хареса нещо, бих си го взела, независимо от кого е.
 
***
 
Г-жа Петя Димитрова придобива професионалния си опит на различни длъжности в областите Финанси, одит, консултантски услуги, приватизация и др. На поста си като старши мениджър и одитор в Праисуотърхаус Купърс се е занимавала с пазарни проучвания, бизнес планове, финансови доклади, одит на мултинационални компании, а също така е участвала и в проекти на международни институции като Световната банка, Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Г-жа Димитрова започва кариерата си през 1996 в Американското посолство като асистент на американския консул. От 1998-2003 заема поста старши одитор мениджър в Прайуотърхаус Купърс. Г-жа Димитрова се присъединява към екипа на Пощенска банка през 2003, където е главен Финансов директор, а през 2005 става и прокурист на банката. През 2007 е избрана за председател на Комитета по икономическа политика към Асоциацията на банките в България. От 2007 вече е изпълнителен директор и член на УС на ДЗИ Банк, а след сливането на Пощенска банка и ДЗИ Банк, г-жа Димитрова е назначена за изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на обединената банка. Тя също така е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на “Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, заместник-председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на “И Еф Джи Бизнес Сървисиз” ЕАД, член на Съвета на директорите на “И Еф Джи Пропъртис” АД. През 2008 Петя Димитрова е избрана за член на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите. През януари 2009 г. тя е избрана за председател на Контролния съвет на Одит бюро по тиражите – България, а през февруари 2009 става асоцииран член на Chartered Management Institute, Англия. Г-жа Димитрова има две магистърски степени по финанси и банково дело, от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и от Университета за национално и световно стопанство. Освен това тя е придобила и степен магистър по бизнес администрация от Университета в ШеФййлд. Член е на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители (АССА) в Лондон и на Garson Lehrman Group Accounting Council в Лондон; притежава и диплома по управление и социално развитие на неправителствените организации от солунския университет “Аристотел” и от Университета на Македония (Гърция).