Г-н Панчев, 2020 се явява своеобразна граница между десетилетията. С какво ще запомните последното от технологична гледна точка?
Последното десетилетие ще запомня с турбулентните промени, които настъпиха по света и във финансовия бизнес. Случиха се някои очаквани, но и много неочаквани неща. Видяхме как цели индустрии изчезват, защото не прецениха правилно важността на новата цифрова вълна и не се адаптираха навреме. Изчезнаха знакови марки, например като Kodak във фотографията, изчезнаха и някои финансови институции по време на кризата от 2008 – 2009 година. Всички знаем за Lehman Brothers, но изчезнаха и други. Така че ще запомня отминалото десетилетие с много изненади в най-различни посоки и с началото на много бурни промени, които смятам, че ще продължат и през следващите 10 години.
В тази връзка какви са Вашите очаквания и прогнози? Кои ще бъдат най-важните тенденции, които ще променят финансовия сектор?
Прогнозите за следващите 10 години не са пряко свързани с финансовия сектор, тъй като той по-скоро отразява случващото се по света. Въпреки че много хора в момента го приемат за движеща сила, той има предимно подкрепяща роля.
Една от важните тенденции, които ще се случат, е засилващото се значение на милениъл поколението. Според мен то ще промени както индустриалните отношения, така и потребителските навици – вместо продукти и притежание ще се търсят услуги и употреба. Това на свой ред ще се отрази сериозно и върху пазарните тенденции.
На второ място ще посоча масовата автоматизация и роботизация, които ще доведат до тотална трансформация на трудовите компетенции. Ще видим как цели професии ще изчезнат и как ще се появят съвсем нови, които в момента изобщо не съществуват – като например учител на роботи и изкуствен интелект.
Третата важна тенденция е свързана с мрежите и електронните комуникации, които ще формират нови общества, безразлични към географската и националната принадлежност. Не казвам, че ще видим края на националните държави, в никакъв случай. Но ще ставаме свидетели на все по-засилващата се тенденция хората да се обединяват в общества, които нямат нищо общо със сегашните и които ще бъдат базирани на социални мрежи и цифрови комуникации.
Следващото, което искам да спомена, е създаването на новата най-голяма индустрия – авиокосмическата. Тя ще бъде движена от усвояването на близкия космос и от развитието на въздушния транспорт – т.е. масовизацията на въздушния транспорт, защото в момента той е доста силно развит, но не е масов.
Споменахте новите професии – какви позиции можем да очакваме да се появят във финансовата сфера?
Във финансовата сфера виждаме все по-голямо сливане на информационните технологии и финансите. Смятам, че в тази посока можем да очакваме нови бизнес процеси, които ще изискват и нови професии като финансово-информационен анализатор. И сега има анализатори, които обработват финансова информация, правят прогнози и т.н., но те са по-скоро ползватели на готова финансова информация, която им бива предоставяна от ИТ отделите или от BI отделите.
Смятам, че в скоро време ще се появят хора, които имат еднакво добри умения както в информационните технологии, така и във финансовите анализи. Те ще започнат директно да използват сурова информация, сами ще я обработват и извличат, ще правят анализи, които са базирани на различен тип данни. Това в момента не може да стане, защото финансовите анализатори мислят във вече съществуващи и оформени финансови модели и им е много трудно да излязат извън тях и да ги разчупят. С все повечето данни, като Големите данни и IoT, се появяват и нови възможности, които за момента не осмисляме и използваме, но ще навлязат нови хора, които ще могат да направят това.
Как ще се промени в тази връзка ролята на ИТ специалистите във финансовите организации? Те ли ще направят крачката към другата област?
И двата случая ще ги има – хора, идващи от финансите, ще бъдат привлечени от технологиите и ще започнат да се развиват в тази посока; както и обратното. Общото между финансите и информационните технологии са цифрите, и двете са изцяло цифрови професии. Така че специалистите, които са изкушени от цифрите в едната или другата професия, могат да направят моста между двете.
Като говорим за промени не можем да не споменем и все по-голямото навлизане на финтех компаниите. Как тяхната поява се отразява върху работата и функционирането на традиционните финансови институции?
Смятам, че по-скоро ще се случи обратното. За момента финтех компаниите и някои други типове организации като ипотечните компании (които в Източна Европа не са особено разпространени, но в Обединеното кралство и в САЩ са изключително популярни) се превръщат в сенчести банки. Виждаме как те все повече вървят към типично банкови услуги и не могат да се диференцират от банките. Мисля, че ще видим как финтех организациите постепенно се превръщат във високотехнологични банки, а тези, които не успеят да го направят ще останат нишови играчи.
Всъщност кои са актуалните технологии, с които всяка една модерна банка трябва да разполага в днешно време?
Задължително банките трябва да акцентираме върху обработката и анализа данни, защото в момента ние събираме огромни количества данни и използваме много малка част от тях за оперативната ни работа и за съществуващите бизнес процеси. Всички останали данни просто си стоят. Затова трябва да погледнем по нов начин на данните, които събираме, и да започнем да генерираме нови стойности от тях. Трябва да правим също така разлика между данни и информация. В случая аз говоря за данни, които не са информация. Те трябва да бъдат анализирани и осмислени, за да станат информация, която после да може да бъде използвана.
Така че складирането на данни, бизнес анализите и големите данни са едни от важните технологии, които модерните банки трябва да използват. И всъщност те са донякъде и в основата на финтех компаниите. Тези организации се възползват от морето от данни, което ги заобикаля, и понеже имат доста добри технологични възможности, предлагат нови продукти и услуги, базирани на тези данни. В 99% от случаите те предлагат съществуващи продукти и услуги, но по различен начин и към различна аудитория, която по една или друга причина не е добре адресирана от традиционните банки.
Другото важно направление, което трябва да развиваме, са технологиите за персонализация на обслужването. Преди 20 години говорихме за сегментиране на пазара, преди 10 години започнахме да говорим за микросегментиране, а в момента вече говорим за хиперсегментиране и хипертаргетиране – когато всеки клиент може да получи индивидуална оферта. Съответно, за да може да се случи това, са необходими много сериозни технологии и ресурси. Преди 20 години беше абсолютно невъзможно, преди 10 години граничеше с невъзможното. В момента вече е възможно с новите технологии, особено с контейнеризацията.
Тук бих искал да акцентирам върху контейнеризацията. Банките трябва да погледнем към тази технология и това, което правят например Netflix в областта на персонализиране на видеото или мултимедията към всеки един клиент. Ние по същия начин трябва да мислим за персонализиране на банковите продукти към всеки един отделен потребител.
Това е по отношение на банкирането на дребно – основният бизнес в България. У нас за съжаление корпоративният аспект на банковия бизнес от една страна не е популярен, от друга страна не е развит. Донякъде същите тенденции важат и за корпоративния бизнес, но погледнати по друг начин – трябва да се научим как да споделяме, обменяме и заедно да монетизираме данните, които събираме с нашите корпоративни клиенти. С други думи как да изградим споделена икономика – другата голяма глобална тенденция. Банките в момента реално не сме част от споделената икономика и мисля, че трябва да започнем да участваме.
Не можем да не засегнем и темата за сигурността. Какво можем да очакваме в сферата през следващата година?
Въпросът е доста деликатен, защото никой не иска откровено да говори за сигурността по очевидни причини. Това всъщност е и един от проблемите – споделянето на опита и заплахите между финансовите институции. Мисля, че трябва да намерим начини и средства за споделяне на знанията, които трупаме поотделно; за изграждане на общи стратегии за подобряване на сигурността във финансовата сфера изобщо; и за реагиране на заплахите. Централните регулатори много упорито работят и се стремят към това и дават посоката, всички последни законодателни промени изискват споделяне на информация за атаки, пробиви и изтичане на данни.
Другата страна на въпроса е много древна – става дума за меча и щита. От една страна са тези, които нападат, а от другата са тези, които се защитават, в случая са финансовите институции, като не визирам само банките. Според мен обаче банките сме много по-подготвени и имаме много по-голям опит в сигурността, отколкото новопоявилите се финтех компании. Можем да очакваме, че банките ще продължим да инвестираме в областта на информационната сигурност, да се интересуваме и да внедряваме най-новото, което се появява.
В Пощенска банка в тази област правим много. Например от края на миналата година имаме нова позиция: Ръководител киберсигурност, който работи в тясно сътрудничество с– всички дейности и хора, които са насочени към информационната сигурност, а те не са никак малко: от “Защита на личните данни” през няколко специализирани отдела в управление ИТ до външен контрол.
Сега нека отново направя сравнението с една финтех компания. В нея няма толкова служители, колкото при нас са тези, които отговарят за информационната сигурност. В тази връзка мисля, че трябва да се замислим сериозно за доверието, което гласуваме на една банка и на една финтех компания.
Вие стоите зад едно от сериозните обединения на банкови ИТ системи през миналата година – тези на Банка Пиреос България и Пощенска банка. Бихте ли разказали малко повече за същността на проекта и неговите специфични моменти?
Масово цари мнението, че когато две банки се сливат, се обединяват системите им. На практика обаче се избира една от двете съществуващи системи, а продуктите, бизнес процесите и услугите се мигрират в избраната. За последните две години участвах в двe от ключовите сливания на банкови системи на българския пазар. При обединението на Банка Пиреос България с Пощенска банка, изпълнявайки CIO длъжността, се гордея, че успяхме да финализираме процеса в рекордно кратък срок от по-малко от пет месеца. И при двете сливания се избраха най-подходящите системи от едната или другата банка, които предоставяха най-добри възможности за обслужване на клиентите.
В настоящия проект продуктите, услугите и бизнес процесите на Банка Пиреос, която беше придобита от Пощенска банка, трябваше да бъдат мигрирани към избраните системи на Пощенска банка, като се запази и увеличи доверието на клиентите. Всъщност този тип сливания не целят капиталова сделка, а пазарна такава. Идеята е увеличение на пазарния дял и покриване на повече потребители, било то на дребно или корпоративни. Основната цел на проектите е да се запазят клиентите на поглъщаната банка. Затова най-важното е продуктите и услугите, с които клиентите на Банка Пиреос в случая са свикнали, да бъдат или съхранени, ако няма такива аналогични в Пощенска банка, или да бъдат адаптирани към тези на Пощенска. В някои случаи ние променяме наши продукти, правейки ги по-добри и давайки добавена стойност на текущите си клиенти. Но в по-голямата част от случаите правим нови продукти за клиентите на Банка Пиреос.
В крайна сметка клиентите получават нови продукти, с по-добри условия и с по-голяма стойност за тях.
Можете ли накратко да ни разкажете през какви етапи премина проектът?
Първоначално започнахме с планиране и бизнес анализи на всички продукти на Банка Пиреос. След това бяха направени т. нар. анализи на несъответствията (gap analysis), за да се определи доколко тези продукти се препокриват или се различават от използваните в Пощенска банка. Впоследствие се изградиха новите продукти, където е необходимо, или се направиха промени в съществуващите. Разбира се всичко това се тестваше много интензивно.
След това следва самото пускане, което е и най-рисковата и критична част, защото се случва в извънработно време. Банките обикновено се стремят това да се случва в т.нар. дълъг уикенд, т.е. няколко почивни дни един след друг. Ние нямахме този лукс и направихме сливането в един нормален уикенд. Всъщност в този процес клиентите се мигрират от системите на Банка Пиреос към системите на Пощенска банка – това означава, че те се прехвърлят с всичките им продукти, условия и т.н.
Кои бяха основните предизвикателства, с които трябваше да се справите по време на реализирането на проекта?
Винаги хората са най-голямото предизвикателство. От едната страна са служителите на двете банки, които имат опита и познанията и трябва да бъдат интегрирани в новата структура, за да може всичко това, което ви описах, да се случи. От другата страна са клиентите, които също трябва да бъдат запазени. За всичко останало информационните технологии са толкова напреднали, че изобщо няма никакъв проблем.
Последните години станахме свидетели на няколко подобни консолидации. Можем ли да очакваме още подобни примери в бъдеще? Защо?
Със сигурност можем да очакваме заради промените, за които говорихме преди малко. В момента има два типа банки: тези, които се трансформират, за да отговорят на промените на света, пазара, потребителски навици и т.н.; и такива, които ще бъдат погълнати от първите.
Освен това новите икономически реалности силно влияят и върху финансовите бизнес модели. За традиционните банки става все по-трудно да генерират печалба и да докажат необходимостта от присъствието си на пазара. Виждаме, че лихвите по кредитите клонят към нула, лихвите по депозитите стават отрицателни, плащанията започват все повече да се изпълняват от финтех компаниите. Например допреди 5 години един превод между Европа и САЩ можеше да отнеме седмици. В момента той може да се случи за минути. Банките, които преди пет години са го правили за седмици и не са използвали изминалото време да ускорят процеса, просто нямат място на пазара. Затова те ще бъдат погълнати от други банки.
Тази тенденция не се наблюдава само в България, тя се вижда и на световен мащаб. Наскоро четох статия във Financial Times за процесите на обединение на европейските банки, чрез които те ще могат да отговорят на американските и ще могат да запазят смисъла от еврото като валута. Освен всичко друго във финансовия сектор размерът има огромно значение. Затова не смятам, че финтех компаниите могат да продължат реално да се развиват, ако не са достатъчно големи . Вероятно ще останат само някои, които са глобални и работят в много голям мащаб, но те ще се превърнат в банки. Виждаме, че Revolut например имат банкови лицензи почти навсякъде, където работят. Revolut финтех ли са или вече са банка?
Какво печели пазарът от това окрупняване?
На първо място пазарът печели много по-добри услуги и в съвременния финансов бизнес големите играчи са в много сериозна конкуренция помежду си. Ако говорим за ритейл банкирането – големите играчи са много по-добри, защото те имат ресурса и капацитета да разработят и предлагат нови продукти. Те не се фокусират върху определена ниша, както правят малките играчи, а гледат глобално и създават глобални нови възможности.
Какво можем да очакваме от Пощенска банка през следващата година?
Много силно ще наблегнем на цифровизацията най-общо казано, което означава предлагане на дигитални продукти. По-голямата част от това, което ние вече правим, всъщност е в последна фаза и съвсем скоро ще бъде представено на широката публика. Например това са нашите зони за самообслужване като бързата алтернатива на чакането пред гише. Разбира се няма как да заменим прекия човешки контакт и съвсем скоро ще предложим и такава възможност – онлайн връзка с банков консултант.
В заключение какъв съвет бихте дали на технологичните специалисти, за да бъдат успешни през следващата година?
Те трябва да наблегнат повече на приложението на технологиите. Доста често много брилянтни хора, които са чудесни специалисти в информационните технологии, са ограничени само до това и не виждат реално приложението на технологиите, които те много добре познават. Така че бих ги посъветвал да гледат към нецифровия реален аналогов свят и да търсят възможности как да го цифровизират.