Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка: Лихвите по кредитите ще продължат да падат

FacebookTwitterLinkedInEmail

в. Стандарт | Валерия СТОЙКОВА | 11.12.2015 | 00:01

2015-а приключва като силна година за Пощенска банка. Каква е цената на успеха, какво ни очаква догодина и какви са прогнозите за банките и развитието на икономиката, попитахме Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.

Госпожо Димитрова, получихте наскоро две престижни награди – “Мисис Икономика” 2015 и “Банкер на годината 2015″. Каква е цената на успеха?

Поласкана съм, защото две престижни награди и то от уважавани финансови медии и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, са доказателство, че работата и усилията ни се забелязват и оценяват. Тези отличия са признание за усърдието на целия екип на Пощенска банка, защото в ежедневната си работа посрещаме винаги заедно предизвикателствата. Обединени сме от стремежа да изградим стабилна, ефективна и иновативна структура на бизнеса си и да вървим напред и нагоре. И тъкмо екипни усилия, професионална експертиза и отдадеността към работата са тайната зад всяка награда. Банковият бизнес е непрестанно предизвикателство и затова съм горда с всичко, което успяхме да постигнем през годината. Запазихме лидерските си позиции във всички сегменти, в които оперираме. Успяхме да превърнем нашата институция в една от предпочитаните банки, модернизирахме клоновата си мрежа, предложихме персонален подход към всеки клиент и създадохме модерни и иновативни продукти и услуги.

Преди броени дни Дончо Донев от вашия екип спечели приза “Млад Банкер 2015″ в първия конкурс “Новата генерация: Банкерите” на “Стандарт”. Как оценявате тази награда на фона на всички признания, които получи екипът ви?

Идеята на вестник “Стандарт” да се отличат младите таланти в банкирането, да се представят на обществеността и лицата им да станат разпознаваеми, е нещо ново и похвално. Вярвам, че по този начин се засилва доверието в бъдещето на сектора. Изключително много се зарадвах, че мениджърът на управление “Капиталови пазари” в Пощенска банка стана големият победител в конкурса и че жури, съставено от 11 уважавани финансисти и преподаватели във висши учебни заведения, определиха неговата кандидатура като победител. Подкрепям амбицията и стремежа към успех на хората, с които работя, защото те са двигателят за развитието на банката ни. Ще продължа безрезервно да им помагам с опита и експертизата си и да се радвам на успехите им.

Новото предизвикателство, наречено проверка на активите, което ще бъде последвано от стрес тестове, може ли да затрудни работата на банките?

Проверката на активите е много сериозно упражнение, за което банките се готвят усилено. Важността на този процес беше доказана от проведения подобен преглед от страна на ЕЦБ за всички европейски банки през изминалата година, който беше приет много позитивно и засили доверието в стабилността на банковата система. Очаквам проверката на активите на българските банки да протече по подобен начин. Знаем, че тя до голяма степен ще е базирана на методологията на ЕЦБ, както беше и за останалите европейски банки. Известно е, че кредитните институции в България са ликвидни и много добре капитализирани. Към края на септември средният процент на капиталова адекватност на банките в България е 22,3%, което е значително над изискванията на БНБ, които са 13,5%, и много над нивата, изисквани в Западна Европа (които обикновено са около 8%). Това означава, че банките в България са с добър старт в това упражнение. Поради това не очаквам промени в работата на банките, произтичащи от тази проверка.

Готова ли е Пощенска банка да посрещне това предизвикателство и дали проверките ще наложат допълнително забавяне на кредитирането или други проблеми, каквито са прогнозите на някои ваши колеги?

Не смятам, че предстоящата проверка ще доведе до забавяне на кредитирането или каквито и да е било други проблеми. Пощенска банка, както – надявам се – и всяка една банка в България, се готви за това упражнение и сме стъпили върху стабилни основи. Вътрешните политики, които спазваме в работата си, са изключително строги и рестриктивни. Кредитният ни портфейл е с добро качество, капиталовата ни адекватност е над средната за системата, а ликвидността е значително над изискванията на регулатора. Банката е на печалба, всъщност към септември 2015 г. сме на трето място по размер на печалбата в цялата банкова система. Това ни дава увереност, че имаме правилната стратегия и не предвиждаме да намалим кредитирането, дори напротив.

2015-а се очертава добра за кредитните институции в България – печалбата нараства с над 35% в сравнение с м. г. На какво се дължат тези добри финансови резултати?

Резултатите на банките, както и на всички други фирми, зависят от средата, в която работят. Когато средата е благоприятна, тогава и резултатите са положителни. През тази година наблюдаваме много позитивни сигнали – БВП расте с темпове от над 2% на годишна база, има раздвижване на пазара на недвижими имоти – търсенето се увеличи и цените започнаха да се покачват, бизнесът има положителни очаквания за следващата година и много други. За това спомага и намалението на лихвите по депозитите, което има двоен положителен ефект -за банките и за икономиката като цяло, защото стимулира фирмите да инвестират, а домакинствата да започнат да потребяват повече.

Оттласква ли се кредитирането от няколко годишното дъно?

Очакванията ни са кредитирането да започне да расте и темпът плавно да се засилва през следващата година. За това спомага не само оживлението в икономиката, но и политическата стабилност. Бизнесът има нужда от спокойна и предвидима среда, за да може да реализира инвестиционните си планове. Търсенето на бизнес кредити е високо в икономически най-активните градове, но постепенно този процес се разпростира и върху останалата част на страната, за което говори засиленият интерес към нашите редовни срещи с бизнеса. От началото на 2015 г. нашият екип “Корпоративно банкиране” отпусна нови кредити в размер на близо 500 млн. лева на фирми от всички сектори на икономиката. И мога да ви споделя, че не само фирмите, но и домакинствата активно търсят кредити – спрямо м. г. наблюдаваме ръст от 20% в новоотпуснатите кредити на граждани.

Евентуална кредитна активност ще доведе ли до повишаване на лихвите или те ще продължат да падат?

Очаквам тенденцията за понижаване на лихвите да се запази и през следващата година, защото, за съжаление, кредитирането няма да нараства с темповете, които ни се иска, за да компенсираме ликвидността в системата. Както знаете, ниските лихви са резултат и на факта, че банките в България имаме “излишък” от свободни средства – а от това печелят най-вече потребителите, граждани и фирми, които могат да се възползват от наистина добри оферти и кредити с лихви на исторически ниски нива.

Стигна ли дъното доходността по вложенията в банките или има още възможности за понижение? Ще наблюдаваме ли отрицателни лихви по депозити?

Не очаквам отрицателни лихви, поне не и засега в България. Доверието в банковата система у нас е високо и хората ще продължават да предпочитат познатите и сигурни спестовни и депозитни продукти. Ниските лихви могат да ги накарат да спестяват по-малко или да ги насочат към други инструменти като взаимни фондове и инвестиция в имоти.

Повечето анализатори предричат консолидации в сектора в близко време. Пощенска банка е доста активна в този процес – в процес на придобиване е на клона на Алфа банк в България, т. е. имате и практически опит. Какви са вашите предвиждания – ще има ли и какво налага консолидиране на банките у нас?

Консолидацията е естествен процес за всеки един пазар, особено ако той не расте с темпове, които да позволят присъствието на много на брой играчи. Докато преди кризата имаше фактори, които позволяваха и на по-малките банки да реализират добра доходност, то в момента това става все по-трудно. Големите банки имат повече възможности да отговорят на повишените регулаторни изисквания, да инвестират в нови технологии, които клиентите очакват, в иновации в клонова мрежа, в разпознаваем бранд – гаранция за качество на продуктите и на обслужването.

Стр. 15