Асен Ягодин: Лихвите по заемите ще паднат, когато има основания за това.

DarikFinance.bg, 28.06.2010

 

Въпреки, че 2009-та беше доста тежка и за банките година, журито на вестник “Пари” намери основания да определи победители в традиционния конкурс на изданието. През миналата седмица за 13-ти път бяха раздадени Годишните банкови награди. Призът за най-динамично развиваща се банка отиде при Пощенска банка. Как мениджмънтът на финансовата институция оценява усилията да спечели тази награда, какви са перспективите пред лихвите по кредитите и депозитите, задава ли се такса при плащане на сметката в магазина с карта? По тези и други въпроси разговаряме с Асен Ягодин, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Пощенска банка и член на Съвета на директорите на БФБ.
 
Г-н Ягодин, Пощенска банка спечели наградата на в. Пари за най-динамично развиваща се банка през 2009 г. Как се взема този приз в една много трудна за всички година?
 
Нека да не забравяме, че всяка една криза, включително и настоящата, създава притеснения и на бизнеса, и на домакинствата. Икономиките се свиват, но в същото време това е възможност за икономическите субекти и за банките, защото знаете, че банковата система във всяка една държава е кръвоносната система на икономиката. В кризата започват да се преосмислят всички рискове, които са свързани с дейността. Това е и времето, когато банките имат възможността да направят съответните промени в работата си, така че да са по-ефективни. Залага се вече на по-сигурни източници за приходи. Това е добра възможност машината да бъда напасната по по-добър начин и ще позволи да бъдат постигнати още по-добри резултати в момента, в който започне излизане от кризата.
 
Как Пощенска банка преосмисли рисковете и какви промени направихте?
 
Положихме доста усилия за оптимизиране на дейността. Всички тези разходи, които са свързани с дейността, независимо дали говорим за оперативни или разходи по набиране на ресурс, всичко бе преразгледано. През последната година направихме немалко промени, така че да бъдем по-гъвкави, по-добре поставени в условия на криза. От друга страна направихме един задълбочен анализ на източниците, по които се подсигуряват приходите и заложихме доста по-голям акцент в сферата на нелихвените приходи – всички приходи, които не са пряко свързани с кредитирането. Знаете, че през последните 6-7 г. всички банки залагаха основно на кредитирането, откъдето се получаваше и огромната част от печалбата им. Очевидно е, че в тази ситуация към кредитирането се гледа доста по-консервативно. Виждате статистиката на БНБ, която показва, че през последната година – година и половина кредитният портфейл на банките почти не е мръднал. Няма ги ръстовете от предишните години. В същото време трябва да се обслужва дейността, да се покриват разходите, трябва да бъдем адекватни в поведението си и към депозантите, което наложи да се поработи върху други източници на приходи, на които в минали години не сме обръщали толкова голямо внимание. Като пример мога да дам приходи от продажба на застрахователни продукти, от продажба на взаимни фондове, на продукти, които са микс между взаимни фондове и депозити, продажба на услуги към корпоративни клиенти, които са под формата на управление на техните касови потоци. Много добре се развиха през последната година дейности като факторинга, транзакционното банкиране. Всичко това са дайности, които не ангажират капитал, не са пряко свързани с поемане на риск и в същото време са от полза за нашите клиенти и не на последно място носят допълнителни приходи за банката.
 
Казвате, че сте намалили кредитирането. Можете ли да кажете кой топ кредитиране свихте най-много?
 
Това не е едностранно решение на съответната банка. Говоря и за нашата банка, и като цяло за пазара. Условията в момента не предполагат клиентите да търсят активно кредит. Сега няма бизнес развитие, няма ръст в продажбите на фирмите и те оптимизират дейността си, съкращават хора, ограничават производството си. В такава ситуация не е логично да се влиза в нови кредити. Това е валидно както за бизнеса, така и за домакинствата – когато има несигурност пред доходите на дадено домакинство, последното, за което ще мислят, е взимането на нови кредити за задоволяване на всякакви потребности.
 
От два месеца се наблюдава тенденция на повишаване на лихвите по кредитите. Защо и докога ще наблюдаваме този процес?
 
Аз нямам наблюдение за съществен скок на лихвите по кредитите. Дори обратното. Мисля, че силната конкуренция между банките в сегмента на ипотечното кредитиране води до нови, по-добри нива на лихвения процент, съпоставени с преди една година. Доколкото има известен ръст в кредитните лихви това изцяло се дължи на силното покачване на цената, която банките плащат за привличане на депозити. Знаете много добре депозитната война от миналата година. Тя изстреля цената на ресурса, с който работим на доста високи стойности, като все още нямаме връщане на старите нива. През последните няколко месеца има тенденция към леко понижаване на цената по депозитите, но те в никакъв случай не са се върнали на нивата отпреди кризата.
 
Не трябва ли лихвите по кредитите и по депозитите да вървят пропорционално?
 

Разбира се, че има корелация межди лихвите по депозитите и по кредитите, защото в България над 90% от ресурса, с който работят банките е привлечен на местния депозитен пазар. Но тук не трябва да забравяме и другия фактор, които определя цената на кредита, а това е рисковата премия. Сами разбирате, че когато икономиката е в стрес, когато производството се свива и хора остават без работа, нормално е този риск да е по-висок.
 
Какви са намеренията на банките по отношение на лихвите по кредитите и депозитите? В края на миналата година имаше силен натиск от страна на финансовият министър за сваляне на лихвите.
 
Банките са последните контрагенти в тази икономика, които имат интерес от неразумно повишаване на лихвените проценти по кредитите, защото знаете, че има предел, до който лихвата е поносима и може да се изплаща редовно и кредита да не изпада в просрочие. В никакъв случай банките не желаят да продължи тази тенденция към увеличение на просрочените кредити и банките не биха желали по нататъчно вдигане на лихвите. Но не може пожелателно ние да тръгнем към намаляване на лихвите, когато няма обективни предпоставки за това. Компонентите на лихвата по кредитите са два. Едното е цената на ресурса, другото е рисковата премия. Има някакви първи стъпки към намаляване на лихвите по депозитите, които още не са устойчива тенденция. Рисковата премия ще продължи да бъде на такива високи нива до момента, до който започна излизане от кризата. Така че до момента, до който не видим обективни предпоставки за намаляване на тези два компонента няма как да предприемем действия за намаляване на лихвите по кредитите.
 

Какви са очакванията ви за лошите кредити към шестмесечието?
 

За съжаление тенденцията към покачване на просрочените кредити продължава. Хубавата новина е, че темповете, с които нарастват от месец спрямо предходния са по-слаби в сравнение с темповете през 2009 г. Оптимисти сме. Разчитаме, че при едно чувствителни съживяване на икономиката ни ще последва и спад на безработицата, а това ще рефлектира и в по-добри възможности на фирмите и физическите лица да плащат техните задължения.
 

Как гледате на въвеждането на така наречения данък банка, който се предвижда в рамките на Европа?
 

При всички положения въвеждането на едни допълнителни налози ще се отрази върху финансовите резултати на банките, които тази година изобщо не са впечатляващи като цифри. Така банките ще бъдат подложени на още по-голямо напрежение, а знаете, че финансовия резултат – печалбата, голяма част от нея се капитализира. Това води до увеличаване на капиталовата им база, а това е гаранция за стабилността на банките. Така че при положение, че финансовият резултат бъде обложен с еднократен или повтаряем данък, това ще подложи финансовите институции под напрежение.
 

За какво напрежение говорите? Ще се отрази ли това на клиентите?
 

Не. Нямам предвид, че ще се поставят под напрежение банките, а още по-малко тяхната стабилност, тъй като има големи буфери, които са залегнали в закона. Под напрежение ще бъде финансовият резултат, който е източник на допълнителен капитал. По какъв начин банките ще преглътнат този налог е решение на всяка една от тях. Може да има частично прехвърляне на тази тежест и към клиентите, но поносимостта там е вече изчерпана. Нямаме много големи възможности за пренасяне на един такъв данък върху клиентите.
 

Категорично ли се върви към драстично увеличение на таксите при използването на кредитни и дебитни карти? Ще се въведе ли такса при плащането през пос терминал?
 

По принцип банките в България работят в най-пазарната среда. Конкуренцията на банковия пазар е много агресивна, което не позволява налагането на такси и комисиони, които не са обективни. Доколкото съществува тази конкуренция между банките това води до оптимизация не само на тази такса, а и на всички други. Тук няма монополно налагане на такси и комисионни и поради тази причина не виждам повод за притеснение. Таксите са на нивото, на което ги докарва пазара, благодарение на тази конкуренция. Очевидно този сервиз, за който се плаща таксата, има ценност за клентите да продължат да го използват.