Малък креслив орел (Aquila pomarina)
Всеки път, когато си в нашата Зелена класна стая, се оглеждай за прелитаща сянка и се ослушвай за характерен крясък. Защото това е сигурен знак, че един от господарите на планината е наблизо.
По какво ще го познаеш?
Малкият креслив орел е не особено голяма граблива птица. Размахът на крилете му достига 145 см, но тежи едва 1600 г.
Малките мъжки и женски индивиди се различават единствено по размера. Те са шоколадовокафяви, с добре оформено жълто петно на тила. При възрастните обаче се наблюдава кафяво оперение.
През размножителния период малкият креслив орел често издава пискливо „ви-й-ик, ви-й-ик“, а през другите сезони – повтарящ се крясък „кийе-кийе“, наподобяващ джавкане на малко куче.
Къде живее?
Гнезди в близост до ръба на гори, открити пространства в горите, заети от храстово-тревни съобщества и земеделски земи. Среща се в по-висока численост в Дервентски възвишения, Сакар, Западните предпланини на Странджа, долното и средното течение на река Тунджа, Източна Стара планина и Източни Родопи. Разпръснати местообитания има и в Добруджа, Дунавската равнина, Тракийската низина, Западни Родопи, Средна гора, Витоша, Плана и др.
С какво се храни?
В менюто му влизат предимно дребни бозайници, основно полевки и друга подобна по размери плячка, състояща се от различни видове гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. В Сакар двойките малки кресливи орли използват за изхранване и таралежи, което е хранителна адаптация на вида.
Какво го заплашва?
Малкият креслив орел е защитен вид. Включен е в Червената книга на България в категорията „Уязвим“. Изсичането на старите гори или на отделни стари дървета, залесяването на пасищата, използването на пестициди и въвеждането на монокултури водят до разрушаване на размножителните и хранителните местообитания на орела.
Снимка: Богдан Боев