Петя Димитрова: Доказахме, че сме лидер в дигиталната, а сега и ключов участник в зелената трансформация

FacebookTwitterLinkedInEmail

 
Г-жо Димитрова, преди една година също имахте участие в проекта „Капитал 100“. Тогава коментирахте предизвикателствата пред икономиката в контекста на ширещата се инфлация и вероятността от вдигане на лихвите. Как виждате развитието по тези теми една година по-късно?

Преди година коментирахме, че очакваме вдигането на лихвите от страна на централните банки да продължи, защото те, макар и с известно закъснение, осъзнаха, че ако инфлацията не бъде овладяна с решителни мерки, последствията за икономиките биха били значително по-негативни.
Една година по-късно равносметката е, че основният лихвен процент в САЩ е на ниво 5-5,25%, а в еврозоната е на ниво от 4%. И в Европа, и в САЩ се очаква лихвите да продължат да се увеличават до края на годината. През май инфлацията в еврозоната беше на ниво 6.1%, което продължава да е значително над целевото ниво на ЕЦБ.
От друга страна ЕЦБ трябва да бъде много внимателна в следващите си ходове, защото данните на Евростат показват, че еврозоната вече се намира в техническа рецесия.
 
Вие сте новият председател на Асоциацията на банките в България. Какви са целите ви на тази позиция?

Едно от първите неща, които инициирах, когато поех поста беше да организираме първата по рода си стратегическа среща на управителния съвет на асоциацията. В рамките на един ден, с помощта на външен консултант, управителният съвет на АББ обсъди какви трябва да бъдат визията, мисията и ценностите на асоциацията, както и определим целите си и приоритетите за следващите няколко години. Обединихме се около идеята, че искаме да обновим и разширим дейността на асоциацията и да въвлечем повече от членовете ѝ в стратегията и развитието, така че планираме да представим резултатите от нашата среща на всички членове.
Едва ли ще е изненада като кажа че всички имаме сходни приоритети за следващите няколко години – въвеждането на еврото, дигитализацията, кибер сигурността, прането на пари и борбата с финансирането на тероризма, както и повишаване на финансовата грамотност и финансовото образование на населението.
Без съмнение от горните теми най-важната е въвеждането на еврото. Това е изключително важна стъпка за страната, която ще донесе много ползи на гражданите и фирмите не само от гледна точна на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез по-високите инвестиции, по-ниските цени на финансиране и възможността да сме пълноправен член на еврозоната.
 
Как Пощенска банка се позиционира във финансовия сектор?

Пощенска банка се утвърди като една системно значимите банки на българския пазар и е фактор, с който другите трябва да се съобразяват. Нашата цел е да бъдем сред водещите институции във всички бизнес сегменти и да печелим нови клиенти с отлично обслужване, иновативни продукти и конкурентни цени.
Въпреки че основната ни стратегия е насочена към органичен растеж, винаги сме успявали да се възползваме от възможностите за придобиване на други банки, когато такива се появят. В началото на юни приключихме четвъртото придобиване – на търговското предприятие на „БНП Париба Лични финанси“. Това придобиване ни дава възможност не само да затвърдим позициите си в сегмента на потребителско кредитиране, но и да навлезем в един перспективен и бързоразвиващ се пазар, който имаме желание да доразвием и да започнем да предлагаме на новите и съществуващите си клиенти много по-вече продукти. С придобиването на БНП Париба Лични финанси ще добавим близо 1 млрд. лв. нови потребителски кредити и ще заемем второто място на пазара на потребителско кредитиране като амбициите ни са да продължим да печелим пазарни позиции в сегмента.
 
Какви са очакванията ви за хода на лихвите – какво и как ще се случва?

Вече твърдо се намираме в цикъл на повишаващи се лихви. През изминалата година големите централни банки на няколко пъти повишаваха основната лихва в опит да овладеят инфлацията. Основният лихвен процент в САЩ е вече в диапазона 5-5.25%, като очакванията са, че до края на годината ще следват и още повишения. Европейската централна банка се движи с известно закъснение, но въпреки това след последното покачване, основната лихва в еврозоната достигна 4%. И тук може да се очакват още повишения до края на годината, макар че задачата на ЕЦБ се усложнява от факта, че държавите от еврозоната изпаднаха в техническа рецесия.
България няма как да остане встрани от тези глобални процеси, въпреки че все още не сме част от еврозоната. Още от средата на миналата година сме свидетели на обръщането на лихвения цикъл и плавното повишаване лихвените нива. Първите, които усетиха това бяха фирмите, защото голяма част от техните кредити са плаващи и са обвързани с пазарни индекси като Euribor и Леониа+. В рамките на последната година средната лихва по новоотпуснати заеми в лева на фирми се покачи с над 1.5 процентни пункта до 3.9% или другояче казано до нивата от преди 5 години. Почти по същото време започнахме да наблюдаваме и повишаване на лихвите по потребителските кредити, макар и в значително по-умерени темпове – средният лихвен процент за последната година се е увеличил с малко под 1 процентен пункт.
Може би донякъде изненадващо лихвите по ипотечните кредити са сравнително стабилни на нива от около 2.5% и тепърва ще ставаме свидетели на тяхното покачване.
Добрата новина е, че въпреки по-високите лихви, търсенето на кредити остава високо, което показва че финансовото състояние на фирмите и домакинствата е много добро.
 
Какви ще са възможностите и предизвикателствата пред бизнеса, в контекста на Зелената сделка и на Плана за възстановяване?

Основното предизвикателство, свързано със Зелената сделка е догонващото законодателство. Екологичните цели вече са поставени, но доста от необходимите регламенти и стандарти още не са приети. Самата таксономия, на база на която се класифицират дейностите все още се допълва.
Стандартите за отчитане по CSRD още са на публично обсъждане. Последното е в рамките на първоначално определения график, но времето за подготовка за докладване след като бъдат приети няма да е много.

Възможностите изглеждат много. ЕС планира да насочи огромни ресурси към дейности за реализиране на прехода. Но усвояването на тези средства ще изисква съществени усилия от страна на бизнеса. Много български компании ще трябва да преобърнат бизнес моделите си, защото Зелената сделка не може да се реализира само с PR активности, a идва с реални регулаторни изисквания, с конкретни количествени измерители и срокове.
Липсата на политически консенсус по отношение на някои от целите, заложени в нашия План за възстановяване допълнително може да забави тяхното изпълнение.

Много са възможностите и предизвикателствата и за банките. Регулаторите очакват от нас да подпомогнем реализацията на Зелената сделка чрез въвеждане на различни стимули и изисквания към клиентите си. В същото време се засилват пруденциалните изисквания за оценка и управление на ESG рисковете, на които сме изложени. Това налага гъвкавост и иновации, нови подходи и начини на работа. Хубавото е, че ние вече вървим по този път.
 
Как, в Пощенска банка, претворявате на практика тези ваши разбирания?

Един от най-силните и резониращи ангажименти на Пощенска банка е в сферата на нейната зелена политика, която постоянно надграждаме.
ESG стратегията на банката се развива в две направления – първото е свързано с вътрешните процеси и всичко, което организацията прави, а второто адресира клиентите и това, което те правят със средствата, които банката им отпуска. В продължение на 11 години вътрешно се проследяват 3 показателя – въглероден отпечатък от потребената електроенергия, количеството на изразходваната вода и обема на използваната хартия, като благодарение на усилията, които се полагат, е постигнато значително намаление и на трите ресурса.
Постепенно преминаваме към възобновяеми енергийни източници благодарение на парка от соларни панели в сградата на Централно управление. Тази фотоволтаична електроцентрала е с обща инсталирана мощност 388kWp и нейната експлоатация би спестила на годишна база около 173 т въглища, избегнатите СО2 емисии биха били около 205 т, а дърветата, които би трябвало да се засадят за преработката им, са близо 300 броя.
Внедряването на екологично чисти, рециклируеми материали в подобрените банкови пространства, инсталирането на модерно LED осветление, както и въвеждането на най-ново поколение по-ефективни и екологични климатични системи, са само част от устойчивите действия на Пощенска банка по пътя към зелена икономика. Стартирахме подмяна на служебния автопарк с хибридни и електромобили и изградихме инсталация за захранването им на територията на Централно управление.
Пощенска банка разработва широка палитра от устойчиви финансови продукти в унисон със своята ESG стратегия и предлага на своите клиенти зелени ипотечни кредити, отпуска средства за ремонт на жилища с цел повишаване на тяхната енергийна ефективност, също така финансира покупка на електрически хибридни автомобили, на енергийно ефективно оборудване и др. Банката предлага преференциални условия и за изграждането на фотоволтаични инсталации, като допълнителни финансови облекчения има за тези, които планират използването на произведената енергия за собствени нужди.
Сред служителите на банката също има висока степен на осъзнатост за необходимостта да участват в тези процеси и зелените проекти са неразделна част от нашата корпоративна социално-отговорна политика и нашата активна ESG стратегия.