Асен Ягодин: Предстои най-тежкото тримесечие за икономиката ни
в. Класа, 23.09.2009
- Г-н Ягодин, докъде според вас стигна кризата в България и доколко е засегната икономиката на този етап?
- Българската икономика е силно изложена на влияние от страните от Европейския съюз, така че всичко, случващо се у нас, до голяма степен е отражение на процесите в общата европейска икономика. Отражение, но при запазващо се изоставане от няколко месеца. Така че, ако в развитите европейски икономики вече започваме да забелязваме първите симптоми на съживяване, то в България следващите два месеца следва да са най-трудните от началото на кризата. Все пак това е добре, тъй като можем да очакваме с доста повече оптимизъм първото – второто тримесечие на 2010 г. Що се отнася до икономическите последици, мисля, че те вече са налице -очаквано свиване на брутния вътрешен продукт с повече от 6%, ръст на безработицата до поне 8%, спад на преките чужди инвестиции наполовина спрямо 2009 г. и т.н. Все пак има и някои позитиви – подобряване на показателите по платежния баланс, продължаващо свиване на инфлацията, все още контролируем бюджетен дефицит. Последното заедно със стимулирането на търсенето ще бъдат основните предизвикателства пред политиката на новия кабинет.
- Има ли опасност от криза в банковата система, ако не сега, то в бъдеще време?
- Не смятам, че и към момента и в близко бъдеще се задава такава опасност. Това се потвърждава и от цифрите в статистиката на БНБ, още повече, ако ги сравним с други страни от Централна и Източна Европа. Благодарение на консервативната политика на регулатора през последните години банковата ни система разполага не само със значителен обем ликвидни активи, добра капиталова адекватност, но и все още не се наблюдава критичен ръст на проблемните кредити спрямо общия портфейл. Въпреки че системата отчита ръст в дела на лошите кредити до близо 6%, това ниво не застрашава стабилността на банковата система и е значително по-ниско от двуцифрените стойности в други държави от региона на Източна Европа.
- За втори пореден месец според изнесените данни на БНБ, лихвите по депозити в лева намаляват. Можем ли да очакваме това да се превърне в тенденция? Как според вас ще се движат лихвите оттук нататък и докъде ще стигнат лихвите по кредитите?
- Да, нормално беше депозитният пазар да достигне до по-адекватно състояние. Глобалната финансова криза елиминира достъпа на банките до други източници на финансиране и ги принуди да разчитат предимно на местните спестявания. Това на свой ред изостри силно конкуренцията между тях и доведе до спирала от депозитни промоции с все по-високи лихвени нива. Проблемът е, че привлеченият по този начин ресурс е изключително скъп и финансовите институции не могат да си позволят да плащат тази цена безкрайно дълго. Видя се, че има лимит на пренасянето й върху кредитите, след който започват проблеми с обслужването им. Считам, че вече съществуват предпоставки за спад на депозитните лихви до по-нормални нива, особено що се отнася до краткосрочните влогове. На тази база банките ще могат да си позволят и известна редукция в кредитните лихви.
От началото на септември няколко банки, сред които и Пощенска банка, въведохме по-ниски лихвени проценти за нови ипотечни кредити.
- Според вас мит или истина е, че банките забавят кредитирането в момента? Кои са секторите в икономиката, които продължават да се радват на по-високо доверие и които продължават да получават кредити от вас?
- Настоящата макроикономическа среда изисква банките да подхождат с повече предпазливост и прецизност при оценката на риска по кредитните сделки. Въпреки това трезорите категорично не са спрели да финансират качествените, жизнеспособни и добре обосновани проекти, както и да отпускат заеми на кредитоспособните кандидати.
Пощенска банка, а и другите кредитни институции, успяват да наберат ресурс чрез сключване на кредитни линии с международни финансови институции, с Българската банка за развитие. Тези средства са предназначени изцяло за отпускане на фирмени заеми.
Както вече подчертах, продължаваме да отпускаме кредити на всички кандидати – физически лица и фирми, които са в състояние документално да удостоверят своята кредитоспособност.
- Говори се усилено за увеличаване на необслужваните кредити. Според вас какъв дял от тези заеми в общия кредитен портфейл на банките би бил притеснителен? И какъв дял от вашия портфейл заемат те?
- Последните данни на БНБ действително показват известно повишение в дела на лошите кредити спрямо общия портфейл до стойности над 5%, но в условия на глобална икономическа криза и особено в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, това ниво все още не е тревожно. В ситуация, когато много хора загубиха работата си или доходите им намаляват, нормално е да бъде отчетен известен ръст в просрочията, особено при необезпечените заеми. Все пак, въпреки затрудненията си и с наша помощ повечето проблемни кредитополучатели намират начин да продължат обслужването на своите задължения. Като цяло проблемните кредити в българската банкова система продължават да са в разумни граници и мисля, че сме далеч от кризисната им територия.
- Какви трябва да са приоритетите на новото правителство? Кои са конкретните неща, които според вас имат нужда от промяна?
- Правителството си поставя доста амбициозни цели, които при успешно осъществяване биха ни доближили до европейските стандарти. В този смисъл ги приветстваме и сме готови да ги подкрепим. По отношение на макроикономическата рамка усилията трябва да бъдат насочени към балансиране на държавните финанси в рамките на управляем бюджетен дефицит, като в същото време бъдат потърсени способи за стимулиране и източници на финансиране за местния бизнес. Това ще е особено важно за експортно ориентираната му част. Следваща важна стъпка е максимално бързото стартиране на задължителната процедура за влизане в еврозоната, наречена ERM2.
- Кога смятате, че България ще е готова за влизане в еврозоната?
- Отговорът на този въпрос зависи пряко от две неща – изпълнението на Маастрихтските критерии за членство в Европейския валутен съюз и от политическата воля на управляващите. Становището на последния публикуван доклад на ЕК по тази тема от май 2008 г. е, че България не отговаря на един от петте критерия за конвергенция. Проблемната област за нас е нивото на инфлацията. Доколкото можем да говорим за някакъв положителен ефект от настоящата криза, той е, че наблюдаваме рязък спад на инфлацията, като предвижданията са тази тенденция да се запази и инфлацията да достигне стойности под 2,5% на годишна база. Това ще улесни значително България по отношение на покриването на критериите за членство в еврозоната. Съгласно предвижданията на нашите колеги-експерти от звеното за анализи и прогнози в гръцката Юробанк И Еф Джи, България ще се присъедини към еврозоната по-късно, отколкото са официално изразените към момента очаквания.
- Каква е вашата прогноза за отминаването на кризата?
- Резултатите от второто тримесечие във водещи световни икономики като Франция, Германия и Япония отчитат ръст на БВП, макар и съвсем минимално. Това при всички случаи е добра новина, въпреки че би било прибързано да обявим, че глобалната финансова криза е останала зад гърба ни. Още повече че водещи икономисти предупреждават, че има опасност да станем свидетели на W-образна рецесия.
По отношение на България, все още е рано да говорим за излизане от кризата. Факт е, че България е с малка отворена икономика и съответно бързото “изплуване” от тази привнесена отвън криза зависи преди всичко от бързината на възстановяване в световен мащаб. Ако приемем, че в западните икономики краят на кризата се вижда в края на настоящата година, то при нас трябва да почакаме поне още 3 до 6 месеца. Логично е да се смята, че най-тежкото тримесечие за икономиката ни ще бъде предстоящото.
***
ВИЗИТКА
Aсен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка от 2004 г. и член на Съвета на директорите на финансовата институция от 2001 г. От 2007 г. той е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, а през април 2008 г. бе избран за заместник-председател на организацията. През септември 2008 г. г-н Ягодин е избран за член на Съвета на директорите на “Българска фондова борса – София” АД. Ягодин притежава магистърски степени по “Финанси” (1992 г.) от Университета за национално и световно стопанство и по “Бизнес администрация” (2005 г.) от Американския университет в България
