Асен Ягодин: Лихвите по депозитите и по кредитите ще продължат да спадат през новата 2011 година

Дарик радио, Денят, 05.01.2011 

 

Дарик радио представя още един поглед върху темата за кредитите, този път от страна на банките. Според зам.-председателят на Асоциацията на търговските банки Асен Ягодин, освен към ипотеките, все повече потребители ще се обръщат и към кредитните карти. Това ще става с възстановяването на икономиката и увеличаването на потреблението. Лихвите по кредитите сигурно ще продължат да падат, което обаче ще е вследствие от намалението на лихвите по депозитите, прогнозира Ягодин. В качеството си на председател на Съвета на директорите на БФБ той разкри, че чужди инвеститори са проявили еднозначен интерес към държавните дялове от енергийните дружества. Вероятно това ще раздвижи капиталовия пазар у нас, смята той. От реакциите на самата фондова борса ще започнат да се търгуват, но все още не е ясно на каква цена. С Асен Ягодин разговаря Марта Младенова.

 

Вече имаме основание да твърдим, че най-тежкото, както за икономиката ни, така и за банките в частност, премина. Банковата система остана изключително стабилна като последователно преодоляхме необоснованото покачване в цената на депозитите; след това бурния растеж на лошите кредити; и не на последно място, съумяхме и да подобрим ефективността в работата си, така че да приключим годината с не лош финансов резултат.  

 

А можем ли наистина да очакваме реално раздвижване при кредитирането през 2011 г.?

 

Не може да продължи за дълго ситуацията от миналата година. Привлечените депозити нараснаха с близо 10%, като в същото време кредитният портфейл е в застой. Предвид на акумулирания ресурс в банковата система и очакванията за по-сериозно съживяване на икономиката през настоящата година, редно е да очакваме и по-сериозен ръст в кредитирането. Банките правят всичко необходимо, за да стимулират този процес. Но за сбъдването на тези очаквания трябва да са налице няколко фактора, които не зависят от банките. Общо подобрение трябва да се види в бизнес средата, да продължи нарастването на износа на базата на по-добра конкурентноспособност на българските стоки. Да се съживи вътрешното търсене и крайното потребление. Последното, това е резултат от по-ниска безработица и по-високи съответно разполагаеми доходи в домакинствата. А що се отнася до фаворитите в кредитирането, мисля, че тази година към отличника от миналата – ипотечното кредитиране – ще се присъедини и оборотното фирмено кредитиране, експортното кредитиране, както и сегментът на кредитните карти, който, за съжаление, остана малко недоразвит от времената преди кризата.

 

А резонно ли е да очакваме, че много хора, които са останали без работа да речем, ще посегнат на спестяванията си, за да покрият текущите си нужди и ако отговорът е да, как това би се отразило на системата?

 

И миналата година имаше подобни очаквания, но данните на БНБ, на статистиката ги опровергаха. Това се случи по една елементарна причина. Всъщност българинът е доста предпазлив човек и във времена на криза редуцира потреблението си за сметка на спестяванията. Добре известна е на всички поговорката ни – бели пари за черни дни. Тя е всъщност още по-валидна в такива времена на криза.

 

На фона на този анализ, който направихте, какво е очакването ви за движението на лихвите по кредитите и по депозитите през новата година?

 

Няма да е може би сериозно да се ангажирам с такава конкретна прогноза, макар че имам някакви числа в главата си, в края на краищата това е един отворен пазар и лихвите както по депозитите, така и по кредитите се определят от неговата конюнктура. През миналата година, особено в началото на миналата година депозитните лихви достигнаха до нереално висок нива, които бяха породени от т.нар. „депозитна война” между банките. След това, за щастие, имам предвид за щастие както на банките, така и на всички кредитополучатели депозитните лихви започнаха да намаляват, да се нормализират и сега са на нива относително близки до тези от преди кризата. Е, разбира се, има още какво да се желае, особено по отношение на лихвените проценти в лева, и мисля, че депозитните лихви може би ще продължат, макар и с по-бавен темп да намаляват, което пък е добре за кредитните лихви. Това ще даде възможност на банките да оптимизират цената на кредитния ресурс.

 

Наскоро се навършва една година от влизането ви в управлението на БФБ. Каква е равносметката ви за тази една година?

 

През 2010 г. очертахме ясна рамка, по която да се движим, като актуализирахме стратегията за развитие на фондовата борса с хоризонт до 2012 г. По-значителна част от тази стратегия реализирахме и постигнахме добри резултати. Движим се в срок с изпълнението на всички поставени цели и задачи. Заедно с това подобрихме съществено нивото на партниране с регулаторните органи, централен депозитар, с пазарните участници, което даде положителен резултат и се надяваме да допринесе за устойчивото развитие на фондовия пазар в България като цяло.

 

Въпреки това обаче БФБ бе една от най-зле представящите се през 2010 г. на фона на останалите. Само “Мострой” и казусът с неговата несъстоятелност, както и казусите, които се появиха с евентуалната национализацията на професионалните фондове, която в крайна сметка стана частична, или имаше и други причини?

 

Причини могат да се търсят за това навсякъде и във всеки един конкретен случай. Но по-важното е да се знае пътят, по който да се върви и да се следва всяка стъпка от него. Това за нас е стратегията, приета през март, както казах, на миналата година. В нея е заложено инициирането и работа с правителствени институции, за да може да се листват атрактивни компании, имам предвид държавна собственост, от енергийния и други сектори, на борсата. Считаме, че листването и търговията с акции на подобни компании ще катализира отново възхода на нашия капиталов пазар, ще върне доверието в него. Още повече, че имаме еднозначни индикации от чужди инвеститори за интерес към придобиване на акции от компании в енергийния сектор. Надяваме се добър пример да бъде обявеното от правителството листване на Е.Он като дружество на фондовата борса. Надявам се през 2011 г. вече да започне да се усеща отминаването на кризата не само на макро ниво, а това да бъде отразено от самата борса и активността на пазарните участници. А не трябва да забравяме, че за редица компании най-лошите времена приключиха и техните резултати се доближиха или се доближават до тези от преди кризата. Това не бе съпроводено със съответното възстановяване на техните цени, което обаче е неизбежен процес. Ето защо въпросът е единствено кога точно точно това ще се случи, а не дали.