Асен Ягодин: Eврозоната ще освободи ресурс от 16 милиарда лева за кредитиране

 
Г-н Ягодин, как ще се отрази влизането на България в еврозоната на 1 януари догодина на потребителите на банкови услуги? Какви промени да очакваме като лихви, такси, достъп до финансиране?
Очаквам влизането в еврозоната да се отрази изцяло положително на ползвателите на банкови услуги. Първата пряка полза, която е очевидна, е елиминирането на курсовите разлики. Макар и минимални, тези разлики при превалутиране между лева и евро съществуват.
Втората полза ще се проявява поетапно във времето. Присъединяването към еврозоната се очаква да освободи над 16 млрд. лева ликвидност, която в момента банките държат под формата на минимални задължителни резерви в БНБ. В България нивото на задължителните резерви сега е 12%. В еврозоната е 1%. Разбира се, тези пари няма как да бъдат предоставени веднага като кредити за гражданите и фирмите, най-малкото защото за поредна година ръстът на депозитите – 12.2 млрд. лева, надхвърля този на кредитите – 11.5 милиарда. Тоест системата се самоиздържа дори само от ръста на депозитната база. Но тази допълнителна ликвидност, която ще се освободи, ще изиграе ролята на задържащ фактор за покачването на лихвите по кредитите – поне за две-три години.
 
Може ли освобождаването на толкова голям ресурс да има и инфлационен ефект?
Теоретично – да. Но аз се надявам по-голямата част от тези нови кредити да отидат за инвестиции, а не за крайно потребление. Те могат да са генератор на допълнителен брутен вътрешен продукт – един антицикличен фактор.
Онази част от кредитирането, която ще отиде за крайно потребление, може да доведе до известен инфлационен натиск. Но трябва да имаме предвид, че делът на задлъжнялост на българските домакинства е значително по-нисък от този в Западна Европа. Всички се вторачват в ипотечното кредитиране, но и ипотечните кредити са на доста по-ниски нива от страните в еврозоната. Да не забравяме също, че през последните десетина години имаше доста силно нарастване на реалните доходи на домакинствата в България…
 
… Най-високото като процент в целия ЕС, според Eurostat.
Да. Това силно увеличение на разполагаемия доход на домакинствата нормално води до повече потребление. Влизаме в клуба на богатите – няма как хората да не си осъвременяват жилищата, да не искат да отидат в нови и по-големи жилища, които отговарят на нуждите и възможностите им. Така че да се гледа ръстът на ипотечното кредитиране, без да се отразява ръстът на доходите и степента на навлизане на банковите услуги в сравнение с Европа, е малко едностранчиво.
 
В страни като Гърция членството в еврозоната привлече множество нови играчи във финансовия сектор – което вероятно допринесе и за дълговата експлозия. Очаквате ли повече конкуренция в България от догодина, и откъде би дошла тя?
Не очаквам появата на нови играчи на местния пазар, най-малкото защото конкурентната среда в страната е изключително силна, а лихвените нива са достатъчно ниски и изключват възможността за бързи печалби. България е член на ЕС от 2007 година и оттогава всяка банка, която иска да развива бизнес тук, е свободна да го направи по силата на единния паспорт. Но виждате сами, че няма много нови играчи, навлезли на пазара през този период. Дори обратното – няколко банки напуснаха страната, защото не успяха да издържат на конкурентния натиск, въпреки бързите темпове на растеж през последните 10 години.
Основната заплаха не идва отвън, а отвътре. Новите поколения имат различни очаквания за това по какъв начин ползват и достъпват банковите услуги. Ако ние не им предоставим лесен, бърз и удобен начин да банкират, и то основно през мобилния телефон, те ще намерят някой друг, който да им предостави тези услуги. Знаем, че през последните няколко години се появиха дигитално функциониращи банки в глобален план.
Поради всичко това поддържането на банка става все по-скъпо упражнение. От една страна, инвестираме все по-усилено в нови технологии, в дигитализиране на процеси и в предоставяне на все повече иновативни услуги чрез мобилното и електронното си банкиране. От друга, банковият продукт се оскъпява от продължаващите да нарастват регулаторни изисквания.
 
Казахте преди време, че махалото на европейските регулатори се е люшнало от прекалено либералния режим преди 2008 до другата крайност. Как изглеждат нещата днес като инвестиционни възможности пред банките?
Да, и днес стоя зад тези си думи, защото движението на махалото от едната крайност до другата е факт. Регулациите стават все по-сложни и спазването им все по-скъпо начинание, особено за по-малките банки, които трудно успяват да устояват на този натиск. Това на свой ред води след себе си определени рискове, защото ограничава конкуренцията и възможностите за финансови иновации и нови продукти. Вече открито се чуват мнения дали тези регулации не са прекомерни, дали не правят европейските банки по-малко конкурентоспособни.
Добър пример са изискванията за устойчиво финансиране – така наречените ESG. Причината за тяхното въвеждане са климатичните цели на ЕС, но е дискусионно доколко бързото им въвеждане е уместно и дали изобщо банките следва да са водещи в налагането на тези политики. Винаги по-добрият подход е бил да се предоставят стимули за провеждането на дадена политика, вместо налагането на санкции. Морковът работи по-добре от тоягата.
 
Предишното десетилетие бе време на големи сливания и поглъщания в българския банков сектор. Приключи ли този процес, или има пространство за още консолидация?
Възможности за консолидация винаги съществуват, но след последната вълна вече са силно ограничени. Навремето на един икономически форум споменах, че за българския пазар са напълно достатъчни 12 търговски банки и още три-четири специфични, нишови играчи. Тогава банките бяха значително над 20 и изказването ми предизвика доста негодувание сред мои колеги. Дванайсет години по-късно виждаме, че банките са 17. Тоест консолидационните процеси са били резонното движение на банковата система към по-добра ефективност и рентабилност. И, не на последно място, отговор на регулаторната рамка и нуждата от доста сериозни капиталови инвестиции в дигитализация.
Мисля обаче, че този консолидационен процес вече се изчерпа. Първите 5 банки се развиват много динамично през последните няколко години и вече контролират близо 80% от пазара. В някои сегменти, като примерно в ипотечно кредитиране – дори близо 90%. Органичният растеж на големите банки за една година е по-висок от активите на някоя от по-малките банки. Това, с някои изключения, обезсмисля инициативи за нови придобивания. По-скоро виждам потенциал за консолидация между по-малките банкови институции, където определено има възможности за реализиране на синергии и създаване на нов среден по размер играч.
 
Някои анализатори от години предупреждават, че влизането в еврозоната може да развърже ръцете на политиците в България да харчат повече. Обсъжданията на бюджета за 2026 потвърждават тези опасения. Тревожна ли е тази тенденция?
Мисля, че има достатъчно разумни и добре подготвени икономисти в близкото обкръжение на нашите политици, които категорично не препоръчват силното разрастване на задлъжнялостта на България. Макроикономическата стабилност бе основен източник на похвали за България и не е добра стъпка да се отиде изведнъж в другата посока. А трупането на дълг не е решение в дългосрочен план. Новите заеми имат смисъл, ако са за конкретни инвестиции, които да повишат конкурентоспособността на българската икономика. Но прекомерните нови дългове няма да бъдат погледнати с добро око от външни инвеститори. Очакваме да има повишен интерес от такива инвеститори към България именно заради еврозоната, защото еврозоната е оценка за стабилността и предвидимостта на страната.
 
С влизането в еврозоната България малко неочаквано ще се озове на първия ред в голямата битка за бъдещето на парите – с дигиталното евро от едната страна, и инструменти като стейбълкойн от другата. По данни на криптоборсата CEX.IO, миналата година трансакциите в стейбълкойни в световен мащаб надхвърлят тези на VISA и Mastercard, взети заедно. Трябва ли това да ни притеснява? Как очаквате да се развият събитията?
По мое мнение, не става дума за заплаха, а за нова конкурентна среда. Казвайки това, позволете да изразя известен скептицизъм относно цитираните от вас данни, както и относно това доколко стейбълкоините са реална алтернатива на картовите оператори. Да, ако говорим за обеми, това е така, но не и като брой трансакции. Освен това, голяма част от този обем – над 70% – е генериран от ботове, съгласно същия доклад, тоест зад тях не стоят реални ежедневни трансакции. Не можете да очаквате скоро кварталният ви магазин да ви предложи възможност да си платите стоките с такива инструменти.
Стейбълкоините имат потенциала да променят правилата на играта, но в крайна сметка всичко опира до разходи и удобство. За мен лично, по-вероятният сценарий е картовите оператори да започнат да интегрират подобни решения в своята екосистема.
Дигиталното евро, подготвяно от Европейската централна банка, цели да създаде нов стандарт за сигурни, бързи и достъпни електронни плащания в Еврозоната, което ще улесни търговията и потреблението – както за гражданите, така и за бизнеса. Това звучи много добре, но аз очаквам развитието на дигиталното евро да бъде ограничено – от една страна, поради многото интереси, а от друга – от множеството бюрократични спънки. То трудно може да стане алтернатива на предприемчивостта, бързината и иновативността на решенията, предлагани от частния сектор.
 
Една съвсем прясна статистика на ЕЦБ показва колко съществено са се променили платежните навици в последните години. В еврозоната делът на кешовите плащания е намалял от 54% през 2016 до едва 39% през 2024. Ако преди 76% от плащанията са ставали в точката на продажба, сега са само 58%, докато онлайн плащанията на практика са се удвоили до 36%. Колко далеч сме в България от времето, когато физическите пари ще станат екзотика?
Дълго време регулаторите силно насърчаваха електронните разплащания, но като че ли през последните години те все повече осъзнават важността на това да бъде запазена достъпността на парите в брой.
Процесът на дигитализация на плащанията е естествен – те предлагат бързина, удобство, ниски трансакционни разходи. Развитието на онлайн търговията също спомага за този процес. Въпреки това, кешът продължава да имат значителен дял – разплащанията в брой намаляват с по около 2% годишно, което съвсем не е толкова много. И това са данни от развитите държави, докато ние сме много по-назад в това отношение.
По последни данни от ЕЦБ и БНБ в България над 55% от плащанията все още се извършват в брой, сравнено с около 39% в еврозоната – тенденция, която ясно показва, че има още много път пред нас в дигитализацията на финансовите навици.
Тук вероятно е мястото да отбележа, че Пощенска банка е сред лидерите в дигиталната трансформация на сектора. Ние сме сред първите в страната, които предложиха напълно дигитален процес на откриване и управление на лична сметка – още преди това да се превърне в стандарт за банковия сектор.
 
Финансовата криза от 2008-2009 накара банки и други финансови институции в Западна Европа да се насочат към пазара на недвижими имоти – отначало по принуда, за да се справят с огромното количество проблемни ипотеки, а после и по желание, защото започнаха да откриват стойност там. Има ли такава тенденция и в България в последните години? Изобщо как оценявате имотния пазар у нас?
Не, инвестирането в недвижими имоти никога не е било във фокуса на българските банки, и не очаквам това да се промени скоро. Вярвам, че всеки трябва да прави това, от което разбира. Нашият “занаят“ е събирането на депозити и кредитирането, а не спекулативното инвестиране. Така че основният двигател на пазара на недвижими имоти в България си остават домакинствата и фирмите. За банките остава ролята на институция, финансираща голяма част от тези сделки.
Що се касае до имотния пазар, той е стабилен и по мое мнение все още не е изчерпал потенциала си. Бързите ръстове в стойността на имотите през последните няколко години отдаваме на необходимостта от наваксване на ценовите нива до тези в по-развитите държави. Има и други фактори: ръст на реалните доходи, нужда от обновяване на жилищния фонд и, не на последно място, липса на инвестиционни алтернативи за по-голяма част от населението.
С една дума, не очаквам сериозен ръст в цените на имотите през следващите една-две години, по-скоро пазарът ще влезе в така нареченото “плато“.
 
Пощенска банка е сред пионерите и лидерите в областта на дигитализацията в българския банков сектор. Какво още предстои? Говорите за Phygital модел – комбинация от дигитално и физическо, човешко обслужване. Достигнат ли е вече окончателният баланс в това отношение?
Нашият ангажимент в Пощенска банка е да направим дигиталното банкиране лесно, човешко и достъпно. Phygital моделът съчетава силни дигитални платформи с личен контакт и консултация в офисите. В Пощенска банка активно надграждаме дигиталните си канали, комбинираме AI и RPA в десетки процеси. Отчитаме рекорден ръст в дигиталното банкиране.
Балансът е динамичен. Клиентите избират дигиталните канали за ежедневните операции, но търсят експерт в офиса за ипотека, инвестиции, бизнес финанси. Дигиталните ни платформи e-Postbank и m-Postbank комбинират интуитивен дизайн и разширени функционалности, една от които е възможността клиентите буквално да “обръщат“ в евро стойностите от екрана си и така с лекота да сравнят цените в двете валути. Това е още един удобен начин за потребителите да свикнат с еврото и превалутирането като процес.
Сред новите функционалности, които m-Роѕtbаnk предлага, са нареждане на преводи в лева и евро за секунди и по всяко време към над 2700 банки в Европейското икономическо пространство, възможност за откриване на разплащателни и депозитни сметки изцяло дигитално за по-малко от минута, двойна визуализацията на средствата в левове и евро.
Повишаването на финансовата грамотност сред обществото и инвестициите в образование са важен елемент от многопластова политика за корпоративна социална отговорност на Пощенска банка, която работи с грижа за своите клиенти и тяхното бъдеще.
 
Намалява ли дигитализацията риска в банковото дело? Или просто заменя едни рискови фактори с други?
Дигитализацията намалява операционни грешки и ускорява обслужването, но добавя нови рискове: кибер, облачни, свързани с трети страни. Затова DORA – Регламентът за дигитална оперативна устойчивост – въвежда единни правила за устойчивост, тестване и реакция при инциденти в целия финансов сектор. Това е ключово за устойчивостта и надеждността при предоставянето на услуги, за да можем да обслужваме клиентите си 24/7.
Има много примери за това как дигитализацията спомага за намаляване на риска. Като например използването на AI за засичане на съмнителни трансакции и предотвратяване на измами, VOP (verification of payee) за проверка на титуляра на сметката, двуфакторна идентификация, електронна самоличност и много други.
 
Вие сте човек, изкачил всички стъпала в йерархията – от касиер в клон до изпълнителен директор. Предлага ли банковият сектор в България добри кариерни възможности днес? Как се справяте със затегнатия трудов пазар, от който се оплакват всички сектори на икономиката в последните години?
Да, преди години банковият сектор нямаше никакви проблеми с набирането на кадри – в него се предлагаше стабилна и добре платена работа, с дългосрочни кариерни възможности. С развитието на икономиката и възхода на модерните технологии, картината започна да се променя. Банките продължават да предлагат добре платени позиции – секторът е на второ място по размер на средната работна заплата – но търпи сериозна конкуренция от ИТ сферата. В същото време банките все повече имат нужда от ИТ специалисти, за да развиват дигиталните си услуги и да автоматизират множество процеси. В Пощенска банка привличаме и задържаме хората, като инвестираме в тях, развиваме силна работодателска марка, прилагаме иновативни програми за развитие на таланти и създаваме среда, в която служителите се чувстват ценени и вдъхновени. Активно работим с водещи университети и ИТ академии, целейки изграждането на мостове към новото поколение професионалисти. Инвестираме значителни средства и усилия в employer branding програми за млади таланти, обучения и вътрешни кариерни трансформации. Гордеем се и с това, че Пощенска банка е международно сертифицирана като Топ работодател – признание, което потвърждава нашите усилия да осигурим най-добрите практики в управлението на хората и развитието на талантите.