Кредитирането зависи от очакванията за икономиката и бъдещето

Ноември 2014| сп. LIFE

Госпожо Димитрова, какво според вас трябва да се направи за подпомагането на бизнес средата у нас?

За по-осезаем ръст в икономиката е важна макроикономическата среда, която трябва да насърчава местните и чуждестранните инвестиции с благоприятни условия за правене на бизнес. Това включва политическа стабилност, сериозни административни реформи, функционираща съдебна система. Необходими са повече инвестиции в инфраструктура, насърчаване на местния бизнес, подпомагане на износа, създаване на нови работни места. Не трябва да забравяме и другия двигател на икономически растеж, а именно – потреблението. Мерките за насърчаване на вътрешното търсене, подобни на тези, които виждаме в много западни държави, също са начин за увеличение на брутния вътрешен продукт и създаване на оживление в икономиката.

От друга страна, е необходимо самите фирми да бъдат по-активни, като предлагат иновативни и конкурентни продукти и услуги и намират пазари за това, което произвеждат. Данните от последните месеци показват, че потреблението и инвестициите отбелязват лек ръст. Регистриран е и ръст при кредитите за бизнеса. В България фирмите, които се развиват добре, са тези, които съумяха да оптимизират дейността си, успяха да преструктурират неефективните процеси и да запазят пазарите си. На тези компании им трябва инвестиционен капитал, за да продължат бизнеса си.

Има ли начини за насърчаване на кредитирането на гражданите (през септември то няма ръст) и на бизнеса (3% годишен ръст за септември) и ще помогнат ли за това кредитните линии от ЕИБ и ЕБВР?

Ръст на кредитирането в една икономика се наблюдава в силни за бизнеса години. Тогава, когато компаниите не се борят само да отстояват мястото си на пазара, но търсят начини да разширят плановете си.
По отношение на търсенето на кредити от домакинствата, според нашите анализи и данните на цялата банкова система, българинът продължава да бъде пасивен в търсенето на кредити и продължава да спестява и влага парите си в банките. Очакванията ни са до края на 2014 г. спестяванията на българските домакинства да продължават да нарастват. Те остават предпазливи по отношение на финансовите си средства и бъдещето си.

Повечето банки имат ресурс, който е на достатъчно ниска цена и конкурентоспособен на линиите,които могат да получат от чуждестраннните финансови институции. Лихвените нива по предлаганите кредити продукти са на по-ниски нива от греди кризата. Проблемът не е само цената и осигуряването на ресурса, а очакванията за икономиката и бъдещето. Докато няма ръст на икономиката и пазари за това, което фирмите ни произвеждат, и съответно търсене от страна на домакинствата, е трудно да се говори за кредитна експанзия.

Г-жо Димитрова, кога банките са готови да отпускат по-рискови кредити и кога остават по-предпазливи?

Това е част от стратегията на всяка една банка. Тези, които имат достъп до евтин ресурс, могат да предоставят по-ниски цени на кредити и да кредитират нискорискови проекти и клиенти. От другата страна са банките с по-високи разходи за привлечен ресурс и е нормално в търсене на доходност да са склонни да поемат по-високо ниво на риск. Това не е проблем, ако можеш добре да прецениш този риск и да го ценообразуващ разумно.
***
Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. В периода 1998 -2003 г. тя работи в “Лрайсуотърхаус-Купърс” като старши мениджър и старши одитор. Димитрова е дипломиран експерт-счетоводител от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (АССА) в Лондон, има ЕМВА степен от Университета в Шефийлд, Великобритания, и две магистърски степени по “Финанси и банково дело” и “Туризъм” от Университета за национално и световно стопанство и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Димитрова е член на управителните съвети на Международния банков институт, на Асоциацията на банките в България, на Американската търговска камара в България и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и др.