Банките се нуждаят от повече добри бизнес проекти
Ноември 2014 | сп. Икономика
Г-н Донев, кога българският капиталов пазар ще намери посока и как той да стане по-атрактивен?
Преди да говорим за посока на пазара, трябва да намерим възможности за увеличаване на активността и търгуваните обеми. Не съм привърженик на държавното регулиране, но първо, държавата трябва да осъзнае ролята си за изграждане на стабилен капиталов пазар, защото няма силна икономика в света без силен капиталов пазар. Това не може да се случи без ясно осъзната визия за насърчаване на инвестициите на фондовата борса, нейното развитие и разнообразието на инструментите. Ако борсата стане реален медиатор между различните играчи на пазара, то това ще има положителен ефект за цялата икономика.
На второ място е ролята на самите компании. Бидейки публични, те трябва да приемат факта, че за да бъдат атрактивни, се изисква да прилагат най-добрите практики за корпоративно управление, да са отворени към инвеститорите – да комуникират редовно с тях, да предоставят всяка нужна информация.
От друга страна, пазарът заслужава вниманието на българските институционални инвеститори, визирам най-вече пенсионните фондове, в които има акумулиран значителен ресурс. За съжаление, те категорично обръщат гръб на нашата фондова борса. Ако ние, като местни инвеститори, не отделяме внимание на собствения пазар, не можем да мислим за чужди инвеститори. Те се чувстват много по-комфортно на добре функциониращи пазари с достатъчен интерес от местни играчи. Нужна е промяна, дори ако се налага в регулациите. Считам, че в България има добри компании, в които може да се инвестира. Едва след като намерим изход от летаргията, в която се намира борсата, може да говорим за тенденция.
Познат ли е родният пазар за чужди играчи и респективно, чуждите пазари за български инвеститори?
В съвременния свят достъпът до информация не е проблем. Чуждестранните инвеститори следят и познават добре българския пазар, макар да не е в центъра на тяхното внимание. Капиталите са толкова мобилни, че в момента, в който се забележи развитие, веднага ще се насочат насам, както се случи през 2007-2008 г. Аналогично и българските инвеститори имат познания и опит на чуждите пазари, но не мисля, че имат конкурентно предимство, участвайки в тях. Те нямат достатъчно дълбока експертиза за съответния пазар и резултатите, в повечето случаи, отстъпват на тези, които биха постигнали в България. Пример е най-базисната инвестиция за пенсионните фондове – 10-годишните ДЦК. Годишната доходност при германските е 0,8%, докато българските носят около 3%. Тук идва въпросът за ролята на осигурените лица в пенсионните фондове при определяне на инвестиционната им политика. Ако имах възможност за избор, бих предпочел парите ми да се инвестират в България, а не в Германия. Не виждам съизмерима разлика в риска при публичния дълг в дългосрочен хоризонт, освен в крайния сценарий за неплатежоспособност на страната ни. При него въпросът – дали са инвестирали в български ДЦК – е последното нещо, за което трябва да се притесняват пенсионните ни фондове.
Докъде ще стигне доларът и кога Федералният резерв ще промени лихвената си политика?
Волатилността на пазарите е изключително висока и търговците се опитват да предвидят и търгуват нея, а не толкова генералната посока на съответните инструменти. Политиката на федералния резерв и други централни банки на този етап не дава необходимите резултати. Не смятам, че вливането на ликвидност и рекордно ниските лихви са правилните механизми и това се доказва от ефекта им върху пазарите. По-скоро трябва да се потърсят мерки за стимулиране на бизнеса, тъй като това, от което страдат банките, включително и в България, е липсата на качествени бизнес предложения, които да финансират.
Разполага ли България с необходимите за финансовите пазари кадри?
Специално ние нямаме проблем с качеството на кадрите, а политиката ни е изключително насочена към тяхното развитие. Това в най-голяма степен се отнася за служителите в управление Капиталови пазари. Максимално внимателни сме при подбора и привличаме, без преувеличение, кадри от най-добрите университети в света. Половината от служителите, активно занимаващи се с търговия, са сертифицирани финансови анализатори (CFA), а останалите са В определен етап от програмата. В рамките на стажантската ни програма работим с много университети, включително в САЩ и Европа. Гордеем се, че бивши стажанти работят в едни от най-големите банки и дружества за управление на активи в Ню Йорк, Лондон, Хонконг и др. Болшинството от ръководните кадри са завършили МВА програми 6 престижни университети.
Как Пощенска банка може да увеличи капацитета на клиентите си в управлението на активи?
Всеки инвеститор трябва да подходи максимално сериозно, без емоции, към управлението на активите си и да не се притеснява да търси помощ на експерт в съответната сфера. Имаме специализирано звено за големи персонални и корпоративни клиенти. Подходът е стриктно индивидуален. Преминава се през прецизен преглед на клиента – неговите нужди, възможностите за ограничаване на риска и като резултат се изготвя интегрирано финансово решение. Можем да осигурим пълната гама услуги, познати във финансовите среди.
Инвестиционното посредничество, което предлагаме, предоставя достъп до пазарите в цял свят. Лидер сме на пазара на попечителски услуги с около 35% дял и за четвърта поредна година печелим наградата на Global Custodian за България. Топприоритет за нас е валутният пазар, обслужващ бизнес операции, където сме сред трите най-големи банки по обем и предлагани валутни двойки. През 2013 г. включихме търговия в руски рубли, румънски леи и турски лири, а в момента стартираме предложения в канадски долари, японски йени и полски злоти. Имаме ангажимент да увеличаваме броя на тези двойки, а през следващата година ще предложим една валута за първи път на българския пазар.
***
Дончо Донев е специалист в областта на финансовите пазари с 15-годишен опит. Отговарял е за управлението на инвестициите на пенсионни фондове, застрахователни компании и управляващи дружества, както и за дейностите инвестиционно банкиране, трежъри и капиталови пазари във водещи банки. Завършил е магистърска степен по финанси и МВА в London Business School. Притежава CFA сертификат от 2004 г.
