Петя Димитрова: В криза сме по-добри от западняците

У нас държавата не похарчи и лев за спасяване на банките, казва Петя Димитрова в интервю за вестник Стандарт.

в. Стандарт, 12.12.2012

Петя Димитрова стана главен изпълнителен директор на Пощенска банка на 2 юли тази година. Така след 9 години работа на различни позиции в банката Димитрова стъпи на най-високото стъпало. Три месеца преди това Световният икономически форум избра Димитрова за един от младите световни лидери за изключителните й постижения в областта на мениджмънта както на професионално, така и на социално ниво. Петя Димитрова е носител и на наградата “Мисис Икономика 2012″ за банковия сектор.
 
- Г-жо Димитрова, какво означава за един мениджър да е успешен?
 
- За мен означава работата на екипа му да дава добри резултати, да се постигат заложените цели, да има доверие и споделена удовлетвореност от постигнатото. Без екип няма успешен лидер или мениджър. Успешният мениджър създава атмосфера, в която хората не се страхуват, че ще се провалят, той кара другите да чувстват неговата увереност и сигурност, като по този начин ги мотивира. Признанията идват с успешната работа и са скъпи, защото са заслужени, защото с тях разбираш, че си оценен и утвърден.
 
- Кои качества са най-ценни по време на криза?
 
- Работата в криза, особено с такава продължителност, е огромно предизвикателство. Ежедневно се налага да решаваш проблеми, понякога дори да променяш човешки съдби. Един мениджър трябва да е далновиден, търпелив, да е изключително гъвкав, да може бързо и адекватно да реагира на промени, без да е твърде емоционален. Също така трябва да има стратегия и визия.
 
- Смятате ли, че част от причините за продължителната криза у нас е липсата на адекватно управление от страна на мениджърите?
 
- Добрият мениджър управлява независимо от обстоятелствата. Мащабите на световната финансова и икономическа криза са огромни и със сигурност някои хора не са били подготвени. Като цяло обаче мисля, че се справяме добре – доста по-добре от някои други европейски държави – включително по отношение на адекватно мениджърско управление. В частност банковата система у нас запази своята стабилност и добра капитализация. Не се наложи да се похарчи и един лев на данъкоплатците, за да се спасяват банки. На фона на това, което става в Европа и по света, нашата банкова система е с отлични финансови показатели. Разбира се, не можем да бъдем изолирани от глобалните тенденции и резултатите, които бяха постигнати през 2007 и 2008-а, няма как да бъдат повторени в близките години. Спадът оттогава е сериозен, но въпреки това системата като цяло е на печалба. Ако погледнете към други европейски страни, ще видите далеч по-незадоволителни резултати.
 
- Как се очертава да свърши годината за банките, какви ще бъдат резултатите в сравнение с 2011 г.?
 
- При настоящите тенденции секторът ще е стабилен и ще остане на печалба. Ние като голяма банка с ключова роля за икономиката на страната ще продължим да инвестираме и да подпомагаме клиентите си и през поредната трудна година, която ни предстои. Кредитирането ще нараства слабо, с ограничени темпове – очакваме ръст около 4% за тази година и около 3% за следващата. Очакваме депозитите да продължат да нарастват, тъй като гражданите продължават да изпитват несигурност и продължават да спестяват. Приходите на банките намаляват, но това е обусловено от нарастването на депозитите и съответно разходите за лихви и от намаляващите лихви по новите кредити. Влошаването на кредитите също оказва влияние върху приходите от лихви, но за сметка на това провизиите за лоши кредити падат на годишна база с над 13%, което е индикация, че може би ситуацията върви към подобрение. Печалбата на сектора към края октомври е 560 млн. лв. Спрямо същия период на миналата година това е с 9% повече и очаквам към края на годината банковата система да завърши с ръст на печалбата от около 10%.
 
- Кога очаквате да се активизира финансирането за бизнеса, стигна ли вече дъното спадът в отпускането на кредити?
 
- Категорично банките разполагат с достатъчно средства и желание да финансират бизнеса. Когато има добра идея, няма причина кредитните институции да не я подкрепят. Тук въпросът е да има инициатива и добра бизнес среда. Поради продължителната криза всички са по-консервативни. Тази предпазливост е съвсем разбираема, но тя води до по-ниско потребление, а когато то е слабо, икономиката се задъхва. Хубавото е, че вече има раздвижване. Забелязва се тенденция на растеж именно на корпоративното кредитиране. Нормално е да виждаме ръст при фирмите, защото в различните сектори непрекъснато се появяват нови възможности, нови ниши, и този, който се е възползвал от тях, печели.
 
- Кои сектори от икономиката по-бързо изплуват от стагнацията и са предпочитани клиенти на банките?
 
- Няма предпочитани или непредпочитани сектори, всеки добър бизнес проект би могъл да се кредитира. През последните две години един добър пример са експортно ориентираните сектори, които бяха основна движеща сила за възстановяването на икономиката. Затова е добре да се стимулират индустриите, които са експортно ориентирани. Те от своя страна ще създадат оживление, което ще се разпространи към други свързани производства, ще се създадат условия за нов бизнес и работни места.
 
- Очаквате ли депозитите да намалеят заради въвеждането на данъка върху лихвите по депозити на физически лица?
 
Има ли хора, които преоформят влоговете си така, че да приберат лихвата преди 1 януари 2013 г.?
 
- Не очакваме намаляване на депозитите – те нямат алтернатива като сигурност на инвестицията и докато доходността по тях е достатъчно висока и приемлива, не смятам, че налогът ще провокира хората да изтеглят парите си. Разбира се – има хора, които преоформят влоговете си. Банките също реагираха на тази мярка и пуснаха нови депозитни продукти.
 
- Има ли тенденция банките да избиват намаляването на печалбите с нарастване на таксите и комисионите? Клиенти вече сигнализират, че непрекъснато се въвеждат нови такси, а старите се увеличават…
 
- Напротив, тенденцията е обратна. Вие виждате във всички реклами – таксите се махат или има промоционални пакети без такси и комисиони. От друга страна, финансовото посредничество непрекъснато се развива през последните години. Банките предлагат нови продукти и услуги на своите клиенти, инвестират в нови технологии и разширяват клоновата си мрежа. Всичко това има своята справедлива цена и в същото време банките предлагат много алтернативи на клиентите си, които са значително удобни и евтини – например плащане с карти или банкови преводи вместо теглене на пари в брой, използване на електронно банкиране вместо посещение на клоновете и др.
 
Тук трябва да споменем, че много банки предлагат пакетни оферти, с които клиентите получават повече услуги и отстъпки. Един от нашите най-нови продукти в тази насока е програмата “Златно време”, която предлага изключително изгодни условия за пенсионери. Друго наше актуално предложение са пакети “Динамика” за хора на свободна професия, предприемачи, с малък и среден бизнес. С тях спестяват до 49% от разходите си за банково обслужване. С тях клиентите получават разплащателна сметка в лева без такса за откриване, безплатна регистрация за интернет банкиране и безплатни левови преводи през него, безплатно издаване на фирмени дебитни карти, както и възможност за необезпечен овърдрафт. В момента всички наши потребителски кредити са освободени от такси за кандидатстване и отпускане на кредита.
 
При ползване на модерната платформа e-Postbank за онлайн банкиране до края на годината клиентите ни са освободени от такси при плащане на битови сметки. Безплатна е и услугата имейл известяване, алармираща потребителите за влизане в електронното банкиране от различен IP адрес, изпратен или отказан превод и др. Могат и безплатно да прехвърлят средства между собствените си сметки. Мога да изброявам и още.
 
- Бизнесът у нас се оплаква от влошаване на бизнес средата, какво е необходимо за нейното подобряване?
 
- Като макрорамка страната ни е в много добра позиция. Факт е, че макроикономическите ни показатели са едни от най-добрите в Европа и света. Това буди доверие в инвеститорите. Проблемът е, че тези перспективи и дадености не се използват пълноценно. Но тук е ролята на държавата, която трябва да определи стратегическите си приоритети. Трябва да се намерят ефективни модели – не само чрез еврофондовете и инвестиране в инфраструктура, но и чрез влагане на повече средства и усилия в стратегически отрасли. Реформите в здравеопазването, образованието и социалната политика се забавиха твърде дълго, да не говорим за електронното правителство. Промените в тези сектори ще доведат след себе си изключително много и печеливши бизнес решения.