Банковата ни система е готова за еврозоната още от 1997 г., тъй като от валутния борд ние на практика сме в тази рамка, която вече официално с приемане на еврото като валута в България ще се материализира. Това посочи Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор с ресор “Корпоративно банкиране и финансови пазари” и член на УС на Пощенска банка. Той участва в конференцията “Banking Today”, организирана от Investor.bg, а около неговото мнение се обединиха всички останали събеседници в панела, който беше посветен на банковите политики в очакване на eврото.
По думите на Асен Ягодин много по-интересен е въпросът дали сме готови за деня след влизане в еврозоната, защото “там отговорите са в две посоки“. Вероятно сме достатъчно готови, за да можем да посрещнем допълнителното търсене на кредитен ресурс, защото очакванията са за един допълнителен тласък на българската икономика, включително и по линия на външни инвеститори, които биха желали, както да разширят партньорството с български фирми, така и да установят представителство в България и те ще имат нужда от местен банков партньор, който да подкрепи тези инвестиции, посочи той.
Асен Ягодин допълни, че ще има допълнителни инвестиции за съществуващи бизнеси в България, включително, но не само от хотелиерския бизнес, а и бизнесите, които са свързани основно с германската икономика по линия на автомобилното производство, ако бързо в Германия се преустроят на база на случващото се в света и да не загубят едно от най-големите си конкурентни предимства – ноу хау и позицията в автомобилната индустрия.
Той посочи още, че на другия полюс е виждането доколко сме готови за посрещане на предизвикателството на това, че други банкови играчи извън България, за които до момента по една или друга причина пазарът не е бил достатъчно атрактивен, може да проявят интерес към навлизане на българския пазар.
“В България, основно поради недостатъчна финансова грамотност, няма такова широко портфолио от инвестиционни възможности и всичко се ограничава до основното, с малки изключения – взаимни фондове и други инвестиции, но те са твърде малък процент от спестяванията на населението, които се насочват към стандартните депозитни продукти или пазара на недвижими имоти“, обясни той на гостите в залата.
Ягодин добави, че в Западна Европа и в САЩ има “море“ от други финансови алтернативи, които по думите му „може би ще бъдат бързо привнесени от тези външни играчи, така че българските банки трябва бързо да се прегрупират и да могат да предложат адекватни алтернативни финансови решения за своите клиенти“.
Попитан от модератора на панела какво мисли за процесите по окрупняване в българската банкова система, Асен Ягодин отговори, че консолидацията на банки е процес, който не трябва да се възприема негативно. “Консолидацията прави системата още по-стабилна, защото се увеличава капиталовата мощ на участниците на пазара, а така те по-лесно могат да отговорят и на регулаторните изисквания“, категоричен бе той.
“Европа продължава да повтаря някои свои грешки през тези години като едно от тях е движението на махалото от едната крайност до другата. Преди финансовата криза регулаторът беше доста либерален по отношение на инвестирането от страна на банките във всякакъв род активи и не добра подплатеност в активите. Сега сме свидетели на хода му в противоположната крайност“, това каза Асен Ягодин, попитан кой е най-големият урок, който финансовата индустрия в еврозоната не успя да научи от кризите през последните 15 години.
В заключение Асен Ягодин отправи съвет към бизнеса, в очакване на еврото, да не спира да инвестира във висококвалифицирани и мотивирани служители, както и в дигитални технологии, след като са прегледали и подобрили своите вътрешни процеси.