Дигитализация на банките

FacebookTwitterLinkedInEmail

Безспорно една от водещите тенденции, която ще продължим да следим с екипа ми в Пощенска банка и през 2018 г., е дигитализацията на услугите и въвеждането на иновации на всички нива и във всички сектори на икономиката, не само в банковия. Със сигурност ще говорим все по-активно за дигитални портфейли, плащане с помощта на робот, чат ботове, гласови команди, изкуствен интелект и ползване на мобилни приложения посредством биометрична технология за разпознаване на пръстови отпечатъци. Те дават възможност да сме по-ефективни, но изискват време за интегрирането им. Мобилните приложения и дигиталните иновации променят обществото. Клиентите ни търсят модерни продукти и услуги с добавена стойност, които им пестят ценно време, могат да ги ползват отвсякъде и на всякакви устройства. От нас, банките, зависи не само да въвеждаме, но и да създаваме иновации за удобството и преживяването на клиентите ни, както и да сме в крак с тенденциите на пазара. В момента се наблюдава продължаващ процес на консолидация, въвеждане на нови регулации и ниските лихви по кредитите и депозитите, които променят модела на банкиране. От друга страна, ще продължим да следим развитието на компании от финтех индустрията, които са не само наши конкуренти, но и потенциални партньори, тъй като заедно можем да предоставим още по-иновативни услуги на клиентите ни.

По-скоро след 2018 г. – в началото на 2019 г. очаквам лихвите да започнат ga се покачват, но плавно. Факторите за това вече са видими от 2016 г. Федералният резерв започна да покачва основната лихва в САЩ, а през последните месеци същото направи и Английската централна банка, която повиши основната лихва за първи път за последните 10 години. ЕЦБ не се очаква да предприеме повишаване на лихвите, преди да приключи с програмата за изкупуване на активи и преди да има трайно стабилизиране на икономиката на еврозоната, което ще бъде не по-рано от края на 2018 г. В България инерцията на ниските лихви ще продължи още известно време заради огромната ликвидност в нашата банкова система. Затова непрекъснато съветваме клиентите ни да имат предвид скорошното стабилизиране и дори покачването им. За мен истинското обръщане на тенденцията ще видим, когато ръстът на икономиката стане устойчив и кредитирането е във възходящ тренд – нещо, което вече наблюдаваме. Качествените проекти на фирмите се увеличават и това може само да ни радва. Фирменият сегмент търси финансиране, което пък води след себе си до нови продукти и нови работни места. Очакванията ни са до края на годината ръстът на кредитирането да надхвърли 4% на годишна база, а през 2018 г. да достигне и до 4.5%. Щастлива съм, че в Пощенска банка от началото на годината отчетохме повишение на кредитите за бизнеса в размер на 440 млн. лв. фирменото кредитиране нараства с малко над 1% на годишна база, а потребителското и ипотечното съответно с 4.5% и 5.3%. В момента има голям интерес от страна на клиентите към купуването на жилища. За да има ръст на кредитите, не са най-важни ниските лихви, а положителните очаквания при пазарните контрагенти. Хубавото е, че те съвпадат през последната година – доверието е на високо ниво, икономиката расте, а лихвите са на исторически ниски нива.

В Пощенска банка най-често финансираме компании в сегмента на търговията на дребно и едро, производството, хотелиерството, транспорта, ресторантъорството, както и експортно ориентираните сектори. Много строителни фирми, инвеститори и агенции за имоти също търсят финансиране. Затова очаквам те отново да са сред секторите, които най-често ще кредитираме и през 2018 г. Наблюденията ни показват, че има и все повече качествени и надеждни проекти с потенциал за развитие на стартиращи компании, като това може само да ни радва. Със сигурност традиционните сектори като земеделието, животновъдството и преработвателната промишленост също ще продължат да се развиват през следващата година.

Регулациите продължават да бъдат едно от най-сериозните предизвикателства в банковата сфера, но като цяло това дава допълнителна сигурност и стабилност и за нас, и за клиентите ни. Предстои да се въведат нови правила и стандарти, регулиращи почти всички аспекти на бизнеса – нови капиталови буфери, предоставяне на преддоговорна информация, защита на личните данни, търговия с финансови инструменти. Да не забравяме и новата директива за платежните услуги. Всичко това повишава разходите на банките и изисква все повече квалифицирани хора, които да могат да работят в тази среда. Банките и другите платежни институции ще трябва да направим допълнителни инвестиции за внедряване и доработване на информационни системи и приложения във връзка с новите изисквания по отношение на сигурността за платежните операции и защитата на личните данни.

МСФО 9 е без съмнение най-важната промяна в банковия бизнес през следващата година. Новият стандарт ще промени отчитането на финансовите инструменти и ще има влияние върху бизнеса от отпускането на кредитите, отчитането им, провизирането, събирането, както и върху капиталовата база и адекватност. От друга страна, ревизираната директива за платежни услуги, която влиза в сила в Европейския съюз на 13 януари 2018 г., ще улесни навлизането на нови играчи на пазара на банкови услуги, както и на финтех компаниите. В банките ще трябва да отговорим на новите изисквания за сигурност на данните, да се приспособим към новата конкурентна среда на отворено банкиране и да започнем да предоставяме още повече иновативни услуги. Ние ще можем да преведем операциите си в съответствие с регулацията, да си партнираме с новите играчи на пазара, което вече се случва и ползата е за клиентите, и да преосмислим изцяло модела си на банкиране съобразно възможностите, които новата директива за платежни услуги – PSD2, предоставя.

Средата в момента е спокойна и икономически стабилна, затова и се надявам да няма събития, които не сме предвидили и тяхното влияние върху българския пазар би ни изненадало. Със сигурност това, което предстои и е важно за всички нас, е българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Всички политически събития в една или друга степен оказват влияние върху икономиката ни, и в частност върху банковия сектор и това е неизбежно. Европейското членство на страната без съмнение донесе много позитиви за българския бизнес, който се възползва от правото на свободно движение на стоки, хора и капитали. Затова очаквам и предстоящите събития да имат изцяло положително влияние.