Асен Ягодин: Инвестиционното банкиране понесе най-тежко кризата
в. Икономически Живот, 29.05.2009
АСЕН ЯГОДИН е изпълнителен директор на Пощенска банка от 2004 г. и член на Съвета на директорите от 2001 г. Кариерата му е свързана изцяло с Пощенска банка от 1993 г., когато започва като счетоводител-фирми в един от софийските клонове на банката. Ягодин притежава магистърски степени по Финанси (1992 г.) от УНСС и по Бизнес администрация (2005 г.) от Американския университет в България. В периода 1994-2001 г. придобива допълнителен професионален опит чрез специализации в Салмон Смит Барни -Лондон, Австрийския институт за финансови деривати, Министерството на финансите на Люксембург и др.
- Г-н Ягодин, какви са основните проблеми, с които се сблъска Пощенска банка през последното тримесечие на 2008 г. и първите пет месеца на 2009 година?
- През последното тримесечие на 2008 г. основният проблем бе в известен спад на доверието в банковите институции като цяло, което доведе и до отчетеното изтегляне на ресурси от трезорите. Става дума за средствата на бизнеса, най-вече на международните компании. В България това са най-често клонове на чужди фирми, които побързаха да пренасочат ресурсите си към своите майки в чужбина. Този процес до голяма степен вече е преодолян.
През първите четири месеца на тази година основният акцент вече е прехвърлен върху управлението на активите и мо-ниторинга на качеството на кредитните портфейли. И, разбира се, върху правилното управление на лихвените разходи спрямо реалните възможности за получаване на лихвени доходи. Това на свой ред води до напрежение в доходността по банковите операции.
По тази причина банкерите трябва да намерят нови източници на доходи извън лихвените или да оптимизират старите лихвени източници, за да се постигне приемлива печалба за банките.
- Докъде може да доведе това разминаване между ниската основна лихва и високите лихви по депозитите? Досега много банки представяха своята основна лихва като сбор от ОЛП и някакви надбавки върху нея…
- Вече няма такава голяма корелация между базовите лихви не само на БНБ, но и на Европейската централна банка, и на Федералния резерв на САЩ, с цената, на която се привлича днес ресурсът на клиентите, както в близкото минало.
Ще дам един пример: ако референтната лихва на ЕЦБ е 1%, ако тримесечният EURIBOR като евро бенчмарк е в порядъка на 1.3% годишно, в същото време цената, на която българските банки привличат ресурс в евро, е над 6% годишно. Виждате колко голямо е разминаването между базовите лихви – цената на ресурса както я виждат централните банкери, и това, което реално става на пазара.
Впрочем често се питам и защо изобщо продължаваме да говорим за основната лихва. В текущата пазарна ситуация много по-релевантни са базовите лихвени проценти, използвани при операциите на местните банки. Те са базирани на реалната цена, на която се привлича ресурсът, и по тази причина са по-обективен бенчмарк за формиране на лихвата по кредитите. – Това означавали, че БНБ и фискът живеят в един свой свят, който няма нищо общо със света на търговските банкери? – Не, разбира се, защото в страната ни, от една страна, има валутен борд, а от друга – има отворена икономика, която е много тясно свързана с европейската. През последните години обвързаността на българската икономика с икономиката на ЕС нарасна значително – до приблизително 70%. Тук определено можем да говорим за обективни пазарни механизми, поради които цената на ресурса е на тези нива, а не толкова за това доколко приложими са публикуваните от Централната банка базови лихвени проценти.
- Стигнали междубанковият левов пазар дъното като цена на заемния ресурс или има да потъва до него?
- Този пазар е твърде малък на фона на онези над 40 млрд. лева клиентски депозити в местната банкова система. Обемът, който се търгува на междубанковия пазар, е в порядъка на 300 – 400 млн. лева дневно и затова по никакъв начин не може да влияе на лихвените нива като цяло. Освен това междубанковият левов пазар е най-често ограничен в рамките от овърнайт и до една седмица. Това не е ликвидността която банките могат да разчитат, както като обеми, така и като срочност.
- Ограничи ли се рискът в банковата система или той продължава да нараства, макар и по-бавно?
- Ако под увеличаване риска за банковата система имате предвид ръста на необслужваните или на класифицираните кредити, не мисля че към момента можем да говорим за значими стойности. Засега необслужваните кредити спрямо редовните експозиции са се увеличили с едва 2% над нивата от преди кризата. Този ръст в никакъв случай не може
да заплаши стабилността на българската банкова система. Съотношението на необслужваните редовно кредити спрямо общо разрешените кредити е в порядъка на 4.5- 5%. Това ниво е доста по-добро от останалите държави от региона на Източна Европа, да не говорим за „образци” като Унгария, прибалтийските държави, Украйна, а в последно време и Румъния.
- Как се променя по време на кризата матуритетната структура на вашата депозитна основа? Говори се, че е намалял делът на дългосрочните и се е увеличил делът на краткосрочните влогове…
- Не бих казал, че има някаква промяна в матуритетната структура на депозитната ни основа, която да е пряк резултат от кризата. По-скоро през последните месеци спестителският интерес се движи в друга плоскост – от матуритета към промоциите. Когато се рекламираха едномесечните депозити, там се бе концентрирал и депозитният ресурс. Когато банките започнаха да промотират тримесечните депозити, интересът на публиката се премести пак там.
- Имате ли проблеми с кредитните карти? Мнозина икономисти говорят, че сега навлизаме в третия етап на кризата – лошите заеми по т. нар. пластмасови пари?
- По презумпция кредитните карти са форма на необезпечено кредитиране за физически лица и доколкото в страната нараства безработицата и доколкото вече има определени затруднения в отделни домакинства при обслужването на техните кредити, това може да създаде определени проблеми. Причината е, че при криза клиентът е изправен пред съществен избор – кой кредит да погасява: този, по който има обезпечение, което може да загуби, или онзи, по който няма залог или ипотека и няма какво толкова да губи. Естествено е той да погасява на първо място обезпечения си кредит. Така че в една кризисна ситуация е нормално да има някакво нарастване на просрочията по потребителските заеми и по другите необезпечени заеми и задържане на класифицираните финансирания, които са обезпечени, например с ипотека. Но дори и в този сегмент не се наблюдава сериозно нарастване на лошите заеми.
- Ръстът на кои кредити ще се превърне в индикатор за началото на икономическото възстановяване след кризата?
- Излизането от кризата ще бъде съпътствано отначало от търсене на оборотни кредити за бизнеса, а на един по-следващ етап ще имаме и търсене на инвестиционни заеми. Едва след това ще можем да разчитаме и на разширено търсене на потребителски заеми във всичките им форми. Но това ще стане по-късно, когато хората станат по-спокойни за бъдещето на своите доходи. През този преходен период кредитните карти ще бъдат много активно използвани, защото и преди кризата този инструмент не бе достатъчно добре развит. Колкото до бъдещето, почти съм уверен, че в един бъдещ етап на просперитет те почти напълно ще изместят потребителските заеми.
- Смятате ли, че познатото ни инвестиционно банкиране има бъдеще в следкризисния свят? Или поне ще се промени неузнаваемо и за съвсем кратко време?
- Инвестиционното банкиране понесе най-тежко кризата. Неговото възстановяване е възможно в следващите няколко години, но то никога няма да стигне мащабите, които имаше преди кризата, и в никакъв случай няма да бъде така нерегулирано, както бе преди кризата. Никой няма да позволи в бъдеще на инвестиционни банкери да правят чудеса от математическа храброст на гърба на населението на цялата планета.
Доколко компаниите ще продължат да имат нужда от професионални съвети, например при осъществяването на корпоративни поглъщания и сливания, особено по време на кризата и на изхода от нея, естествено е тази част от инвестиционното банкиране да продължи да се развива. Но никога повече няма да има нерегулирано поемане на толкова добре прикрит и толкова огромен риск.
НОВАТОР
В момента като пионер Пощенска банка започва предлагане на 12-месечни депозити. Очаква се постепенно клиентският интерес скоро да се насочи натам. Защото в края на краищата хората, които разполагат със свободни средства за спестяване, търсят като основен мотив за своите решения именно доходността, която генерират подобни спестявания.
Има и друга група клиенти, за които е важна гъвкавостта, с която могат да оперират с парите си. За тях са въведени друг тип продукти – например спестовните сметки, с които те могат да оперират по всяко време, без да губят дохода.
