Петя Димитрова: Банките не са спирали да кредитират, проблемът е в свитата икономика

в. Класа,  14.06.2010

- Г-жо Димитрова, след близо две години криза кредитирането остава свито. Какво трябва да се направи, за да се засили отпускането на заеми?
 
- Банките никога не са спирали да кредитират. Въпросът не е в тях, а в икономиката. Когато имаме растяща икономика и растящо потребление, и то с темпове, които са в пъти, а не в проценти по-големи, както беше до неотдавна, е логично банките да вървят със същите темпове. В момента, в който има криза/рецесия и икономиката се свива – е логично и отпускането на заеми да се свие. Но със сигурност темповете на нарастване отпреди кризата скоро няма да бъдат достигнати. Да не забравяме, че банките са силно ликвидни и имат достатъчно ресурс – въпросът е в икономиката и в бизнеса. Докато тя не започне да се стабилизира, бизнесът не се оправи, няма да го има растежа на кредитирането, на който бяхме свидетели предходните години.
 
- Самите компании не представят добри проекти или банките са консервативни?
 
- От началото на годината банките започнаха все по-масово да промотират кредити и искат да отпускат заеми на добрите проекти. Разбира се, след тази безпрецедентна криза трезорите са по-консервативни. Но искат да кредитират проекти, които са издържани, реализуеми и достатъчно обосновани. Кризата пресира бизнеса не само в България, но и в Европа и в света, така че определено добрите проекти са малко. Хората мислят повече за преструктуриране, за оптимизиране, а не за разширяване на бизнеса.
 
- Един от водещите двигатели на икономиката у нас се очаква да бъдат еврофондовете. Готови ли са фирмите ни да представят добри проекти и банките да участват в съфинансирането?
 
- Максималното използване на еврофондовете е едно от важните неща за развитие и съживяване на икономиката. За разлика от другите страни, през последните години не сме усвоявали достатъчно и за нас това е шанс и приоритет. Банките са готови да участват в процеса, първо, защото сформираха такива отдели, които се занимават специално с еврофондове и съфинансиране, и, второ, защото са по-подготвени. Освен това, голяма част от трезорите са чужди, т.е. имат ноу-хау и вече са минали по този път. От гледна точка на бизнеса смятам, че трябва да използват консултанти и хора с опит в тази сфера дори от чужбина, ако се налага. Въпросът е, че има голямо различие между бизнесите, дали те са големи, малки или средни, дали са с външно участие или не. Трябва да се внимава дали естеството на работата им попада в дадена оперативна програма и затова смятам, че ще им е много по-трудно се подготвят самостоятелно. А и обикновено в проектите има перо за консултантска дейност и то трябва да се използва разумно. Добър пример са земеделските производители, за които подобна дейност не е същността на бизнеса. В същото време европрограмите са им чужди, пък и са бюрократични и трябва да си обучен да го правиш. Така че на такива компании наистина трябва да се помага.
 
- В последните месеци се вижда тенденцията заемите за потребители да се промотират отново. Можем ли да кажем, че банките отпускат по-лесно средства?
 
- Да, средата е такава. Финансовите институции подпомагат растежа на бизнеса и икономиката, а не обратното. Разбира се, в определени насоки банките са водещи – тогава, когато говорим за ефективност, иновативност, за това да подпомогнат клиента да избере най-подходящия продукт. В общия смисъл трезорите подпомагат бизнеса, като ръстът на кредитирането е съизмерим с потреблението и растежа на икономиката. За потребителските заеми могат да се кажат две основни неща – едното е сезонността – в крайна сметка сега е сезонът, в който хората правят покупки, други пътуват, използват картови продукти. И второ: плахото нарастване на потреблението въпреки всички проблеми, на които сме свидетели през последните месеци.
 
- Цените на жилищата спаднаха драстично. Това доведе ли до ръст на търсенето на ипотечни кредити?
 
- Всяка банка преценява политиката си, но, да, има тенденция за ръст на търсенето на ипотечни заеми, които са сред най-ниско рисковите. Мисля, че подобен тренд е сигнал за положително развитие на икономиката като цяло. В днешната икономическа ситуация покупката на жилище е добра алтернатива, а банките имат добри продукти. Ние например предложихме жилищен кредит с фиксирана лихва за първите две години, който позволява на клиентите да планират по-прецизно финансите си, докато икономическата среда стане по-сигурна. Освен това стартирахме програма, която позволява застраховка на кредита срещу нежелана безработица. Това са все мерки, с които искаме да стимулират кредитополучателите, като им дадем повече сигурност.
 
- Можем ли да очакваме спад на нивото на необслужваните заеми и кога?
 
- За спад все още е рано да се говори. Разбира се, надеждите и прогнозите на всички са насочени към края на годината. Но може да се случи само ако икономиката ни е тръгнала наистина към възстановяване. Това зависи и от икономическата обстановка в Европа и в света, защото каквото и да се случи там, то ще рефлектира и у нас.
 
- Преди няколко седмици от “Атака“ лансираха идеята лихвите да бъдат държавно регулирани. Вашият коментар?
 
- Не може в пазарна икономика да се действа с непазарни механизми. Аз не знам въобще в Европа да има страна, която да е предприела подобна стъпка. Нека дам един пример: все едно да се каже на някой производител да продава продукцията си на дадена цена. Това няма никаква логика. Няма как с регулативна мярка да се определят пазарни механизми, пък и без това банките у нас са силно регулирани.
 
- Комисията за защита на конкуренцията не откри доказателства за банков картел. Смятате ли, че това решение се забави?
 
- От самото начало цялата проверка беше излишна, защото няма как да има банков картел, при положение че в нашата страна има 30 банки, което е достатъчно много за малка страна като България. Конкуренцията е достатъчно голяма. Още нещо. Не би могло да има картел, защото всички тези банки са с чужди собственици и политиката, която водят, не предполага подобни неща. Асоциацията излезе в самото начало със становище, че това не е обосновано. Така че за мен решението бе очаквано.
 
- Какви са плановете на Пощенска банка за бъдещото й развитие?
 
- Пощенска банка е на този пазар с дългосрочна стратегия за развитие. Доказателство за това е всичко, което сме направили през годините като инвестиции, например покупката на ДЗИ банк в края на 2006 г., откриване на нови клонове, отваряне на работни места, инвестиции в софтуер и инфраструктура. Всичко това показва, че институцията и нашите акционери са отговорни и със сериозни намерения. Освен бизнес ориентирана, ние сме и социално отговорна компания, която се стреми да допринесе за обществото. И Пощенска банка, и групата, към която принадлежим, имаме силни традиции в областта на корпоративната социална отговорност чрез програми за образованието, културата, спорта и опазването на околната среда. Само в рамките на програмата “Силен старт с Пощенска”, която провеждаме всяка година под патронажа на министъра на образованието и науката, сме наградили повече от 715 ученици със стипендии за над 300 хил. лв. Част от цялостната ни стратегия за опазване на околната среда е програмата “Кристално чисто Панчарево”, която ежегодно събира доброволци от банката край Панчаревското езеро. Отделно от това си партнираме с различни неправителствени организации и подкрепяме множество обществено значими инициативи.
 
- Тази година за 13-и път се провежда конкурсът “Банка на годината“. Какво е вашето мнение за това събитие?
 
- То е с много голямо значение за финансовата общност, не само за банките. “Банка на годината“ събира цялата финансова и банкова общност и е вълнуващо признание за развитието на сектора. Трябва да има подобни събития, за да има стимулиране на конкуренцията, да се развива иновативността, да се създават по-добри продукти. А и когато човек или компания се труди и доказва успехите си, е хубаво тези усилия да бъдат признати и показани.