Асен Ягодин: Фирмите затъват повече от хората

в. Стандарт, 08.09.2010

 

Финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите повече информация за нередовните длъжници на фиска. Как банките ще участват в оживлението на икономиката и дали кредитите ще станат по-достъпни, попитахме Асен Ягодин, зам.-председател на УС на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка.

 

- Господин Ягодин, как ще отговорите на поискания от Симеон Дянков по-свободен достъп на Националната агенция за приходите до сметките на длъжници към фиска?

 

- Националната агенция за приходите държи за по-добра комуникация между нея и банките с оглед по-голяма събираемост. Доколкото това не би накърнило интересите на нашите клиенти по линия на банковата тайна и взаимното доверие, разбира се, че асоциацията ще бъде отворена да коментира всичко, което е адекватно с текущата ситуация и в интерес на нашите клиенти и на държавата. По всяка вероятност ще стане въпрос за повече информация за всичко, което би подобрило събираемостта. Включително и малко по-репресивни мерки към некоректните длъжници на бюджета би представлявало интерес от страна на агенцията. Мерките обаче трябва да бъдат внимателно обсъдени, тъй като банковата система е чувствителен механизъм, в нея всичко се крепи на взаимното доверие между банкерите и техните клиенти. Всяко едно непремерено нарушаване на тази връзка няма да е добро нито за нормалното функциониране на банките, нито за стабилността на банковата система, която досега много успешно преминава през кризата.

 

- Последните данни на БНБ са доста тревожни – лошите заеми вече са 16%, ръстът постоянно се увеличава. До каква степен това застрашава здравето на банките?

 

- Действително делът на лошите и преструктурирани кредити продължава да се повишава и това е една от обективните последици от продължаващата твърде дълго икономическа криза. В същото време ръстът на необслужваните заеми на месечна база вече не е с такава амплитуда като през 2009 г. За юли 2010 г. този ръст е малко над 300 млн. лв. – ниво в рамките на средното за настоящата година. Тук бих искал да поясня, че в тази цифра се включват не само необслужваните, но и преструктурираните кредити. Активно занимаващите се с тази материя са наясно, че след реструктуриране голяма част от затруднените кредитополучатели продължават да обслужват коректно задълженията си. Освен това стряскащият 16% дял на лошите кредити не означава да очакваме автоматично същия размер загуби за банките. Местните банки разполагат с буфери и механизми за ограничаване на потенциални и реални загуби. Както изтъкна и подуправителят на БНБ Калин Христов, проблемните заеми се провизират от банките именно с цел покриване на евентуални бъдещи загуби. Дори и след заделените значителни провизии банковата система продължава да работи на печалба, което означава, че няма причина за сериозно безпокойство относно стабилността й. Поне не и при това равнище на проблемните кредити.

 

- Как компенсирате загубите от невърнати заеми?

 

- Както казах, банките нормално покриват тези потенциални загуби от оперативния си резултат, а в случай че той не е достатъчен – от капитала на институцията. Сама по себе си капиталовата адекватност на българската банкова система е на едно от най-високите нива в Европа. Това е директният отговор на този въпрос. От друга страна, преди да стигнем до подобна загуба, извървяваме дълъг път на откритата и коректна комуникация с клиентите в затруднение. Нека да не забравяме, че голямата част от тях са били редовни платци при по-благоприятни икономически условия и искат да останат такива и в бъдеще. В такива случаи нашата банка се стреми да бъде истински финансов партньор и действа активно за намиране на взаимноизгодно решение, за договаряне на по-поносима схема за издължаване на кредита. По този начин много често успяваме да помогнем на клиента да продължи да обслужва редовно заема си. Когато това все пак се окаже невъзможно, банките винаги биха могли да пристъпят към реализация на заложеното обезпечение. Известно е, че в повечето случаи неговата стойност надхвърля размера на дълга.

 

- Къде процентът на невърнати кредити по-голям – при гражданите или при фирмите?

 

- През юли за първи път делът на лошите и преструктурирани кредити е по-висок при фирмените, отколкото при потребителските. Това са 16,5% при първите, докато при потребителските кредити процентът е 16%. Жилищните кредити по традиция остават на доста по-ниско ниво от малко над 13,5%. Независимо от различията в конкретните нива, при всички групи заеми генезисът е един и същ – продължаващата вече близо две години икономическа криза и произтичащите от нея свиване на реалната икономика и съответно ръст на безработицата и спад в разполагаемия доход на домакинствата.

 

- Какви са плановете ви за лихвите по кредитите, ще намаляват ли? 

 

- Очаквания и прогнози относно движението на лихвените проценти може и да могат да бъдат правени, но планове – не. Нито моите планове, нито плановете на мениджмънта на Пощенска банка, нито на която и да е друга кредитна институция в България не могат да определят равнището на лихвите по отпусканите заеми. Лихвените проценти и по заеми, и по депозити се диктуват от пазара. Тук влияние имат пазарни променливи като цена на привличания ресурс, ниво на рисковата премия, както и много други, включени в методологиите за формиране на базовия лихвен процент /БЛП/ на местните банки. От началото на този месец тези методологии са достъпни вече и на интернет страниците на финансовите институции. Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г. до момента лихвите по кредитите са намалели на средна база с 0,80%, докато тези по депозитите са нараснали с близо 0,90%. Сами виждате, че понякога представата, която се създава в обществото, е донякъде изкривена.

 

- Защо банките вдигат таксите и комисионите драстично? 

 

- Като всеки друг бизнес, в момента банките също са принудени да работят в неблагоприятни условия и с много по-малък марж на печалбата в сравнение с периода преди кризата. Това обаче не намалява фиксираните разходи за осъществяване на тяхната дейност, както и инвестициите, които те трябва да правят, за да бъдат в час с новостите и да предлагат висококачествена услуга на крайните клиенти. Не можем да си позволим да отлагаме подобни инвестиции във времето, тъй като това не е в интерес на клиентите, да не говорим, че понякога застрашава и сигурността на средствата им. Тези допълнителни инвестиции в качество водят, разбира се, до известно оскъпяване на услугата. В това отношение показателен пример са iFDI устройствата, които нашата банка започна да монтира на банкоматите си в цялата страна – това е инвестиция, която значително ще повиши сигурността на всички наши клиенти ползватели на банкомати, но тя има цена, която се отразява в цената на услугата.

 

- Фирмите вече се задъхват, а ги чака най-тежкият етап от кризата. Ще помогнат ли банките като разхлабят малко условията за отпускането на заеми?

 

- Личното ми мнение е, че условията не са затегнати самоцелно. Просто те отразяват текущите реалности в икономиката, от които пък произтича възможността на фирмите или домакинствата да връщат кредити. В същото време напълно осъзнаваме колко е важно за бизнеса при излизане от кризата да има достъп до финансиране при разумни условия. Затова дори в разгара на световната икономическа криза, когато повечето играчи на пазара се отдръпнаха от бизнес кредитирането, банката намери начин да осигури достъп за малките и средни фирми до финансиране при по-изгодни условия благодарение на споразуменията, които сключихме с международни институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. Така че ресурс има, и то на много добра цена. Въпросът е да се намерят жизнени проекти за финансиране.

 

- Кои са отраслите, които кредитирате без проблем и които може да се превърнат в мотор за излизане от рецесията?

 

- Пощенска банка не е спирала да кредитира перспективни бизнес проекти във всеки един сектор на икономиката. Все пак сме се фокусирали върху финансирането на реалната икономика и по-конкретно на експортно ориентирани сектори с подсигурено бъдеще – енергетика, фармацевтика, информационни технологии и комуникации, туризъм, селскостопанско производство, франчайзинг и др. Не на последно място имаме готовност да се включим в кредитирането на обявените от правителството инфраструктурни проекти.

- Премина ли бурята от т. нар. гръцка криза и как се отрази тя на гръцките дружества у нас?

- Ще споделя с вас част от изводите на Европейската комисия, огласени в статия на Оли Рен, публикувана в Wall Street Journal на 24 август, която отразява положителното становище на комисията за предприетите от гръцкото правителство антикризисни мерки. Според комисар Рен Гърция следва пътя на реформите и е на път да възвърне икономическата си и финансова стабилност, както и да постигне балансиран растеж в средносрочен план. Това ще бъде и добре за България, най-малкото поради факта, че близо 10% от търговския ни оборот преди кризата се генерираше именно с Гърция.