Интервю на Петя Димитрова за “Капитал“: Конференция “Банките и бизнесът”

FacebookTwitterLinkedInEmail

Petia Dimitrova Cover 1

 

25 ноември 2020 г.

 

- Всички знаем, че 2020 г. беше предизвикателна, но какви са очакванията ви за 2021 г. – ще могат ли банките да кредитират активно или ще са фокусирани да съхраняват стабилността си?
 
През последните месеци наблюдаваме ръст на кредитирането, като в края на третото тримесечие на 2020 г. обемът на потребителските кредити възлиза на 12,82 млрд. лв., при 12,56 млрд. лв. тримесечие и 12,27 млрд. лв. година по-рано. Имотният пазар също запази сериозен интерес към себе си, като налице е ръст в запитванията за жилищен кредит с 13% през първите осем месеца на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.
 
Приходите на банките отбелязаха само леко намаление през второто тримесечие и се възстановиха напълно през третото. Качеството на кредитните портфейли остава добро, за което помогна и програмата за отсрочване на кредитни задължения. Фирмите и домакинствата продължават да търсят активно нови кредити и да увеличават депозитите си.
 
Затова помогна и доброто представяне на икономиката. След първоначалния спад през второто тримесечие, икономиката започна да се възстановява и през третото тримесечие отбеляза ръст на тримесечна база. Макроданните са оптимистични – продажбите се възстановяват, безработицата започна отново да намалява, средните заплати растат, макар и скромно, през третото тримесечие.
 
Ако този тренд се запази, банките ще продължат да кредитират активно, в унисон с възстановяването на икономиката. Втори продължителен локдаун, обаче, би поставил голяма част от бизнеса пред сериозно изпитание, защото много от фирмите вече са изчерпили своите резерви, и би се отразил силно негативно върху възстановяването на икономиката.

 

- Какви са наблюденията от ефекта на кредитния мораториум за вашите клиенти и каква част се връщат към редовно обслужване на заемите след края му?
 
Мораториумът беше съществен инструмент и помогна на много от клиентите да отсрочат задълженията си в периода на локдаун и спад на икономиката. Той изпълни своята роля, основно в първите месеци на кризата. Първоначално действието му беше до юни месец, но след това периодът на кандидатстване беше удължен до края на септември. Нашите наблюдения са, че през последните два месеца от срока за кандидатстване много малко клиенти подаваха документи за отсрочване, което означава, че към този момент (август – септември) фирмите и гражданите вече започнаха да се връщат към нормалното си ежедневие.
 
Все още клиентите, които са излезли от гратисния период са малко, но първите данни са много обнадеждаващи. Огромната част от тях успяват да се върнат към нормално погасяване на кредитите си. Ново затваряне на икономиката, обаче, ще повиши безработицата и ще остави много фирми и физически лица без приходи точно в ключовия момент, когато излизат от гратисния период. Съответно, ако няма възможност за ново разсрочване на плащанията, някои от тях могат да изпитат затруднения и лошите кредити да започват отново да растат.

 

- Очаквате ли лихвените нива да останат на рекордно ниските си нива или може да видим покачване?
 
Да, очакваме да останат стабилни през следващата година, тъй като няма фундаментални основания за покачване на лихвите. Такива биха могли да се появят, ако е налице силно влошаване на качеството на кредитния портфейл и банките вдигнат рисковите надбавки, но благодарение на мораториума, на програмите на банките и предприетите мерки за подкрепа на икономиката, този риск остава нисък.
 
Освен това банковата система е силно ликвидна – банките търсят възможности да пласират тази ликвидност, като това отново е добър знак за възстановяването на икономиката.