Асен Ягодин: Повишаването на лихвите по кредитите компенсира банките частично

FacebookTwitterLinkedInEmail

Banker.bg, 22.09.2007

 

Г-н Ягодин, кои кредити на Пощенска банка ще поскъпнат и с колко?

- В самото начало искам да поясня, че в случая става дума по-скоро за номинално, отколкото за реално поскъпване на заемите. При това увеличението засяга само част от кредитите, тези, обвързани с базисните лихвени проценти на Пощенска банка. Промяната на тези проценти е в порядъка на 0.25-0.5% и е първата от близо две години насам, докато за същия период лихвените проценти в еврозоната нараснаха няколко пъти по толкова. Следователно, предвид обвързаността на лева с еврото, този ръст следваше да бъде отразен рано или късно в цената на местните кредити. Така че в действителност трябва да говорим за актуализация на базовите ни лихви спрямо новите пазарни реалности. Като прибавим към това и оскъпяването на привлечения ресурс поради въведените от БНБ нови минимални задължителни резерви, виждате, че в действителност повишението на лихвите по банковите кредити само частично компенсира увеличените пазарни разходи на банките.

Пощенска банка вече повиши базисния си лихвен процент по потребителските кредити с 0.5 процента. Предстои увеличение с 0.25% на базисната лихва по жилищните заеми в евро и с 0.5% на тези в левове.

А ще има ли увеличаване на лихвите за фирмените заеми?

- При нас цените на кредитите за фирмени клиенти са обвързани директно с международните лихвени бенчмаркове ЛИБОР за кредитите в долари, ЮРИБОР – за тези в евро и СОФИБОР за финансиранията, отпускани в левове. Така че в корпоративния сектор поскъпването на финансовия ресурс вече отдавна е отразено в цената на кредита.

Повишаването на лихвите само на новоотпуснатите заеми ли ще важи, или и за тези, които вече се ползват?

- Базисните лихвени проценти са едни и същи за всички заеми – и старите, и новоотпусканите. Съвсем отделен е въпросът за надбавката над базовата лихва, която е различна за всеки кредитен продукт съобразно присъщия му риск и текущите конкурентни условия. Така че отсега не мога да кажа дали и доколко ще бъде увеличен процентът по новоотпусканите кредити.

Какъв е средният размер на потребителския кредит, отпуснат от банката?

- Към настоящия момент се движи в диапазона между 3000 и 5000 лева.

С колко ще се увеличат вноските по този тип заеми?

- Ами, ако вземем за пример кредит от 5000 лв. – годишните разходи по обслужването му ще нараснат с 25 лева, или с малко над 2 лева на месец. Подобно увеличение, според мен, е поносимо за всяко домакинство.

Нямаше ли начин банката да не покачва лихвите, а да намали нормата си на печалба?

- Споменах, че доста дълго време банките у нас поемаха за своя сметка постепенното увеличаване на пазарните лихви, като не отразяваха това поскъпване в цените на предоставяните от тях заеми. Знаете, че преди две години лихвата на Европейската централна банка бе 2% годишно. Сега тя е двойно повече. Това повишение се отразява пряко върху цената на привличаните фондове в евро, а косвено и върху тези в левове. Така че кредитните институции вече са поели този разход за своя сметка. Едва сега ние прехвърляме една минимална част от тези разходи върху кредитополучателите. Кредиторът не може вечно да компенсира за своя сметка промените на международните финансови пазари. Когато съществува трайна тенденция към поскъпване на фондовете, каквато наблюдаваме сега, в един момент тя се отразява и на крайните клиенти. Стъпката, която предприемаме, е напълно логична и оправдана. Все пак няколко години наред банките в България не само не увеличаваха, но и намаляваха лихвените равнища, и то във време, когато на международните пазари те се покачваха. Освен това, както вече казах, ние поемаме сега и допълнително поскъпването на парите, с които работим – увеличените минимални задължителни резерви.

Това нарастване на минималните резерви от 8% на 12% от привлечените средства, което влезе в сила от 1 септември, с колко повишава цената на парите, с които банките работят?

- Това много зависи от структурата на депозитната база на всяка банка. Но да кажем, че най-общо то води до оскъпяване на привлечените средства с 0.3-0.4% на годишна база. Или, казано с други думи, само това увеличаване на минималните резерви е достатъчно основание банките да покачат кредитните лихви с 0.25-0.5 процента.

Смятате ли, че поскъпването на кредита може да доведе до проблеми при погасяването на отпуснатите заеми?

- Не смятам, че има директна връзка между повишаването на лихвите и качеството на обслужването на заемите. Първо, поскъпването не е толкова голямо, че да затрудни който и да е кредитополучател. Второ, когато се отпуска един заем, платежоспособността на клиента се преценява много внимателно от няколко нива в банката. Едва ли трябва да обяснявам, че ние не бихме отпуснали заем на клиент, който би се затруднил да го обслужва, в случай че вноските му се повишат с 20 или 30 лева. Затова не мисля, че сегашното увеличение може да затрудни нашите клиенти. Факт е, че благодарение на добрата система за оценка на кредитния риск, с която разполага Пощенска банка, делът на нередовно обслужваните кредити при нас постоянно намалява.

Освен това не забравяйте, че добрите взаимоотношения между банката и нейния клиент се основават на коректност и елементарна финансова култура. Така както банките поемат част от поскъпването на средствата, с които финансират граждани и фирми, така и кредитополучателите трябва да могат да преценят с колко могат да задлъжнеят без излишни проблеми при обслужването на заема. Пак повтарям, в случая не говорим за драстично поскъпване на кредитните лихви.

Не смятате ли, че в стремежа си да привлекат колкото може повече клиенти, банките свалиха твърде много лихвите?

- Аз отдавна повтарям, че по доста от кредитните групи българските банки вече са достигнали европейски нива. В някои от случаите, особено след ликвидната криза в еврозоната, част от кредитите у нас са по-изгодни, отколкото в някои европейски държави.

Само преди месец управителят на БНБ каза, че не може при 6.5% инфлация да има кредити с лихви от 6.2 процента. Сега бе отчетена инфлация за осемте месеца на годината от 7.3 процента. Това покачване може ли да бъде причина за ново поскъпване на заемите?

- Нормално е по-високата инфлация да провокира увеличаване на лихвените проценти. Ако сте обърнали внимание – именно заради опасността от проинфлационни процеси на Стария континент, Европейската централна банка на няколко пъти повишава лихвените си нива. Очаквам, че на заседанието си в началото на октомври тя ще повиши базовата лихва с нови 0,25%, както и не бих се учудил до края на годината да видим и нивото от 4.5 процента.

Забележете обаче, че банките не могат, а и не е логично да компенсират изцяло натрупаната инфлация. Сами разбирате, че ако тя е 12% на годишна база, ние не можем да си позволим да оскъпим кредитите толкова, че да покрием това повишение и да бъдем на положителна реална лихва. Най-малко поради две причини – пазарът няма да ни го позволи и ненужно ще поставим в стресова ситуация клиентите си относно обслужването на заемите. А банките въобще не са заинтересовани това да се случва. При това инфлацията, поне в България, е изключително динамична величина. Тя може рязко да се повиши за месец-два и после да намалее значително. Значи ли това, че и лихвените равнища на банките трябва постоянно да подскачат нагоре надолу. Разбира се, че не. Лихвата по заемите всъщност е резултат от трайни промени в цената на средствата, които банките привличат на пазара. В този смисъл – ако тенденцията към тяхното повишаване продължи, можем да станем свидетели на ново повишаване на лихвите по заемите. Кредитополучателите на свой ред трябва да разберат, че лихвите не могат само да падат. Преди няколко години в САЩ те бяха 1% и оттогава се повишиха чувствително. Така се създава финансовата култура сред клиентите – когато те преживеят един-два цикъла на повишаване и намаляване на лихвените равнища, вече са наясно, че на пазара има периоди на поскъпване и поевтиняване на заемите и започват да си правят съответните сметки по-прецизно