Петя Димитрова: Дигитализацията ни зададе още по-амбициозни цели за бъдещето

28 септември 2021

 

Интервю на Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка за финансово-икономическия сайт Economy.bg.

 

Г-жо Димитрова, Пощенска банка празнува 30-годишнина през 2021. Каква е равносметката за този период?

За тези години Пощенска банка се доказа като една от най-успешните системни банки в България. Цифровото изражение на успеха сочи, че заемаме 3-то място по размер на кредитния портфейл и сме 4-та по големина банка в България по активи и размер на депозитите, с пазарен дял от над 10%, имаме над 200 клона в цялата страна и повече от 100 спечелени награди за нашите дигитални иновации и продукти, услуги и политика за социална отговорност.

Неслучаен е и фактът, че Българската агенция за кредитен рейтинг (БАКР) повиши Дългосрочния рейтинг на Пощенска банка от BBB- на ВВВ, при запазен краткосрочен рейтинг A-3, и в същото време промени перспективата от „положителна” на „стабилна”.

Но това е преди всичко от статистическа гледна точка. За нас далеч по-важният индикатор е, че закономерно се превърнахме в доверен партньор, работодател и социално отговорна компания. Нещо повече, утвърдихме се като институция, на която клиентите имат доверие и която им предлага решения за тяхното утре. Това не би било възможно да се случи без усилията на целия ни екип. Затова искам да благодаря на всичките ми колеги, клиенти, акционерите и силната международна група, към която Пощенска банка принадлежи.

 

Как работихте в пандемията и какъв модел на работа ще следвате в бъдеще?

Всичко, което ни се случи в изминалата вече година и половина, създаде много предизвикателства пред всички нас, тъй като това беше неподправен и реален тест за нашето умение да отговорим адекватно на промяна, чиито мащаби не могат лесно да бъдат предвидени и контролирани. Изминалото време ни позволи да опознаем ситуацията, в която живеем и да организираме ефективно вътрешните работни процеси. Въведохме системна ротация на екипите и това ни помогна да запазим връзката с офиса жива и пълноценна.

Макар да бяхме отдалечени физически, дигитално останахме свързани като имплементирахме приложението Digital Office за бърза и лесна вътрешна комуникация със своите служители и така инвестирахме в устойчивата грижа за всеки един член на нашия екип. Улеснихме ежедневието на служителите и подобрихме общуването между тях, управлявахме още по-лесно и ефективно вътрешните процеси в банката. Направихме така, че офисът да отговаря на нуждите и на очакванията на всеки от колегите – независимо дали този офис е физически или дигитален.

 

Как си представяте банката на бъдещето? Има ли място банковият клон в дигиталния свят?

Бъдещето на банкирането безспорно е дигитално, с повече предимства, удобства за нашите клиенти, осигуряващо най-важното – бързина на обслужване, която спестява време на потребителите.

Водени от тази идея и корпоративна философия ние предложихме на нашите клиенти уникалния ни мобилен портфейл от ново поколение ONE Wallet, с който потребителите могат да получават още повече банкови услуги през телефона си. С него на практика те имат незабавен безконтактен достъп до основни банкови услуги, защото пренасят физическия портфейл в мобилния си телефон. В новия си портфейл могат да добавят всички свои банкови карти и да ги управляват свободно и ефективно благодарение на богатия набор от функционалности, които са заложени в приложението. Сред тях са и безконтактно плащане с телефона на ПОС терминал, управление на картите в мобилния портфейл като залагане на лимити за различните канали (ПОС, АТМ, плащане през интернет), възможности за добавяне на карти за лоялност от различни търговци, ваучери за отстъпки при наши партньори и много други.

Но физическият банков клон не просто има своето запазено място – той ще бъде изцяло иновативен. В Пощенска банка развихме успешно концепцията за  нашите дигитални зони за експресно банкиране, които веднага бяха разпознати като предпочитана алтернатива на банкирането на гише. Благодарение на интуитивните устройства в тези зони клиентите ни могат да извършват сами по-лесно и бързо голяма част от основните банкови операции, след като се идентифицират само с дебитната или кредитната си карта, без да е необходимо да са регистрирани за интернет банкирането на банката. Дигиталните зони функционират вече в 74 клона в 34 града в страната и предстои откриването на още локации и надграждане на услугата.

Макар да дигитализираме процесите, продуктите и услугите, ние няма да лишим клиентите си от най-важното – персоналното отношение в личния контакт. Техните нужди са от първостепенно значение за нас и затова ще продължим да им предлагаме нови решения за управление на финансите им.

 

 

Кои са водещи тенденции, които трансформират банкирането в момента?

В момента във фокуса на нашето внимание са незабавните плащания, които позволяват в рамките на секунди да се преведат пари на контрагент. Пощенска банка, заедно с БОРИКА, работи много усилено по въвеждането на този продукт и в близките месеци очакваме той да бъде достъпен за нашите клиенти. Като част от развитите ни дигитални канали незабавните плащания могат да бъдат алтернатива, както на плащанията с карта, така и при пазаруване във физически магазин.

 

Как банките отговарят на предизвикателства, които финтех компаниите им отправят: като си сътрудничат с тях, като инвестират в тях, като ги придобиват, като се конкурират с тях или като разработват собствени модели?

Всичко от изброеното. Има много различни видове финтех компании, някои от които искат да бъдат преки конкуренти на банките, докато други търсят активно сътрудничество с тях.

Разликата между финтех компания и типичната търговска банка е, че първата се фокусира върху продукт или услуга, докато банките предлагат комплексно обслужване – ние предлагаме много услуги на пълния спектър от клиенти – и онлайн и офлайн. Потребителите ще продължат да предпочитат банките като място за съхранение на своите финансови ресурси, тъй като ни разпознават за свой надежден партньор, дължащо се до голяма степен на факта, че сме силно регулирани. Регулациите в крайна сметка означават сигурност и стабилност и това е не по-малко важно за клиентите.

Клиентите не очакват от нас да бъдем финтех компания, а да бъдем още по-добра банка и това е стратегията, която следваме и сме особено активни в реализирането й сега, когато е ясно, че светът е дигитален. Технологията е средството, но тя не е решение на всички очаквания и нужди на потребителите.

 

 

Какво е бъдещето на парите? Идва ли краят на парите в брой и каква ще е ролята на дигиталните валути?

Парите в брой са все още предпочитаното средство за плащане у нас, макар в последните години делът да електронните плащания да нараства със стабилни темпове. С течение на времето обаче парите в брой ще губят своето значение, а хората все повече ще оценяват удобството на електронните пари. В най-напредналите държави в това отношение, делът на плащанията в брой вече е по-малко от 10% от всички плащания и вече се говори за напълно безкешови общества.

Това естествено кара хората да се питат дали дигиталните валути няма да изместят електронните пари и най-вече коя технология ще се възприеме – на децентрализираните криптовалути или на централнобанковите пари.

За търговските банки децентрализираните криптовалути са област, към която се отнасяме внимателно, защото както отбелязах ние сме силно регулиран бизнес и има много въпроси, които трябва да бъдат взети под внимание, най-вече по отношение на мерките срещу изпиране на пари.

От друга страна все по-голяма инерция набира идеята за централнобанкови пари. Много централни банки по света в момента обсъждат тази тема или провеждат експерименти. Европейската централна банка даде старт на проекта за създаване на цифрово евро в средата на тази година..

ЕЦБ посочи, че не планира напълно да замести физическите пари, а вижда виртуалното евро като алтернативна форма за разплащания и инвестиции, която да допълва ролята на банкнотите и монетите.

За нас позитивът е технологията на блокчейн, която може да има много обширно поле за приложимост в банковия бизнес в най-различни процеси като оптимизация, свиване на разходи, затова виждаме бъдещето повече в технологията, отколкото в самите криптовалути.

 

Пощенска банка е една от банките, които преустановиха откриването и поддържането на депозити. Къде е изгодно да държим парите си по време на криза?

Позволете, преди да отговоря, да ви коригирам – ние не само не сме преустановявали поддържането на депозити, но и продължаваме да предлагаме депозитни продукти за нашите клиенти.

Банките оставаме най-сигурното място за съхранение на парите на потребителите, и те добре осъзнават това . Данните на БНБ потвърждават, че спестяванията на фирмите и домакинствата продължават да нарастват с рекордни темпове и тази година.

Алтернатива на банковите депозити са взаимните фондове и структурираните депозити, като Пощенска банка предлага много изгодни продукти и в двете категории.

Тази година разработихме и стартирахме предлагането на още един свой иновативен депозитен продукт – „Структуриран Депозит Index Climate Change в ЕUR“, насочен към клиенти, които търсят допълнителни решения за своите спестявания. Най-новото ни депозитно решение се предлага в евро за 72 месеца, с гарантирана главница и възможност за доходност, която е обвързана с представянето на индекс – Solactive Climate Change Europe BTI PR Index. В сравнение с актуалните стандартни срочни депозити „Index Climate Change в евро“ е алтернатива за инвестиция с възможност за получаване на доходност.

Освен това можем да предложим на нашите клиенти и инвестиции в най-различни взаимни фондове, съобразно техния инвеститорски профил и рисков апетит.

 

В последния си доклад от БНБ прогнозираха увеличение на дела на необслужваните кредити в порт­фейлите на банките и умерено покачване на лихвените проценти по нови кредити през втората половина на 2021. Какви са Вашите очаквания?

Мораториумът върху плащанията по банкови кредити помогна на много кредитополучатели да не изпаднат в просрочие и да продължат да погасяват редовно кредитните си задължения. Срокът за кандидатстване беше до края на март, като максималният срок за отсрочване е края на тази година.

Вече по-голямата част от кредитите, обект на мораториум в банката, са извън гратисния си период и се върнаха към стандартните си погасителни планове. Нашите наблюдения до момента са, че качеството на този портфейл е много добро, което показва, че мораториумът е изпълнил своите цели и е предотвратил един потенциално системен проблем.

Разбира се, пандемията все още не е приключила, и поради това ние внимателно следим поведението на клиентите и сме готови да реагираме и помогнем, ако забележим, че някои от тях изпитват затруднения.

 

Каква е прогнозата Ви за развитието на икономиката у нас с оглед на новата ковид вълна?

Аз съм оптимист за развитието на икономиката за тази и следващата година. Нашето очакване е БВП на страната да нарасне с 4.5% през тази година и с около 4.2% през следващата. Подобни са и очакванията на Европейската комисия и много други анализатори, които предвиждат икономически ръст от над 4% за тази и следващата година.

През последните няколко месеца наблюдаваме силно оживление в икономиката и подобряване на макроикономическите показатели. Ръстът на БВП за второто тримесечие на годината е в размер на 6.4%, като всички компоненти нарастват с много високи темпове. Безработицата е на рекордно ниско ниво, летният туристически сезон беше по-добър от миналогодишния, износът на страната отбелязва най-високите си стойности, а приходите в бюджета са по-високи от планираните.

Основният риск пред икономиката на страната е не толкова новата КОВИД вълна сама по-себе си, а по-скоро ниският процент на ваксинираните в страната. Рязко увеличение на броя на заразените ще доведе до налагането на нови ограничения, от които ще пострадат основно секторите, които бяха най-сериозно засегнати от пандемията – туризъм, обществено хранене, развлечения. За щастие, голяма част от фирмите показаха, че могат да се адаптират към новата реалност и да работят сравнително успешно дистанционно или в условията на наложени ограничения, което ме кара да вярвам, че тази вълна няма да окаже значителен негативен ефект върху икономиката.

 

Как ще се отрази на България приемането на еврото?

Пpoцecът пo пpиcъeдинявaнeтo нa cтpaнaтa ни към eвpoзoнaтa e нaй-вaжният зa Бългapия в cлeдвaщитe гoдини. Нека да припомня, че през юли 2020 г. страната ни бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от подготовката за влизане в еврозоната. А преди два месеца Координационният съвет за подготовка за членството прие проект на Национален план за въвеждане на еврото и при изготвянето му бяха следвани добрите практики от държавите-членки на еврозоната.

Когато говорим за присъединяването ни към еврозоната и приемането на еврото като национална валута, смятам, че всички гледаме в една посока и действаме с общи усилия. Имаме разписана пътна карта, в която са разгледани дейностите и процесите, които участниците в подготовката за въвеждането на еврото – частният, публичният сектор и гражданите – следва да извършват като част от процеса по въвеждането на еврото.

Не смятам, че за българското общество ще има голяма промяна или дълъг период на адаптация, тъй като вече сме свикнали по един или друг начин с еврото като валута, в условията на „валутен борд“.

Това е реална възможност за страната ни да бъде част, образно казано, от клуба на богатите държави, а това e cвъpзaно c пoлoжитeлни пpoмeни, yнифициpaнe нa пpaвилaтa и дoпълнитeлнa пpoзpaчнocт.

Oчaквaниятa ca приемането на еврото дa дoвeдe дo ycкopявaнe нa peaлнaтa кoнвepгeнция нa нaциoнaлнaтa икoнoмикa към eвpoзoнaтa, пo-виcoкo дoвepиe нa чyждecтpaннитe инвecтитopи и кaтo цялo – по-бързо икономическо развитие, по-добра интеграция, подобряване условията на търговия, на конкуренция. Toвa e вaжнa пpeдпocтaвкa зa пoвишaвaнe нa дoxoдитe и пoвeчe oптимизъм cpeд бизнeca и пoтpeбитeлитe.